4 Р Е Ш Е Н И Е № 507 гр. София, 16.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1575 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Г., против въззивното решение № 924 от 23 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 1565 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2009 г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на решение № 1445 от 29 юли 2009 г. по същото въззивно гражданско дело за произнасяне по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1050 от 26 юли 2011 г. поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса за характера на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, неговото действие и реда за обжалването му. По поставения въпрос касаторът сочи, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка образува заедно с поправеното решение едно цяло и поради това касаторът не го е обжалвал отделно, след като е обжалвал решението по основния иск; съдебните решения са противоречиви относно това кога е налице очевидна фактическа грешка и кога – непълнота на решението и какви са правилата за обжалването на съответното решение. Ответникът В. И. С., чрез процесуалния си представител адв. Н. П., в отговора на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК не взема становище по поставения правен въпрос. В едни решения се приема, че при формирана воля за неоснователност на иск, която само не е била отразена в диспозитива на решението, но е била изразена в мотивите му и с обжалването му всъщност този въпрос следва да се преобсъди от втората инстанция и без да е необходимо да се обжалва с отделна жалба допълнителното решение по молба за поправка на явна фактическа грешка; последното важи с обратна сила и заедно с поправеното решение представлява едно цяло; без значение е обстоятелството, че решението за поправка не е било обжалвано, тъй като то има различен предмет и самостоятелно съществуване по отношение на основното решение само относно наличието на очевидна фактическа грешка. В други решения се приема, че, след като липсва искане за отмяна на решението в частта му, в която е била допусната очевидна фактическа грешка, то съдът е обвързан само от искания, за които е сезиран; след като решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е било обжалвано, то е влязло в сила и неоснователно е възражението, че за страната не съществува задължение да подаде въззивна жалба срещу него. К. съд при условията на чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно първото разрешение. Очевидна фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, като безспорно пропуските да се отрази в диспозитива на решението становище на съда, личащо от мотивите, е именно такава грешка. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка се допуска или отхвърля искането, като и в двата случая решението може да се обжалва по реда, по който се обжалва решението, за чиято поправка се касае. След като влезе в сила, решението, с което поправката е допусната, става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй като тя само отстранява несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 279 по гр.д. № 1384 за 2010 г. на ІV ГО – след като решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка става част от първоначалното решение, подаването на въззивна жалба срещу последното включва и искане за разрешаване на спора и по претенцията, по която съдът не се е произнесъл с диспозитив и тази жалба валидно сезира въззивния съд за произнасяне и по нея, въпреки неподаването на самостоятелна въззивна жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Касационната жалба е основателна. Относимите обстоятелства са следните: Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С решение № 216 от 10 декември 2008 г. по гр.д. № 2980 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2007 г. съдът в мотивите си приел за основателен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, но не произнесъл съответния диспозитив. На 9 януари 2009 г. ищецът поискал допълване на решението по чл. 250, ал. 1 ГПК на първоинстанционното решение. На 2 февруари 2009 г. касаторът обжалвал първоинстанционното решение, като посочил, че обжалва първоинстанционното решение, като в искането посочил, че търси отхвърляне на разрешените претенции за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната работа. С решение № 315 от 12 февруари 2009 г. първоинстанционния съд допуснал поправка на очевидната фактическа грешка и се произнесъл и по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. С решение № 1445 от 29 юли 2009 г. по гр.д. № 1565 за 2009 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив въззивният съд приел, че не следва да се произнася по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като не е било обжалвано решението за отстраняване на очевидната фактическа грешка и то е влязло в законна сила. С определение № 45 от 16 март 2010 г. по гр.д. № 1840 за 2009 г. на ІV ГО ВКС приел, че преди постановяването на решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка е постъпила въззивна жалба от касатора, а в хода на въззивното производство е поскано и отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе и по този иск. С атакуваното решение въззивният съд неправилно приел, че липсата на самостоятелно обжалване на решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка и при обжалване изцяло на основното решение, в което се съдържат и мотиви по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, пречи да бъде уважена молбата за допълване на въззивното решение № 1445 от 29 юли 2009 г. Тъй като съдът не е разгледал по съществото й молбата за допълване на решението, а само на практика се е задоволил да обсъжда допустимостта й, макар да не я е оставил без разглеждане, то делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на молбата. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 924 от 23 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 1565 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния окръжен съд в гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: