Р Е Ш Е Н И Е 18 гр. София, 25.02.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 680/2018 г. Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Т., Н. Д. В. и К. В. Б. /правоприемници на починалия в хода на въззивното производство ответник В. М. В./, [населено място], действащи чрез пълномощник адвокат С. С., срещу въззивно решение № 1136/04.07.2017 г. по в. гр. д. № 402/2017 г. на Варненски окръжен съд. С определение № 499/10.10.2018 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е признато за установено по предявения от К. Т. К. и В. Т. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. М. В. не е собственик на недвижим имот, представляващ 929 кв. м. реални части от 990 кв. м. от недвижим имот с идентификатор № **** по КК на [населено място], находящ се в [населено място], район П., к. к. „Ч.“ /подробно описан съгласно скица на л. 99 от гр. д. № 14732/2015 г. на Варненски районен съд/ на твърдяни придобивни основания. Касационното обжалване е допуснато поради евентуална недопустимост на решението в тази част. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответницата Р. М. Щ., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ответниците по касация - К. Т. К., [населено място], и В. Т. Г., [населено място], чрез пълномощника си адвокат В. С., в представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 4803/19.12.2016 г. по гр. д. № 14732/2015 г. на Варненски районен съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено между ищците К. Т. К., [населено място], и В. Т. Г., [населено място], и ответниците В. М. В. и Р. М. Щ., [населено място], че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ 929 кв. м. реални части от 990 кв. м. от недвижим имот с идентификатор № **** по КК на [населено място], находящ се в [населено място], район П., к. к. „Ч.“ /подробно описан съгласно скица на л. 99 от гр. д. № 14732/2015 г. на Варненски районен съд/ на твърдяни от ответниците придобивни основания – нот. акт № 8/23.02.1965 г. и решение № 1047/19.01.2004 г. на ПК – В.. Въззивният съд е приел, че с нот. акт № 179/07.02.1967 г. праводателят на ищците Т. Х. К. е закупил от Г. И. П. нива от 1 000 кв. м. в местността „К.“, в землището на [населено място]. На 16.02.1970 г., на основание ЗПИНМ, имотът, представляващ част от пл. № 750, е отчужден за стопанска база на ЦСПС. С решение № 656/09.10.1992 г. на кмета на [община], на основание чл. 4 ЗВСНОИ собствеността върху отчуждения недвижим имот с пл. № **** в к - с „А. М.“, м. „Д. Г.“, е възстановена на К., като е върната сумата получена при отчуждаването в размер на 1098,93 лв. С нот. акт за дарение № 114/03.06.1998 г. съпрузите Т. К. и А. К. са дарили на ищците имот с пл. № ****, с площ от 1 000 кв. м., находящ се в к. к. „Ч.“, [населено място], м. „Д. Г.”, идентичен с възстановения. С решение № 1047/19.01.2004 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на В., ОСЗГ - В. е признала правото на собственост на ответниците - наследници на Методи В. П., за имот с площ от 1 000 кв. м., находящ се в терен по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ на В., в местността „Д. г.“, без посочени граници. Ответниците твърдят, че са собственици на процесния имот като наследници на Методи П., на които с решение № 1/25.11.2015 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], ОСЗ - В. е възстановила правото на собственост върху лозе от 1 000 дка в строителните граници на [населено място], в местността „Д. Г.“, като имотът представлява бивш пл. № 1750 от ПКП на к. к. „Ч.“, попадащ в границите на ПИ ****, ****, **** от КК. Със заповед № 3099/21.07.2015 г. на кмета на [община] от имот с идентификатор № **** са отнети 929 кв. м. реална част и са придадени към възстановен на ответниците имот. По КП от 1990 г. имотът е записан на праводателя на ищците - Т. Х. К.. По КК на к. к. „Ч.“ имот № 10135.2571.330 е записан на ищците, които са вписани и в регистъра към КК от 2008 г., съдът е изследвал идентичността на процесните имоти по представените документи. По решение № 1047/19.01.2004 г. на ПК - В. за възстановяване право на собственост в полза на ответниците, граници не са посочени, поради което няма как да се установи идентичност на този имот с процесния с № ****. По време на одържавяването му през 1969/1972 г. имотът е попадал в урбанизирана територия, находящ се в границите на ЗРП на к. к. „Ч.“, не в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се установява ответниците, респективно техният наследодател Методи В. П., да са били собственици на имота, както и към момента на фактическото му отнемане да е бил земеделска земя. Спорният имот никога не е попадал в територия по § 4 ЗСПЗЗ и в обхвата на ЗСПЗЗ, поради което няма как да бъде възстановен с решение на ОСЗ в полза на ответниците. Същият е възстановен в полза на праводателя на ищците по реда на ЗВСОНИ. Въззивното решение в частта, постановена срещу ответника В. В. е недопустимо. Видно от данните по делото и приложените справка от Национална база „Население“ /л. 72 от в. гр. д. № 402/2017 г. на Варненски окръжен съд/ и удостоверение за наследници /л. 87 от в. гр. д. № 402/2017 г. на Варненски окръжен съд/ В. М. В. е починал на 26.03.2017 г. - след образуване на въззивното производство и преди последното заседание пред въззивния съд, проведено на 12.06.2017 г. Негови наследници по закон са касаторите в настоящето производство - Н. Д. В. - съпруга, К. В. Б. - дъщеря и Д. В. Т. – дъщеря, които не са участвали в производството пред въззивния съд. Последните са конституирани на основание чл. 227 ГПК като страни /ответници/ в производството по в. гр. д. № 402/2017 г. на Варненски окръжен съд с определение № 2501/29.09.2017 г., т. е. след постановяване на обжалваното решение на 04.07.2017 г. При това положение постановеното от въззивния съд решение по отношение на починалия преди приключване на съдебното дирене ответник В. М. В., е недопустимо. То е постановено срещу неправосубектна страна в процеса и подлежи на обезсилване независимо дали на съда е бил известен или не фактът на смъртта. Процесуалната правосопособностост е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, като липсата на процесуална правоспособност е пречка за постановяване на решение по съществото на спора. С оглед изложеното следва да се приеме, че в посочената част въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК. Делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за разглеждане в обезсилената част и постановяване на решение по отношение на наследниците на починалия по време на процеса ответник В. В.. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1136/04.07.2017 г. по в. гр. д. № 402/2017 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 4803/19.12.2016 г. по гр. д. № 14732/2015 г. на Варненски районен съд, с което е уважен отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на К. Т. К., [населено място], и В. Т. Г., [населено място], срещу В. М. В.. Връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: