Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 29.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Елена Авдева Членове: 1. Теодора Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 728 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. К. И. против присъда № 77 от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 227/ 2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. За процесуални нарушения се сочат превратно възприетите и обсъдени показания на свид. К. С. и свид. С. К., както и противоречия в изводите на въззивния съд за фиктивно извършени доставки и за реализация на стоките в страната, поради неоткриването им в складовете на търговското дружество. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като подсъдимият е осъществил вътрешнообщностни доставки с търговски дружества от Република Румъния и неправилно е осъден. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. К. И. не взема становище. Неговият защитник адвокат А. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Допълва доводите си с твърдение за противоречия в мотивите на въззивния съдебен акт. Настоява за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а наведените в нея доводи за несъстоятелни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 77 от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 227/ 2018 г. Великотърновският апелативен съд е отменил частично оправдателна присъда № 14 от 20.02.2018 г. по н.о.х.д. № 466/ 2017 г., по описа на Русенския окръжен съд, и е признал подсъдимия Б. К. И. за виновен в това, че за периода от 06.03.2009 г. до 15.05.2099 г., в условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „О. Т.“ О., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 108 699,18 лева данък добавена стойност, като потвърдил неистина в подадени справки-декларации с № *** от 07.04.2009 г. и № *** от 13.05.2009 г. пред ТД на НАП-В., офис Р., както и съставил и използвал документи с невярно съдържание – 8 бр. данъчни фактури и 7 бр. международни товарителници, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 пр. І и т. 6 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода. Потвърдил първоинстанционната присъда в частта за оправдаването по чл. 255, ал. 1, т. 5 от НК. Въззивният съд отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Касационната жалба на подсъдимия Б. И. е процесуално допустима, подадена е от легитимно лице и в законовия срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Наведените доводи се отнасят изцяло до касационното основание за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствената съвкупност. От проявлението на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК касаторът обвързва и нарушението на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, защото неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил. Касационната проверка не установи претендираните с жалбата съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е извършил собствена оценка на събрания по делото доказателствен материал. Приетата от него фактическа обстановка не се отличава съществено от изложената в първоинстанционния съдебен акт, като оправдателните изводи за несъставомерност основателно са отхвърлени. Фактите по делото допълнително са изяснени с проявената в хода на въззивното съдебно следствие служебна инициатива с назначаването на две съдебно-счетоводни експертизи. Доказателственият анализ в мотивите на осъдителната присъда е всеобхватен, прецизен и задълбочен. Апелативната инстанция е съсредоточила усилията си към изясняване на главния факт на доказване, макар ненужно да са описани и немалко по обем странични на обвинението събития. Несъстоятелно е оплакването на касатора, че Великотърновският апелативен съд превратно е обсъдил показанията на свидетелите К. С. и С. К.. Упрекът е насочен към отделни техни изявления (че не познават подсъдимия, че друго лице договаряло с тях фиктивна транспортна дейност и т.н.), но тези факти са разгледани от касатора изолирано и без връзка със съдържащите с в показанията на двамата свидетели сведения, имащи значение за разглежданата престъпна дейност. Конкретните фрази и изрази, към които касаторът е насочил упреците, нямат съществено значение за повдигнатото обвинение и за правилността на изложените в осъдителния съдебен акт правни изводи. На с. 15-16 от мотивите към осъдителната присъда въззивният съд е изложил детайлни и задълбочени съображения защо кредитира показанията на двамата свидетели и с какво те допринасят за изясняване на обективната истина. Направените фактически изводи при доказателствения анализ, съобразен и с показанията на тези свидетели, са позволили на съда изграждането на съвкупната и еднозначна преценка, че подсъдимият Б. И. не е извършил вътреошнообщностна доставка на стоки за търговски дружества в Република Румъния, поради неосъществен превоз от транспортните фирми на свидетелите С. и К. («К. с.» О. на свид. К.С. и «И.» Е., в което работел свид. Св. К.). Сред приетите факти по делото изрично е посочено, че поисканите транспортни услуги реално не са извършени, превозните средства (описани в международните товарителници C., без подпис на получател) не са регистрирани от митническите власти на ГКПП «Д. м.», за тях не били платени пътни такси и шофьорите (свид. Д С. и Д. И.) не са превозвали стока до румънските фирми «Й. Т.» О. (на свид. Й.В.) и «С.-*» О. на свид. С.А.. Затова и показанията на свидетелите С. и К. не са възприети превратно, както неоснователно твърди касаторът, а съобразно вложения в изложенията им смисъл и значение. Несъстоятелно е и оплакването, че не били обсъдени обясненията на подсъдимия. Сред разкритите по делото доказателства въззивният съд не е намерил подкрепа на твърденията на подсъд. Б. И. и затова не е взел под внимание неговите обяснения (мотиви, с. 16). Тъкмо напротив – изложените от него факти и обстоятелства се оказали опровергани от останалите доказателства, кредитирани с доверие. Подсъдимият е съставил (според заключенията на вещите лица) инкриминираните фактури с невярно съдържание, подал ги е за осчетоводяване и деклариране на търговската дейност на дружеството-доставчик («О. Т.» О.). Крайната цел на подсъдимия като управител на дружеството е да избегне установяването и плащане на данъчни задължения по ЗДДС. Затова е съставил инкриминираните фактури, описал ги е в две справки-декларации, с което е декларирал доставки на стоки, каквито реално не са извършени от неговото дружество и получени от румънските фирми. По този начин фиктивно се намалява данъчното задължение на търговеца («О. Т.» О.) и действителният размер на задължението не се заплаща на фиска. Инкриминираните данъчни фактури и товарителници са документи с невярно съдържание, тъй като лъжливо е документирано, че доставките на стоки и услуги реално са осъществени. Те са послужили и като основание за изготвянето на неверни справки-декларации № *** от 07.04.2009 г. и № *** от 13.05.2009 г. за дейността на търговското дружество. Фактурите формално удостоверяват облагаемо данъчно събитие, каквото реално не е осъществено, а чрез справките-декларации невярно се документира размера на дължимите към бюджета данъчни задължения за периода от 06.03.2009 г. до 15.05.2099 г. Несъстоятелно е възражението на касатора в жалбата, че въззивният съд е следвало да издири кога и къде на територията на нашата страна са продадени стоките по инкриминираните фактури, след като не са постъпвали като вътрешнообщностна доставка в Република Румъния, тъй като е въпрос извън повдигнатото обвинение. С действията си подсъдимият И. е потвърдил неистина относно действителния размер на дължимите към държавния бюджет данъчни задължения от 108 699,18 лв, които са в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК. Великотърновският апелативен съд правилно е приложил материалния закон по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 пр. 1 и т. 6 във вр. с чл. 26 от НК. Не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Обжалваната нова присъда на Великотърновския апелативен съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 77 от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 227/ 2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.