Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60209

гр. София, 08 октомври 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Райна Пенкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1043 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба с вх. № 10210/30.12.2019 г., подадена от ответницата Д. Т. Ч. срещу решение № 187/14.11.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 422/2019 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С това обжалвано въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 148/22.04.2019 г. по гр. дело № 79/2018 г. на Хасковския окръжен съд „в обжалваната част“, като е посочено, че „в необжалваната му част“ първоинстанционното решение е влязло в сила „поради необжалването му от легитимираните лица“. С определение № 118/22.05.2020 г. ВКС е върнал делото на ПАС за преценка за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК, респ. – на производство по реда на чл. 250 от ГПК. С решение № 54/03.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 422/2019 г. по реда на чл. 247 от ГПК, ПАС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 187/14.11.2019 г., а именно – след „реши:“ се добавя диспозитив, с който се оставя без разглеждане, като недопустима, въззивната жалба с вх. № 5177/28.05.2019 г., подадена от жалбоподателката-ответница Д. Ч. срещу първоинстанционното решение № 148/22.04.2019 г. в частта, с която се признава за установено, на основание чл. 62, ал. 4 и чл. 63 от СК, че ответникът Р. В. В. не е биологичен баща на ищеца М. Р. В., [дата на раждане] от майка – ответницата Д. И. Д., за което е съставен акт за раждане № 85/15.03.1999 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], тъй като не произхожда и не е могъл да бъде заченат от него; и се „прекратява производството по делото“. Ответницата Ч. е подала и касационна жалба с вх. № 5192/22.07.2020 г. срещу така постановеното от ПАС по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 54/03.06.2020 г.
С определение № 222/26.03.2021 г. касационното производство по делото е спряно в частта му по касационната жалба с вх. № 10210/30.12.2019 г., подадена от ответницата Д. Ч. срещу първоначалното въззивно решение № 187/14.11.2019 г.; като със същото определение, по реда на чл. 288 от ГПК е допуснато касационното обжалване на постановеното от въззивния съд по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 54/03.06.2020 г.
В касационната си жалба с вх. № 5192/22.07.2020 г. срещу това решение ответницата Ч. излага оплаквания и доводи за нищожност, евентуално – за недопустимост и за неправилност на същото, т.е. – жалбоподателката навежда касационните основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Съображенията ѝ за нищожност са, че решение № 54/03.06.2020 г. е постановено по реда на чл. 247 от ГПК от съдебен състав, различен от този, постановил поправеното решение № 187/14.11.2019 г., без да е било извършвано ново разпределение на делото при условията на случаен избор за определянето на новия съдия-докладчик. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответникът по касация – ищецът М. В. в отговора си с вх. № 261872/30.10.2020 г. излага становище и бланкетни съображения за неоснователност на разглежданата касационна жалба. Ответниците Р. В. и Д. Д. не са подали отговори на жалбата, не заявяват становище по нея и в откритото съдебно заседание.
С посоченото по-горе определение № 222/26.03.2021 г. касационното обжалване на постановеното от въззивния съд по реда на чл. 247 от ГПК решение № 54/03.06.2020 г., е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 1 от ГПК – с оглед извършване на служебната касационна проверка относно валидността на това решение, по следния процесуалноправен въпрос: опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата.
Разрешение на този въпрос е дадено с решение № 202/07.04.2020 г. по гр. дело № 2832/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, като е прието следното: Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с новия чл. 12а (ДВ бр. 39/2006 г.). То е доразвито в чл. 9, ал. 1 на сега действащия Закон за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 64/07.08.2007 г. Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съда). Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия-докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС – делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. Изразът „създаден в съответствие със закона” включва не само правното основание за самото съществуване на съда, но и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно разпределението на делото/преписката на определен съдия. Следователно съдът, който е постановил съдебен акт в нарушение на правилата за случайно разпределение на преписките и делата, е незаконен. Това заключение в гражданския процес следва да се съобрази със спецификата на производството и характера на съдебния акт, възможността за обжалване пред друг съд и правомощията на последния, за да се определи вида на порока – незаконосъобразност, недопустимост или нищожност на съдебния акт. По общо правило, съдебен акт, постановен в гражданския процес от незаконен състав, е нищожен.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение на въпроса, като в допълнение намира за необходимо да изложи и следното: Посоченото общо правило, че е нищожен съдебният акт, постановен от незаконен (ненадлежен) съдебен състав, е приложимо на общо основание и по отношение на решението, с което въззивният съд по реда на чл. 247 от ГПК поправя въззивното решение, в което е допусната очевидна фактическа грешка. Това общо правило е трайно възприето в съдебната практика, включително в задължителната такава (тълкувателно решение (ТР) № 2/26.05.2005 г. на ОСГТК на ВКС, тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и I-ва и II-ра кол. на ВАС, ТР № 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 13/1976 г. на ОСГК на ВС). Изключението от него – че не е нищожно, а е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, първоинстанционно решение, постановено от съдия, определен в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, и само ако поради това нарушение е постановен и крайният незаконен резултат с решението, и ако то е обжалвано пред въззивната инстанция, се основава на правомощията на въззивния съд, който също разрешава по същество правния спор между страните и може сам да извърши наново процесуалните действия, които са били опорочени в първоинстанционното производство (в тази насока подробни разяснения са дадени в цитираното по-горе решение № 202/07.04.2020 г. по гр. дело № 2832/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Подобно изключение не може да намери приложение по отношение на въззивните решения, тъй като при обжалването им касационната инстанция действа като контролно-отменителна такава (а не по съществото на спора) и при констатация, че въззивното решение е постановено от незаконен (ненадлежен) съдебен състав, който е определен в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, ВКС следва да приложи общото правило като прогласи нищожността на решението и съгласно чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 293, ал. 4, предл. 1 от ГПК върне делото на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на валидно решение от друг негов съдебен състав, определен съобразно правилата за разпределението на делата на принципа на случайния подбор. По същия начин касационната инстанция следва да постъпи и по отношение на постановено от незаконен съдебен състав, определен в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, решение, с което по реда на чл. 247 от ГПК въззивният съд поправя очевидна фактическа грешка в първоначалното си въззивно решение, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 247, ал. 4 от ГПК решението за поправката се обжалва по реда за обжалване на поправеното решение, т.е. в случая – подлежи също на касационен контрол.
При така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, съдът намира разглежданата касационна жалба за основателна.
Първоначалното (впоследствие поправено) въззивно решение № 187/14.11.2019 г. по възз. гр. дело № 422/2019 г. на ПАС е постановено от следния съдебен (II-ри граждански) състав: председател – съдия Станислав Георгиев и членове: съдия Стела Дандарова и съдия-докладчик Христо Симитчиев. Решение № 54/03.06.2020 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК е допусната поправката на първоначалното решение, е постановено от друг съдебен състав, а именно: председател и съдия-докладчик Стела Дандарова и членове: съдия Галина Арнаудова и съдия Станислав Георгиев. От служебно изисканото и изпратено писмо с изх. № 61074/15.03.2021 г. на председателя на ПАС, прието като писмено доказателство в настоящото производство, се установява следното: След постановяването на първоначалното въззивно решение № 187/14.11.2019 г., със заповед № ЛС19/22.01.2020 г. е прекратено командироването на съдия-докладчика Христо Симитчиев в ПАС, считано от 01.02.2020 г. Поради това, със заповед № РД21/31.01.2020 г. на председателя на ПАС (приложена към писмото) е разпоредено останалите висящи дела, разпределени на съдия Христо Симитчиев, да бъдат преразпределени чрез Централната система за случайно разпределение на делата (ЦССРД), но възз. гр. дело № 422/2019 г. на ПАС не е посочено сред тях и не е било преразпределено, тъй като към този момент е било приключило с решение № 187/14.11.2019 г. и на 20.03.2020 г. е изпратено във ВКС. С решение от 22.05.2020 г. на Общото събрание на съдиите (ОСС) в ПАС е извършена промяна в някои от въззивните състави на съда, като съобразно това решение II-ри граждански състав е с председател съдия Стела Дандарова и членове: съдия Станислав Георгиев и съдия Мария Петрова. Съгласно посоченото и по-горе определение № 118/22.05.2020 г. на ВКС, на 27.05.2020 г. делото е върнато в ПАС, при което не е докладвано на председателя на ПАС за разпореждане и по тази причина не е издавана заповед и не е извършвано разпределение/преразпределение чрез ЦССРД за определяне на нов съдия-докладчик и за сформиране на въззивния съдебен състав (председател и съдия-докладчик Стела Дандарова и членове: съдия Галина Арнаудова и съдия Станислав Георгиев), който е постановил по реда на чл. 247 от ГПК решение № 54/03.06.2020 г.
При така установените обстоятелства по делото следва извод, че решение № 54/03.06.2020 г. е постановено от незаконен (ненадлежен) състав, тъй като същият е сформиран в нарушение на правилата за разпределението на делата на принципа на случайния подбор (чл. 9 от ЗСВ), а именно – след откомандироването от ПАС на съдия-докладчика Христо Симитчиев, съдия Стела Дандарова не е била определяна на негово място като докладчик по делото чрез ЦССРД, нито съдия Галина Арнаудова е била определяна с някакъв акт на негово място като член на състава, а определената като такъв с решението от 22.05.2020 г. на ОСС в ПАС, съдия Мария Петрова не е участвала в състава, постановил обжалваното решение № 54/03.06.2020 г. При това положение и съгласно съображенията, изложени по-горе при отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос, постановеното от въззивния съд по реда на чл. 247 от ГПК решение № 54/03.06.2020 г., е нищожно, поради което – съгласно чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 293, ал. 4, предл. 1 от ГПК, настоящата касационна инстанция следва да прогласи тази негова нищожност и да върне делото на ПАС за ново разглеждане и постановяване на валидно решение от друг негов въззивен състав, определен съобразно правилата за разпределението на делата на принципа на случайния подбор.
След приключване на производството пред ПАС (независимо дали са подадени касационни жалби срещу новото решение, а ако такива бъдат подадени – след надлежното им администриране) делото следва да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК по касационната жалба с вх. № 10210/30.12.2019 г. срещу решение № 187/14.11.2019 г. (респ. – по касационните жалби срещу новото решение, ако бъдат подадени такива).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 54/03.06.2020 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК по възз. гр. дело № 422/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане и постановяване на валидно решение от друг негов въззивен състав, определен съобразно правилата за разпределението на делата на принципа на случайния подбор.
След приключване на производството пред ПАС делото да се изпрати отново на ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: