Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 07.06.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1340 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК. Образувано е по молбата на К. И. Б. от вх. № 59787/28.VІ.2011г. за отмяна на решение № 150/02.VІІ.2008г. по гр.д. № 1651/2007г. на Софийския апелативен съд. Твърди се, че съдия Б.С. и Т.А. – председател на ОС В. са извършили престъпни действия по чл.212а вр. с чл.311 ал.1 от НК и по чл.282 ал.3 от НК – те са знаели, че поради изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, поради което [фирма] е възстановена, считано от 05.ІІІ.2007г.; като длъжностни лица двамата носят административна отговорност за назначаването на М.Б. за синдик на ЕТ, откъдето възниква отговорността на ОС Враца за обезвреждане на молителя. Твърди се още, че М.Б. е извършил престъпление по чл.220 ал./1/ 2 от НК за това, че на 27.ІV.2004г. умишлено сключил неизгодни сделки /продан на единственото жилище – вилен имот в кв.Д. и на трактор/. Съдия Б.С., назначил за синдик М.Б. и допуснал насочване на изпълнението върху процесния апартамент срещу подкуп, през последните 2 години бил скъсван от наказания за некомпетентни решения, за несвойствена дейност, за уронване престижа на съдебната власт; той се самоубил само няколко дни преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение; получаването на подкупи от съдия С. би се доказало лесно след разкриване на банковата тайна. Представени са писмени доказателства, за които се твърди, че представляват нови такива от съществено значение за делото, които не могли да бъдат известни на молителя при решаването на делото и с които той не могъл да се снабди своевременно. С допълнителна молба вх. № 9357/26.Х.2011г. се твърди, че съдия С. открил производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] въз основа на неистински документи и че за това той получил пари от банкерите, че покровителствувал синдика М.Б., съзнавал ясно, че е извършено престъпление с разбиването на вилата, ипотекирана само за 15000 щ.д., с предаването й ведно с намиращите се в нея вещи на [фирма] без опис, с несъобщаването на молителя на постановленията за възлагане на описаните вещи и с оформянето им като влезли в сила. Всички суми от проданта, както и значителна част от вещите, били присвоени от съдия С. и от синдика М.Б.. С. лъжел, че не са нарушени изискванията на чл.717з от ТЗ. Продажбите са осъществени въпреки наличието на определение за спиране на проданта; получените от осребряването суми били преведени на фирма [фирма]; намерението на самоубилия се съдия С. било да присвои и сумите, получени от проданта на имущество на трети лица. Твърди се, че представените писмени доказателства за повдигнато на М.Б. обвинение за престъпление по чл.220 ал. /1/ 2 от НК за умишлено сключване на неизгодна сделка разкриват нови обстоятелбства и са нови писмени доказателства, които не могли да бъдат известни на молителя и той не можел да се снабди с тях своевременно. Ответникът по молбата за отмяна /ОС/ В. е заел становище за нейната неоснователност. Ответниците по молбата Д., представлявана от м. на ф., и М. на п. /МП/, не са заели становище. Контролиращата страна П. на Р.Б. е заела становище за нейната неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, но неоснователна. За да се произнесе по същество по молбата за отмяна, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С решение № 150/02.VІІ.2008г. по гр.д. № 1651/2007г. САС е оставил в сила решението на СГС от 04.VІ.2007г. по гр.д. № 613/2006г., с което са отхвърлени предявените от К. И.Б. срещу Д., МП и ОС В. искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на 26000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от дейността на синдик М.Б., изразяващи се в злепоставянето на ищеца пред Д.Д. и бившата му съпруга Т.Б., която сума е част от пазарната стойност на принадлежащата му част от имота, предмет на гр.д. № 830/2004г. на В., находящ се в С.,[жк]бл.** вх. * ет.*, с оглед на обстоятелствата, че наредбата за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, въз основа на която Б. е определен за синдик, е издадена от м. на п., м. на и. и м. на ф., а ОС В го е назначил за такъв. За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че действията на ответника МП по изготвянето на списъка нямат за последица възникване на правна връзка между него като възложител на работа и лицето от списъка; че ОС Враца правомерно е назначил за синдик М.Б., тъй като той е отговарял на изискванията за това по чл.656 от ТЗ. Освен това е прието, че действията на синдика не попадат в кръга на административна дейност, а са такива от гражданско-правен характер, за неговите действия е предвидена нарочна отговорност, която може да бъде търсена по реда на чл.663 от ТЗ, тази отговорност не може да се прехвърля в рамките на отговорността на държавата в лицето на нейните органи. Молбата за отмяна при условията на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е неоснователна. Представените от молителя писмени доказателства: извлечение от разплащателна сметка на [фирма], два броя публикации /вероятно в Интернет/, че съдия Б.С. може да бъде уволнен дисциплинарно и че той е покосен от инсулт на работното си място, публикация за смъртта на М.М. – изпълнителен директор на П. АД, кредитор на [фирма] по делото за несъстоятелност, списък на роднините на М., препис-извлечение от акта за смърт на Б. С., обвинителен акт по пр. № 10572/2007г. на СРП по обвинението на М.Б. за престъпление по чл.220 ал.1 от НК за това, че на 27.ІV.2004г. в С. в кантората на нотариус като длъжностно лице – синдик на посочената фирма съдзнателно сключил неизгодна сделка, като продал на Д.Н. дворно място и построена в него вилна сграда в С.[жк]втора част ул.”***” № *, и от това произлязла значителна вреда за предприятието на ЕТ, удостоверение по НОХД № 2268/2011г. на СРС, че делото е образувано по посочения обвинителен акт срещу М.Б. за престъпление по чл.220 ал.1 от НК, становище на Б.Самоковски по жалбите на Б. по преписка № 8070/2006г. на В., че получените от осребряването суми са внесени по специалната сметка на синдика и след одобрено от съда частично разпределение са преведени на кредиторите за удовлетворяване на вземанията им, два броя мемориални ордери за преводи съгласно сметка за разпределение, протокол за разпит на С. като свидетел по д.п. № 49/2007г. на ГД Б., протокол за разпит на Е. Й. като свидетел по д. № 49/2008г. на ГД Б. във връзка с провеждането на търг за продажба на недвижим имот, протокол за доброволно предаване от Б. на документи за продажба на движими вещи и протокол за проведено на 20.VІІ.2011г. открито съдебно заседание по НОХД № 2268/2011г. с отлагането му за 25.Х.2011г., не установяват нито наличието на нови обстоятелства, нито представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Част от тези документи съдържат неясни данни /разплащателна сметка на [фирма], два броя мемориални ордери за преводи съгласно сметка за разпределение/. Друга част от документите се отнасят до Б. С., който нито е страна по делото, нито заявените от ищеца и разгледани претенции се основават на негови действия. Същото се отнася и до документите, касаещи М.М.. Нямат качеството на нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства от значение за делото, документите, установяващи повдигнато обвинение по чл.220 ал.1 от НК срещу синдика на [фирма] дори само с оглед на обстоятелството, че обвинението е за сключване на неизгодна сделка от М.Б. за продажба на имот – дворно място и построена в него вила, находящи се в С.,[жк], а предявените искове са за вреди от образуването на гр.д. № 830/2004г. по описа на В., предмет на което е имот, находящ се в С,[жк], бл.** вх.* ет.*. Не е налице и нито една от предпоставките по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК за отмяна на атакувания влязъл в сила съдебен акт. С представените доказателства не се установява влязла в сила присъда или решение по чл.124 ал.5 от ГПК за установяване неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано атакуваното решение, или престъпно действие на стграна, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на спора по настоящото дело. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, № 150 от 02.VІІ.2008г. по гр.д. № 1651/2007г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: