Р Е Ш Е Н И Е № 60184 гр. София, 23 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Топузова ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №694 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Й. А. срещу решение №10, постановено на 15.01.2021 г. по ВНОХД №923/2020 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е изцяло потвърдена присъда №2147, постановена на 27.05.2020 г. от Окръжен съд - Благоевград по НОХД №734/2018 г. и подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на 23.04.2015 г. в [населено място], на [улица], в качеството си на технически ръководител в „Царевец“ ООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- извършване на строително- монтажни работи на обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежа“ е допуснал изпълнението им без укрепване на изкопа в нарушение на чл.49, т.2, приложение 1, към чл.2, ал.2 Наредба №2/2004 г., като на основание чл.123, ал.1 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият А. е осъден и да заплати общо сумата от 2 709, 29 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба се сочат всички касационни основания, но се правят конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения при анализа на доказателствата и приложението на материалния закон. Поддържа се, че неправилно подсъдимият А. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.123 НК, като се оспорват изводите на предходните съдебни състави, че той е имал качеството на технически ръководител на строителния обект, където е станал трудовия инцидент. Не се оспорва, че той се е намирал на обекта, но се твърди, че при липсата на заповед за назначаването му на длъжността технически ръководител той няма никакви задължения и не може да носи отговорност за смъртта на пострадалия Н. Л.. С касационната жалба и допълнението към нея се прави искане въззивното решение да бъде изцяло отменено и подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа оплакванията, отразени в касационната жалба и допълнението към нея и отново ги възпроизвежда. Моли да бъдат възприети изводите на един от членовете на въззивния съд, които е подписал въззивното решение с особено мнение. Защитата твърди, че не подсъдимия, а свидетеля Б. е имал и правата и задълженията да осъществява дейността на технически ръководител. Представителят на ВКП предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна и да бъде оставена без уважение. Пледира да се приемат доводите на мнозинството от въззивния съдебен състав, че именно подсъдимият А. е изпълнявал функциите на технически ръководител на процесния обект и негова е била отговорността да бъдат укрепени нестабилните стени на изкопа. Моли да бъде отчетена и практиката на касационната инстанция, че наличието или липсата на валидно трудово правоотношение за осъществяващия дейността на техническия ръководител има отношение към развитието на граждански процес, но не и за възможността да се носи наказателна отговорност. Повереникът на частните обвинители моли атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено. Поддържа, че предходните съдебни състави са обсъдили подробно събраните в хода на делото доказателства и са направили верен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.123 НК. Частните обвинители Л., С. и М. не взимат участие в производството пред настоящата инстанция. Подсъдимият А. твърди, че не се чувства виновен, че към настъпване на трудовия инцидент не е бил в близост до обекта и не е осъществявал работата на технически ръководител. Поддържа, че служители на „Царевец“ ООД и „Водстрой“ АД са били технически ръководители на обекта. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Основното оплакване в касационната жалба е свързано с оспорване на изводите на решаващите съдилища, че подсъдимият А. е имал качеството на технически ръководител на строителния обект, където е настъпил инцидента, довел до смъртта на пострадалия Л.. Настоящият съдебен състав прецени, че правилно въззивния съд е установил съществуващите взаимоотношения (договорни и фактически) между отделните дружества, свързани с изграждането на строителния обект- част от обявената обществена поръчка по проект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в източната част на [населено място]“. Вярно съдът е приел, че поръчката е била спечела от създаденото гражданско дружество „ЕЙРА“ ДЗЗД, като впоследствие то на 30.05.2013 г. е сключило договор с Община [населено място] в качеството си на изпълнител за обектите, включени в поръчката. Правилно въззивният съд е приел, че с протокол от 29.08.2013 г., дружествата създали гражданското сдружение, разделили на териториален признак възложените работи по общия договор, като за изпълнител на процесния участък на [улица]било определено дружеството „Балканстрой“ АД. Въззивният съд е анализирал подробно и правилно приложените по делото доказателствени източници, като вярно е преценил, че на 30.09.2013 г. „Балканстрой“ АД е сключило договор за наем на работна ръка и строителна механизация с „Балканстрой Разлог“ АД. Правилно съдът е приел, че на 27.02.2014 г. между „Балканстрой Разлог“ АД и „Царевец“ ООД е бил сключен договор за изпълнение на строително- монтажни работи с предмет наем на екипи и техника за обекти на първото дружество, като второто дружество се задължавало наред с всичко друго и да осигури технически ръководител на обектите. Видно от приложението към сключения договор обекта на [улица]бил включен в неговия предмет. Правилно въззивният съд е изяснил и връзката на подсъдимия А. и „Царевец“ ООД, като е приел, че той е бил поканен от собственика на последното дружество- свидетелят И. и е приел да вземе участие в изграждането на строителни обекти, възложени на дружеството. Вярно съдът е приел, че подсъдимият фактически е осъществявал дейност по технически надзор на обекта- обстоятелство, което се установява от положения подпис на заповед №1, издадена по отношение на технически ръководители и координатори на обекти, включени в обществената поръчка. Правилно осъществяването на дейността на технически ръководител е било установено и от събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите В. и П., които са категорични, че на срещите им с представители на „Царевец“ ООД е присъствал и подсъдимия и той е бил представен именно като технически ръководител. Вярно са анализирани и показанията на свидетелите М., Ч., К. и Ю., които поддържат, че подсъдимият е присъствал на строителния обект в качеството си на техническо лице и бил ангажиран с намирането на работниците и тяхното непосредствено ръководене. Настоящият съд не може да възприеме тезата на жалбоподателя, отразена и в особеното мнение на член на въззивния съдебен състав, че погрешно е преценено, че А. е имал качеството на технически ръководител и е имал задължения, съответстващи на тази длъжност при осъществяване на строително- монтажните дейности на обекта. Аргументите в подкрепа на това виждане са свързани с допуснати нарушения на императивни правила при сключване на договорите между отделните дружества, договарящи помежду си права и задължения, свързани с осъществяване на част от дейността- предмет на обществената поръчка и липсата на задължително изискуеми от закона договори, с които да бъде възложена дейността на технически ръководител на строителния обект. Касационният съд се съгласява изцяло с изводите, че при уреждането на взаимоотношенията между дружествата ДЗЗД „Ейра“, „Балканстрой“ АД, „Балканстрой Разлог“ АД и „Царевец“ ЕООД и заедно с това между последното дружество и подсъдимия са допуснати множество нарушения на императивни правни норми, но те не могат да доведат до извод, различен от приетия от мнозинството от въззивния съдебен състав, че именно А. фактически е изпълнявал работата на технически ръководител на процесния обект и е имал задължение да следи за безопасността на труда и спазването на Наредба №2/2004 г. Наказателноправната отговорност на субекта на престъплението по чл.123 НК не зависи от наличието или липсата на изрядно документално възлагане за осъществяваната от него дейност, а от установяването на фактическото й извършване. Дори да са налице пропуски при оформянето на договорите между отделните дружества или липсва изрично писмено споразумение на подсъдимия и „Царевец“ ООД (а от материалите по делото това е безспорно установено) за изхода на производството има значение дали А. е осъществявал фактическа дейност на технически ръководител на строителния обект. Това безспорно е установено, което е и основание правилно въззивният съд да приеме, че той може да бъде субект на престъплението по чл.123 НК. В подкрепа на този извод е и практиката на касационния съд и конкретно решения №№ 82/2018 г. 1 НО, 187/2021 г. 1 НО. Във всеки от посочените съдебни актове съдът неотклонно е приемал, че при преценката за възможността да бъде носена наказателна отговорност за непредпазливо квалифицирано убийство по чл.123 НК няма определящо значение квалификацията на извършителя или неговата позиция, а характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я осъществява. В тази връзка категорично не може да бъде възприета и тезата, че подсъдимият А. се е намирал случайно на мястото на инцидента, не е имал никакво качество по отношение на извършване на строително- монтажните работи, респективно не е имал задължения, съответстващи на длъжността технически ръководител на обекта. Правилно предходните съдебни състави са установили, че той е бил там въз основа на предходно устно споразумение със собственика на „Царевец“ ООД и фактически е осъществявал дейността на технически ръководител. Тази дейност е осъществявана съзнателно, като А. се е представял като технически ръководител на обекта и е подписал документ (посочената по- горе заповед) в това качество. Касационният съд прие, че материалния закон е приложен правилно, като вярно предходните съдебни състави са преценили, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.123 НК от обективна и субективна страна. От обективна страна безспорно е установено, че при извършване на строително- монтажните дейности са нарушени чл.49, т.2 и Приложение 1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/2004 г., като допуснатите нарушения на императивни норми, регламентиращи извършването на изкопни работи е в пряка причинно- следствена връзка със смъртта на пострадалия Л., настъпила в резултат на затрупването му със земна маса. Престъплението е осъществено и от субективна страна, като подсъдимият, предвид професионалната си квалификация и трудов опит, е знаел за нормативните изисквания по отношение на технологията, по която следва да бъде осъществен изкоп с процесната дълбочина, но въпреки това не е организирал укрепването му и с тези свои действия по непредпазливост е причинил настъпването на съставомерния резултат. Няма спор, че в случая е осъществен състава на престъплението по чл.123 НК, тъй като конкретната дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност. Касационният съд намира за безпредметно да излага пространни мотиви, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, тъй като нито в жалбата, нито в хода на проведеното касационно съдебно заседание бяха направени оплаквания, свързани с наложеното на подсъдимия А. наказание. Доколкото за настоящата инстанция не съществува служебно начало (извън случаите на констатирани абсолютни процесуални нарушения) единствено следва да се посочи това, че отмереното на А. наказание в размер на една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №10 постановено на 15.01.2021 г., по ВНОХД №923/2020 г., по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.