Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 29 октомври 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 743 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. Г. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 123 от 27.04.2018 г, постановено по ВНОХД № 580/17, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 22 от 27.03.2017, по НОХД № 300/16, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 25.10.2014 г в [населено място], /община/, /област/, при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Г. С., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: допуснато е нарушение при анализа на доказателствата, не е следвало да бъдат кредитирани показанията на св. Т., св. В. С. и св. Т. С., неправилно е отказано да бъдат споделени обясненията на подсъдимия, кореспондиращи на показанията, дадени от св. Г., заключенията на експертизите не са съобразени с обясненията на жалбоподателя относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, доказателствените изводи на въззивния съд влизат в противоречие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Повереникът на частните обвинители счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Въззивният съд е провел съдебно следствие, в хода на което е изслушал св. Г., чиито показания е оценил в контекста на останалите доказателствени източници. Съобразено е заявеното от този свидетел, че е видял „човек, който лежи на пътя”. Свидетелят не е посочил да е възприел местене на тялото, каквито доводи навежда защитата в подкрепа на версията, развита от подсъдимия. Напротив, показанията на св. Г. кореспондират на заявеното от останалите свидетели, очевидци на деянието: св. Т., св. В. С., св. Т. С., на данните от протокола за оглед, а те се вписват в механизма на произшествието, изяснен от вещите лица в приетите експертизи. От цитираните доказателствени средства е изяснено, че тялото на пострадалата е намерено в крайпътното пространство до електрическия стълб, където се е установило след удара с автомобила, управляван от жалбоподателя. Неоснователно се сочи, че обясненията на подсъдимия не са съобразени при извеждане на изводите по релевантните факти. Твърденията му са обсъдени детайлно и задълбочено, като са съпоставени с гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите-очевидци, с обективните находки, фиксирани в протокола за оглед, и са проверени с оглед на експертните изводи. Версията на жалбоподателя, изводима от обясненията му, е изследвана от Петорна комплексна техническа и съдебномедицинска експертиза и от Допълнителна Петорна комплексна експертиза. Даден е надежден отговор на твърдението на водача, че е управлявал със скорост от порядъка на 45-50 км/ч, с което е изпълнил задължението си да управлява в рамките на разрешената за населеното място скорост. Вещите лица са посочили, че ако водачът се е движил със скорост в порядъка на 50 км/ч, при излизането му от левия завой, автомобилът не би загубил напречна устойчивост и не би се създало визуалното впечатление за пешеходците, че колата се насочва към тях. Изяснено е, че повредите в предната дясна част на автомобила не са причинени от удар в пострадалата, а от удар в стълба и крайпътното дърво. Установен е детайлно механизмът на ПТП, а именно: ударът с пострадалата е настъпил с детайл от лявата част на автомобила, на пешеходката е причинена т. нар. „бампер фрактура”, след което тялото е полетяло във въздуха, автомобилът го е застигнал и е последвал втори удар, тялото е отхвърлено по посока на железния стълб, където е застигнато и притиснато от автомобила, след което тялото е отхвърлено на разстояние от стълба и се е установило окончателно под крайпътното дърво. От събраните доказателства е изяснено, че водачът е управлявал със 75 км/ч, на мокър път / валеж от дъжд /, а инцидентът е настъпил при ляв завой на пътя, когато автомобилът е загубил напречна устойчивост и е започнал странично плъзгане, визуално възприето от движещите се в посока към селото пешеходци като насочване на превозното средство към тях. Реакцията на пешеходците е била да пресекат пътното платно, за да избегнат автомобила, при което се е стигнало до попадането им в платното на движение на автомобила и е последвал удар на превозното средство с тялото на пострадалата. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че изведените от въззивният съд доказателствени изводи почиват на вярна интерпретация на събраните доказателства, тоест, не е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. Налице е стабилна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия, която отговаря на изискванията по чл. 303, ал. 2 НПК, откъдето следва, че възражението в тази насока е неоснователно и не може да бъде споделено. По тези съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Пловдивският апелативен съд е изложил обстойни съображения относно съставомерността на деянието, които са верни и се възприемат от настоящата инстанция. Налице е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК и такава е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му от касационния съд, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които не са налице / подсъдимият не е осъден за деяние, което не съставлява престъпление /. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 123 от 27.04.2018 г, по ВНОХД № 580/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: