Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
София, 28.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3962 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 240 от 08.05.2019 г. по касационна жалба на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 229 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 128 /2018 г. на Врачански окръжен съд, г.о., постановено по жалба срещу решение № 808 /18.12.2017 г. по гр.д. № 2054 /2017 г. на Врачански районен съд, в частта, с която,
· решението на Врачански районен съд е отменено в частта, с която е уважен предявеният от С. Й. Б. срещу Д. Д. Б. иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж и вместо това този иск е отхвърлен;
решението на Врачански районен съд е потвърдено в частите, с които:
· е отхвърлен предявеният от С. Д. П. срещу Д. Д. Б. иск по чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на още 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж, извън посочените 3 /300 (1 /100) ид.ч., като придобити по силата на наследствено правоприемство от починалия на 11.01.1994 г. Д. Д. Б.;
· е отхвърлено искането на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. срещу Д. Д. Б. с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № ..... /2007 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к.;
· е уважен насрещен иск на Д. Д. Б. срещу С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. по чл.124 ГПК за собственост на 150 /300 (1 /2) ид.ч. от процесния гараж, придобити по силата на нотариален акт № ..... /2007 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к.;
· в частта, с която жалбоподателите са осъдени за разноски.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.2 предл.3 ГПК поради неправилното приложение на правилото на чл.109 З. (отм.), което е видно от самите мотиви на въззивното решение, в които е прието, че разпоредбата на чл.109,ал.2 З., която е била отменена през 1990 г. (ДВ, бр. 31 от 1990 г. (отм.), е могла да бъде приложена през 1994 г., като по реда на тази разпоредба бъде отменена заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. по чл.100 от З. (отм.), която има значение за спора.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Ал.2 на чл.109 З. (отм.) гласи: Когато след издаване на заповедта по чл.100 обектът отпадне от плана или имотът бъде предназначен за други мероприятия и отстъпеният като обезщетение имот не е предаден на собственика, по негово искане органът по чл.95 отменя отчуждаването.
Тя е приета с изменението на З. с ДВ, бр. 102 от 1977 г., в сила е от 01.01.1978 г. и е действала до отмяната и с ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г., с която е отменена разпоредбата на целия чл.109 от закона.
Отмяната е влязла в сила три дни след обнародването (чл.84,ал.2 от Конституцията на Н.Р. България, отменена през 1991 г.), с отмяната и разпоредбата на чл.109 З. (отм.)е престанала да действа, включително нейната алинея 2. Прилагането и по-късно по отношение на възникнали след отмяната и юридически факти представлява нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация Д. Д. Б. оспорва основателността на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Разгледал е искане на ищците с правно основание чл.17,ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. по чл.100 от З. (отм.) и го е приел за неоснователно. Изложил е следните мотиви:
Влязлата в сила заповед по чл.100 З. (отм.) (визирана е заповед с № 722 /21.04.1988 г.) е можело да бъде отменяна от органа, който я е издал. Такава възможност е предвидена в чл.109,ал.2 З. (отм.) и чл.270,ал.6 ППЗТСУ (чието съдържание е възпроизведено). Заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. е издадена именно в такава хипотеза. Така въззивният съд е направил извод, че щом като органът по чл.95 от З. (отм.) има правомощия да отмени предходната заповед, той има правомощието да издаде нова такава, с която да обезщети отчуждения собственик отново – имотно или в пари.
След това въззивният съд е направил следните изводи:
Отчужденият собственик е бил Д. Д. Б., роден през 1917 г., той е починал на 11.01.1994 г. и правото да бъдат обезщетени е възникнало за неговите наследници – преживялата съпруга, син и дъщеря. Адресати на заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. са преживялата съпруга и ищца С. Й. Б. и ответникът Д. Д. Б., роден през 1977 г., внук на починалия и син на неговия син Д.. Смъртта на Д. Д. Б. е била известна на органа по чл.95 З. (отм.) и това сочи на допустима процедура по чл.102 З..
Ищците обвързват правото си на собственост с правата си на наследници на починалия на 11.01.1994 г. Д. Б.. Той е придобил правото си на членство в ж.с.к. „Комсомолец-2“ по силата на заповед № 722 /21.04.1988 г.. Починал е преди нейната отмяна и на основание чл.23,ал.1 ЗЖСК право да встъпят в членственото правоотношение са придобили членовете на неговото семейство по силата на § 1,т.1 от ДР от същия закон. Преживялата съпруга и ищца е била единствен член на неговото семейство и членственото правоотношение е преминало върху нея, но не по отношение на процесния гараж, доколкото обектът не е бил индивидуализиран в заповедта.
По силата на заповед № 1286 /04.10.1994 г., с която е отменена заповед № 722 /21.04.1988 г.. и на основание отново чл.10,ал.1 ЗЖСК право на членство в ж.с.к. са придобили С. Б. и ответникът Д. Б. (внук на починалия). По делото не са представени доказателства за членствени правоотношения, но от представения по делото н.а. № ...., н.д. № ..... от 2007 г., съставен в производство по чл.483,ал.1 ГПК и чл.35 ЗЖСК, може да се изведе, че С. Б. и Д. Б. са били членове на ж.с.к., че гаражът е бил построен през 2007 г. и те са придобили право на собственост върху него при посочените в него права – по 1 /2 ид.ч.
Правото на собственост е придобито именно по силата на нотариалния акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК и при правата, посочени в акта, който има конститутивен ефект, а не по силата на чл.100 З. (отм.). Това е така, тъй като ж.с.к. е разполагало със заповедта № 1286 /04.10.1994 г., но въпреки това е взело решение по чл.28,ал.1,т.5 ЗЖСК.
С. Б. се е разпоредила с придобитите 50 / 100 ид.ч. от процесния гараж в полза на дъщеря си С. П. с 1 /100 ид.ч. по дарение и с 49 /100 ид.ч. чрез продажба по време на брака между С. П. и ищецът Л. И. П., сделките са произвели целения вещноправен ефект.
В резюме: С. Б. и С. П. не са придобили никаква част от спорния гараж по силата на наследствено правоприемство от починалия на 11.01.1994 г. Д. Б..
Следователно съсобственици върху процесния гараж са С. П. с 1 /100 ид.ч., С. П. и Л. И. П. с 49 /100 ид.ч. и Д. Б. с 50 /100 ид.ч., С. Б. не притежава никакви права на собственост. Д. Б. не е придобил право на собственост върху разликата до претендираните от него с насрещния иск 2 /3 ид.ч. по силата на Заповед № 1286 /04.10.1994 г., тъй като вещноправният ефект не настъпва по силата на заповедта по силата на чл.100 З. (отм.), а по силата на решението на ОС и издаването на нотариалния акт по силата на чл.35,ал.2 ЗЖСК.
Въззивният съд е приел за неоснователно позоваването от ищците на придобивна давност, тъй като то е заявено под условие – ако не бъдат уважени исковете им, тъй като не е конкретно – не става ясно какви права твърди всяка една от страните и тъй като не доказано с показанията на разпитаните по делото свидетели, от които не може да се установи каквото и да било владение.
Като последица от изложеното въззивният съд е приел, че насрещният иск на Д. Б. е основателен за 1 /2 ид.ч. от гаража.
По основателността на касационната жалба и правилността на въззивното решение:
С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав приема, че изводът на въззивния съд, че със своя заповед № 1286 /04.10.1994 г. ОбНС – В., действащ като орган по чл.95 З. (отм.), е имал правомощие да отменя заповед № 722 /21.04.1988 г. на основание отменената с ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г. разпоредба на чл.109,ал.2 З., е неправилен, с това е допуснато нарушение на материалния закон.
Настоящият състав намира за неоснователен и довода на ответника Д. Б., че ОбНС – В. е имал право да отменя заповедта на основание чл.270,ал.6 ППЗТСУ (отм.).
Тази разпоредба, в редакцията и, приета с ДВ, бр. 37 от 1978 г. гласи: По искане на собственик или инвеститор органът по чл.95 от закона отменя заповедта по чл.100 от закона, когато имотът, върху който ще се изгради жилищният блок за обезщетяване, бъде предвиден за други мероприятия по застроителния и регулационен план.
Тази разпоредба урежда съвсем различна хипотеза от тази, която е разглеждана по делото - предвиждане на отчуждения имот за други мероприятия, а не смърт на отчужден собственик и защото диспозицията и предвижда правото на органа да отмени заповедта, а не да определя други лица, които да имат правото да бъдат обезщетени вместо починалия отчужден собственик.
Настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателите, че от изложеното и по силата на чл.23 ЗЖСК следва извод, че след смъртта на Д. Б. членствените му права и задължения да бъде обезщетен са преминали върху неговото семейство – върху преживялата му съпруга С. Б., върху дъщеря му С. П. и върху сина му Д. Б., те са получили равни права – по 1 /3 част.
Но настоящият състав намира за недоказан и поради това неоснователен довода на жалбоподателите, че С. Б. също е била отчужден собственик и че отчужденият имот е бил притежаван от Д. Б. и С. Б. в съпружеска имуществена общност. Така е защото в представената отчуждителна преписка С. Б. не е посочена като отчужден собственик (като такива са посочени Д. Б. и С. П. за по 1 /4 идеална част от дворно място, за което на С. П. е определен като обезщетение апартамент, който не е предмет на спора) и поради това, че жалбоподателите – ищци, чиято е доказателствената тежест да докажат изгодното за тях обстоятелство (за отчуждаване на имот в с.и.о.), не са представили доказателства за способа за придобиване на отчуждения от Д. Б. имот (1/4 ид.ч.), а единствено твърдят, че Д. Б. е придобил отчуждения имот през 1959 г. по време на брака с С. Б., дори не твърдят, че придобивният способ е възмезден договор. От това следва, че отчужден собственик, на когото е определен като обезщетение процесният гараж, е бил само Д. Б., а С. Б. е посочена само като член на неговото семейство. От това следва, че при настъпването на смъртта на Д. Б., членствените му права и задължения да бъде обезщетен са преминали върху неговото семейство – върху преживялата му съпруга С. Б., върху дъщеря му С. П. и върху сина му Д. Б., те са получили равни права да придобият по 1 /3 ид.ч. от гаража, а не по 1 /3 от 1 /2 ид.ч. от гаража, както твърдят жалбоподателите.
Настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателите, че по силата на подписаната от С. П. нотариално заверена молба с № 9100 от 07.09.1994 г. по чл.102 З. (отм.) (на която е основана заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В.), С. Д. П. не е имала правото да прехвърли правата си на своя племенник Д. Б. (разпоредбата не предвижда възможност да се прехвърлят права на племенник, а само на низходящи по права линия, а ако няма такива – на възходящи по права линия до първа степен). Но намира за неоснователен довода, че по силата на чл.102 З. (отм.) Д. Б. не е имал правото да прехвърли правата си на своя син Д. Б. с нотариално заверена молба декларация по чл.102 З. (отм.) (също посочена като основание за издаване на заповедта). Не се спори по това дали Д. Б. е отговарял на условията за придобиване на имота, поради което съдът го приема за осъществено.
От изложеното следва, че по нотариално заверена молба на Д. Д. Б. с № 9099 от 07.09.1994 г. по чл.102 З. (отм.) Общинският НС – В., действащ като орган по чл.95 З. (отм.), със своя заповед № 1286 /04.10.1994 г. е имал правомощие да измени заповед № 722 /21.04.1988 г., като на мястото на правоимащия Д. Б. определи като правоимащ неговия син, при което последният е придобил правата на баща си, които са в размер на 1 /3 от членствените права и задължения на неговия дядо (баща на баща му).
Така при дадения отговор на правния въпрос и изложеното по-горе настоящият състав приема, че право да встъпят в членственото правоотношение за определения като обезщетение гараж са придобили преживялата съпруга С. Б., дъщерята С. П. и внукът Д. Б., роден през 1977 г., на когото неговият баща е прехвърли правото си, правата на тримата са равни – по 1 /3 част.
Настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че правата на собственост върху процесния гараж не са възниквали от заповедта по чл.100 З. (отм.), а по силата на решенията на общото събрание на ж.с.к. и от нотариалния акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК и при правата, посочени в акта, който има конститутивен ефект.
Обоснован и правилен е изводът на въззивния съд, че представеният по делото нотариален акт за право на собственост върху гаража, придобит чрез ж.с.к. № ...., том ...., рег. № 3146, дело № ..... от 2007 г. на нотариус с район на действие този на РС Враца, съставен в производство по чл.483,ал.1 ГПК (от 1952 г., отм.) и чл.35 ЗЖСК, удостоверява, че пред нотариуса е представено решение на общото събрание на ж.с.к. (по чл.35,ал.1 ЗЖСК), с което при разпределяне на обектите в построената сграда, процесният гараж е разпределен на С. Б. и Д. Б. при равни права (по 1 /2 ид.ч.).
Всички страни по делото основават правата си на този нотариален акт, той е представен от С. Б. и С. П. като основание за сключване на представените от тях с исковата молба два нотариални акта с номера ..... и ..... от 17.04.2014 г., съставени за сключените между С. Б. и С. П. един след друг два договора за дарение на 1 /100 ид.ч. и за продажба на 49 /100 ид.ч. от процесния гараж, по време на брака между С. П. и Л. П..
Следователно първоначалните ищци С. Б. и С. П., както и ответникът Д. Б. са били уведомени за отразеното в н.а. № ..... /2007 г. решение на общото събрание на ж.с.к. по чл.35,ал.1 ЗЖСК, с което на С. П. не са определени права върху процесния гараж, а правата на С. Б. са определени в размер на 1 /2 (а не на 4 /6 както тя претендира по делото) и правата на Д. Б. са определени в размер на 1 /2 (а не на 2 /3 както той претендира по делото), това решение за С. П. за процесния гараж по същество е такова по чл.22 ЗЖСК, страните С. Б., С. П. и Д. Б. не твърдят да са го обжалвали, поради което следва да се приеме, че по отношение на всички тях то е влязло в сила.
По настоящото дело не са представени решения на ж.с.к. и ищците не са оспорили доказателствената сила на отразеното в нотариалния акт, че при съставянето му са представени описаните в него приложения, не твърдят и не доказват, че е взето различно решение на ж.с.к. от отразеното в нотариалния акт, поради което следва да се приеме, че нотариалният акт отразява вярно взетото решение на ж.с.к. по чл.35 ЗЖСК. Поради това и тъй като изводът на нотариуса е съобразен с описаното от него решение на ОС на ж.с.к. за разпределението на имотите, следва че изводът на нотариуса за правата на С. Б. и Д. Б. е правилен.
Правилен е изводът на въззивния съд, че по силата на договорите за дарение и продажба С. Б. е прехвърлила на С. П. 1 /100 ид.ч. и 49 /100 ид.ч. от процесния гараж, които се равняват на притежаваната от С. Б. 1 /2 ид.ч., вследствие на което С. Б. няма други права, че по силата на дарението С. П. е придобила в лична собственост 1 /100 ид.ч., и че по силата на покупко-продажбата по време на брака им С. П. и съпругът и Л. И. П. са придобили в съпружеска имуществена общност 49 /100 ид.ч..
Настоящият състав намира за неоснователен довода на жалбоподателите, че изводът на въззивния съд, че ищците не са доказали евентуално наведеното от тях възражение за придобивна давност, е необоснован и неправилен. Действително по делото са разпитани две групи свидетели, които твърдят, че достъп до имота са имали както Д. Б. (бащата на Д. Б.), така и С. П. и Л. П. и никой свидетел не твърди Д. Б. да е бил допуснат от С. П. и Л. П. или от техния праводател С. Б. по силата на договор. От това следва, че както ищците, като правоприемници на С. Б., така и ответникът чрез своя баща, са упражнявали владение върху процесния имот. Не са посочени, нито представени някакви доказателства от ищците, че са имали намерение да владеят различни идеални части, от тези, за които разполагат с документи за собственост (че са владели 5 /6 ид.ч., а не 1 /2 ид.ч.). Обсъдените по-горе два договора от 2014 г. между С. Б. и С. П. за дарение и продажба на 1 /100 ид.ч. и 49 /100 ид.ч. показват собственическо намерение за общо 1 /2 ид.ч. от процесния гараж.
От изложеното следва извод, че въззивното решение е правилно в обжалваната част, поради което и на основание чл.293 ГПК, то следва да бъде оставено в сила.
Жалбоподателите не са поискали да им бъдат присъдени разноски, а и с оглед изхода от това производство, такова искане би било неоснователно. Искането на Д. Б. за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила въззивно решение № 229 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 128 /2018 г. на Врачански окръжен съд, г.о., постановено по жалба срещу решение № 808 /18.12.2017 г. по гр.д. № 2054 /2017 г. на Врачански районен съд, в частта, с която, решението на Врачански районен съд е отменено в частта, с която е уважен предявеният от С. Й. Б. срещу Д. Д. Б. иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж и вместо това този иск е отхвърлен; решението на Врачански районен съд е потвърдено в частите, с които: е отхвърлен предявеният от С. Д. П. срещу Д. Д. Б. иск по чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на още 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж, извън посочените 3 /300 (1 /100) ид.ч., като придобити по силата на наследствено правоприемство от починалия на 11.01.1994 г. Д. Д. Б.; е отхвърлено искането на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. срещу Д. Д. Б. с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № ..... /2007 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к.; е уважен насрещен иск на Д. Д. Б. срещу С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. по чл.124 ГПК за собственост на 150 /300 (1 /2) ид.ч. от процесния гараж, придобити по силата на нотариален акт № ..... /2007 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к.; в частта, с която жалбоподателите са осъдени за разноски.
Осъжда С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. да заплатят на Д. Д. Б. сумата 500 (петстотин) лева разноски в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.