Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * кредитиране на свидетелски показания


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 365
гр. София, 16 декември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесетата година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Мая Цонева

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1150 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимият П. Ц. Г. срещу решение №104 от 18.06.2015 г., постановено по ВНОХД №109/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.
С присъда №16, постановена на 13.12.2015 г. по НОХД №1000/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Плевен, подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 22.06.2014 г. в землището на [населено място], в района на гробищния парк, при управление на товарен автомобил „марка“, с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.94, ал.1 и ал.2 ППЗДвП и чл.94, ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост e причинил смъртта на С. С. С., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и подсъдимият е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК разноски по водене на делото общо в размер на 971 лева.
С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 ЗДвП и чл.193 ППЗДвП.
С решение №104 от 18.06.2015 г., постановено по ВНОХД №109/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.
В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК.
Правят се оплаквания, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството, като не е посочил в съдебния си акт кои от тях кредитира и на какво основание.
Поддържа се, че липсват мотиви, от които може да бъде направена преценка какви конкретно са доказателствените изводи на решаващия съд, като по този начин подсъдимият и неговия защитник са били лишени от възможността да се защитят ефективно и да изготвят в съответствие със закона касационната си жалба.
Оспорват се и действията на апелативния съд, като се поддържа, че той в нарушение на закона не е отговорил на доводите на защитата, отразени във въззивната жалба.
Твърди се, че материалния закон е приложен неправилно като незаконосъобразно съдът е признал за виновен подсъдимия по обвинението- предмет на производството.
На тези основания, при условията на алтернативност, се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, като бъде постановена оправдателна присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, като твърди, че трябва да бъде постановена оправдателна присъда, като бъде приложен чл.15 НК.
Моли да бъде отчетено, че не са нарушени разпоредбите на чл.40 и чл.94 ЗДвП, тъй като непосредствено преди тръгването и при осъществяване на движението назад водачът на товарния автомобил е направил всичко възможно да предотврати произшествието. В подкрепа на тази тези поддържа, че няколко секунди след като Г. е отстранил децата от задната част на автомобила той е започнал движение със скорост 5 км/ч и е нямал възможност да възприеме повторното завръщане на децата и качването им на задната броня на колата.
На тези основание се предлага подсъдимият да бъде оправдан.
Алтернативно се моли да бъде намалено отмереното му наказание като се отчетат добрите му характеристични данни, наличието на „златен“ талон като водач на МПС и тежкото му материално и семейно положение.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и от доказателствата по делото е направен верен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК.
Моли да не бъде намалявано наказанието на Г., защото същото е справедливо.
Повереникът на частната обвинителка моли атакуваното въззивно съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като подсъдимият е осъществил посочените в присъдата нарушения на правилата за движение по пътищата, а въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила.
Подсъдимият поддържа, че не е виновен и моли за справедливо решение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани.
Съдът е обсъдил всички доказателствени източници и въз основа на тях вярно е установил релевантните за изхода на делото факти.
При внимателен преглед на основните оплаквания в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, може да бъде направен извод, че защитата е останала недоволна от направения от предходните съдебни състави доказателствен анализ и липсата на мотиви по отношение на това кой доказателствени източници са кредитирани, кои не са и на какво основание.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с възприетото от въззивния съд за това, че не съществуват съществени различия в показанията на свидетелите- очевидци на случилото се. Правилно при установяване на фактическата обстановка са били кредитирани показанията на свидетелите Ф., А. М., Н. Л. и В. Г. (все очевидци на случилото се), които неотклонно поддържат, че непосредствено преди инцидента подсъдимият Г. е знаел за това, че в близост до задната част на автомобила се намират деца, които са заявили желание да се возят на него.
От показанията на тези свидетели се установява, че подсъдимият не е имал видимост към задната част на автомобила, не е осигурил човек, който да контролира поведението на децата, призовал е тази дейност да бъде вършена от свидетелите Г. и Л., но е предприел движение на заден ход в момент когато те са се намирали с него в кабината на автомобила и очевидно не са могли да контролират децата защото са нямали видимост към тях.
Показанията на тези свидетели не са противоречиви и по отношение на случилото се непосредствено преди и след настъпване на произшествието.
При анализа на събраните гласни доказателства въззивният съд вярно е анализирал и обясненията на подсъдимия Г., като на практика ги е възприел изцяло по отношение на мястото, начина и причините за настъпване на произшествието.
Единствено не ги е ценил в частта им, в която подсъдимият поддържа, че децата са се появили внезапно и той не е имал възможност да ги възприеме.
Правилно и обосновано съдът е посочил защо е приел, че Г. е знаел, че в близост до автомобила е имало деца и е възприел движение назад без да знае къде се намират те.
Касационният съд не може да възприеме оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при анализа на гласните доказателства, тъй като същите в огромната си част са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си.
Ето защо оплакването за липса на мотиви кои от тези доказателства се кредитират и на какво основание и кои не се възприемат не може да бъде възприето, тъй като от мотивите и на предходния и на въззивния съд е видно, че тези съдебни състави са кредитирали на практика всички гласни доказателства.
Не може да бъде споделено и оплакването, че въззивният съд е засегнал правото на защита на подсъдимия като не е отговорил на възраженията, отразени във въззивната жалба. В тази жалба са отразени оплаквания, идентични с тези в касационната жалба, като се твърди, че е направен погрешен анализ на доказателствата.
По- горе бе посочено защо касационната инстанция не приема, че е допусната такава грешка, като тези аргументи са относими и към това оплакване. При еднопосочни и непротиворечиви доказателства няма възможност да бъде отговорено на възражения за неправилно кредитирани или изключване на доказателстнвени източници, тъй като те всичките са кредитирани.
Предвид изложеното, касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на постановения въззивен съдебен акт.

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:

Касационната инстанция прецени, че законосъобразно предходните съдебни състави са приложили материалния закон, като са дали вярна правна квалификация на инкриминираното деяние.
Правилно съдилищата са преценили, че подсъдимият П. Г. е нарушил разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.94, ал.1 и ал.2 ППЗДвП и чл.94, ал.2 ППЗДвП и действията му са в пряка причинно- следствена връзка с общественоопасния резултат- смъртта на С. С. С..
От доказателствата по делото бе установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият (като водач на МПС) е знаел, че в близост до задната част на автомобила се намират деца, като е съзнавал, че няма достатъчна видимост, която му позволява да е сигурен, че те не се намират в невидимата за него част зад автомобила и въпреки това е предприел движение на заден ход, с което е причинил произшествието.
За съставомерността на инкриминираното деяние не е от значение отправените предупреждения към свидетелите Л. и Г. и призивите да наблюдават децата, тъй като подсъдимият е съзнавал, че това наблюдение може да бъде ефективно осъществено само ако един (или двама) от свидетелите се намират на място, което им позволява да имат видимост към задната част на автомобила, а той го е привел в движение когато и двамата са били в кабината.
Ето защо касационният съд прие, че правилно е ангажирана отговорността на подсъдимия за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, защото той, при условията на непредпазливост е нарушил посочените по- горе разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и с тези свои действия е причинил смъртта на пострадалия С..
Категорично не може да бъде възприето оплакването, че в случая е приложима разпоредбата на чл.15 НК, тъй като подсъдимият е действал виновно защото е могъл и е бил длъжен да предположи настъпването на общественоопасните последици и с действията си е могъл да ги предотврати.
Първостепенния и въззивния съд са приложили правилно закона, като оплакването за неговото нарушаване е неоснователно.

По оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание:

Касационният съд прецени, че правилно при определяне на наказанието на подсъдимия са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление за случилото се, направените признания, тежкото му семейно положение, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност и не на последно място липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Законосъобразно предходните съдилища са приели, че са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, защото съществуват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и предвиденото в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.“в“ НК наказание е несъразмерно тежко.
Ето защо и касационният съд прие, че определените наказания една година и шест месеца „лишаване от свобода и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години са правилно отмерени и съответни на извършеното престъпление.
Не може да бъде прието, че тези наказания са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, защото касационната инстанция прецени, че те не са завишени. При определянето им, въпреки че не са били посочени като отегчаващи отговорността обстоятелства, е следвало да бъдат отчетени като такива възрастта на пострадалото дете и обремененото съдебно минало на подсъдимия. Определянето на наказания в по- малък размер не би гарантирало постигането на целите на специалната и генералната превенция, което е и основание касационния съд да приеме че, те не следва да бъдат намалявани.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение №104 от 18.06.2015 г., постановено по ВНОХД №109/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.