Р Е Ш Е Н И Е №149 С., 10.12.2015 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 3706 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 1015968 от 19.02.2015 г. на Ц. П. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 2035 от 26.03.2014 г., постановено по гр.д. № 9898 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав, с което е потвърдено решение № І-49-141 от 1.04.2013 г. по гр.д. № 29298/2011 г. на Софийски районен съд, 49-ти състав, с което Ц. П. Ц. е осъден да заплати на Т. Ц. С. сумата 17062.00 лв., представляваща продажната цена на лек автомобил марка „БМВ”, модел № 38, с рег. № К. ХМ 374, вземането за която ищецът е придобил от „М.” Г., дружество, регистрирано във Федерална Република Германия по силата на договор за цесия от 14.03.2011 г. В молбата се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Т. Ц. С. е подал писмен отговор в срока по чл.306, ал.3, изр.второ ГПК, в който оспорва основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Влязлото в сила решение е постановено по предявен от Т. Ц. С. против Ц. П. Ц. иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.първо във вр.с чл.99 ЗЗД за сумата от 17062.00 лв., представляваща продажна цена на лек автомобил, вземането за която ищецът е придобил от „М.“ Г., дружество, регистрирано във Федерална Република Германия, по силата на договор за цесия от 14.03.2011 г. Ц. П. Ц. е оспорил иска с довод, че договорът за цесия е нищожен, тъй като прехвърленото на ищеца вземане не съществува, доколкото е изпълнено задължението за отчитане на получената от името на дружеството сума, същата е постъпила в патримониума му и дружеството не е имало претенции към него. При постановяване на решението съдът е приел, че Ц. П. Ц. е бил съдружник, а до 29.03.2010 г. и управител на „М.“ Г. и като управител на 14.03.2009 г. е сключил договор за продажба на лек автомобил, собственост на дружеството. След обсъждане на представените писмени доказателства – протокол от общо събрание на съдружниците в „М.“ Г. от 18.11.2009 г. и 29.03.2010 г., разписка от С. П. /за получени от Ц. Ц. 3000 евро с посочено основание: делът от загубата от продажбата на автомобила, която му се възстановява/, таблица, отразяваща вложени средства и разходи, и ръкописен текст в края на документа, изходящ от съдружника А. М., който е заявил, че няма претенции към дружеството и счетоводно извлечение – приложение 1 - движение на салдото по години на дружеството /с отразен на 06.07.2009 г. приход за сумата 1730 евро с отразено обяснение – приход Т. вноска, съдът е приел, че не се установява правоизключващото възражение на ответника. Изложени са съображения, че ответникът не е освобождаван от отговорност като управител на дружеството за евентуално причинени при управлението на последното вреди /такава воля не е изразявана в протокола от 29.03.2010 г. при освобождаването му като управител, нито в протокола от 18.11.2009 г./, а и не е вземано решение да бъде освободен от задължение да отчете сключваните от него като представител на дружеството сделки, включително на получената като цена за автомобила сума от 20 500 лв. Фактът дали останалите съдружници имат лични претенции към него също е без правно значение, тъй като титуляр на вземането по отчетната сделка е дружеството, а не собствениците на капитала му – съдружници. Без значение са и евентуално платени към съдружниците суми, тъй като същите са платени без основание. Дългът на ответника по отчетната сделка е към дружеството „М.“ Г. и на последното е следвало да отчете сумата, като същата следва да постъпи в имуществото му като приход. Реален отчет ответникът е сторил само за сумата 1730 евро видно от представените и от двете страни счетоводни извлечения. За разликата до пълния дължим размер от 20 500 лв. липсва отчет от ответника, предвид на което и вземането на дружеството М. Г. за цедираната сума от 17062 лв. е съществувало към датата на сключване на договора за цесия и същото е преминало в патримониума на цесионера. Към молбата за отмяна е приложен счетоводен баланс на „М.“ Г., приет на 19.05.2011 г. и публикуван на 5.01.2012 г., както и разчет на окончателните задължения и вземания на съдружниците в „М.“ Г. към фирмата към 30.10.2010 г., за които поддържа, че установяват твърденията му, тъй като в баланса и разчета не са отразени неотчетени от управителя на дружеството суми. Писмените документи, приложени към молбата за отмяна съставляват нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – твърди се, че установяват обстоятелства, включени в предмета на делото, които съдът е приел за недоказани. Същите обаче не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение, тъй като основанието по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК е приложимо, когато след влизане в сила на решението се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. когато непредставянето им по делото не се дължи на бездействие или небрежност на заинтересуваната страна при упражняване на процесуалните й права и попълване на делото с доказателства. В случая според твърденията на Ц. Ц. счетоводния баланс е бил публикуван на 5.01.2012 г., а след тази дата са проведени две заседания пред първоинстанционния съд /на 21.03.2012 г. и на 16.05.2012 г./ и се е развило въззивното производство. Следователно молителят при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае за съществуването на това доказателство. По отношение на разчета Ц. Ц. поддържа, че е смятал документа за изгубен при преместването му от [населено място] в [населено място], но при връщането му за празниците в края на 2014 г. го намерил в един от имотите на дъщеря му, който тя отдава под наем и до който не е имал достъп преди това, но твърденията му се опровергават от представените към молбата доказателства, че живее в [населено място] от 2005 г., т.е. от преди съставяне на документа. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1015968 от 19.02.2015 г. на Ц. П. Ц. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 2035 от 26.03.2014 г., постановено по гр.д. № 9898 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: