5 Р Е Ш Е Н И Е № 49 София, 15.03. 2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2837 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1126 от 04.12.2017 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1682 от 14.03.2017 година по гр.д. № 746/2017 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от М. Й. М. А. от [населено място] против П....” О., [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 28 от 30.04.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7656 лева. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса от кой момент поражда правен ефект заповедта за уволнение и в частност, може ли да породи присъщия и правен ефект заповед за уволнение, която е изготвена от работодателя без да е връчена на работника. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съставът на Четвърто гражданско отделение при Върховния касационен съд намира следното: Съгласно чл. 335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че на 14.11.2014 г. между страните е сключен трудов договор, в изпълнение на който ищцата е заемала длъжността „медицински представител” срещу определено месечно възнаграждение. Договорът е бил сключен при условията на чл. 70 КТ за изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя, считано от 18.11.2014 г. На 30.04.2015 г. ищцата се е явила в офиса на дружеството, където работодателят е бил подготвил две заповеди за прекратяване на трудовото и правоотношение – на основание чл. 325, ал.1 КТ и на основание чл. 71, ал.1 КТ. Ищцата е взела екземпляр само от заповедта по чл. 325, ал.1 КТ, но е отказала да даде съгласие за прекратяването на трудовия договор и е представила болничен лист за отпуск поради временна нетрудоспособност, считано от същия ден. Същия ден – 30.04.2015 г., управителят на ответното дружество е наредил заповедта за уволнение по чл. 71, ал.1 КТ да бъде връчена на ищцата по пощата. Пощенската пратка, съдържаща заповед за уволнение е получена от адресата на 04.05.2015 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че трудовият договор е прекратен на 30.04.2015 г. на основание чл. 325, ал.1 КТ, когато волеизявлението на работодателя е достигнало до ищцата; че връчването на заповедта за уволнение по чл. 71 КТ по пощата не е установено по безсъмнен начин, но независимо от това, дори и при надлежното и връчване, заповедта не е породила правен ефект поради липса на субективно право да се прекрати едно вече прекратено със заповедта по чл. 325, ал.1 КТ трудово правоотношение. Приел е, че уволнението по чл. 325, ал.1 КТ е извършено незаконно, тъй като не е налице взаимно изразено писмено съгласие - служителката не е отправяла писмено предложение за прекратяване на трудовото и правоотношение на това основание, нито е изразила писменото си съгласие за това в седмодневен срок след получаване на заповедта. Въз основа на така формираните изводи, съдът е отменил уволнението като незаконно извършено, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма] са изложени оплаквания за неправилност на извода, че заповедта за уволнение по чл. 325, ал.1, т.1 КТ е породила правен ефект. Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност показанията на свидетелите и писмените доказателства, сочещи, че единствената връчена на служителката заповед за уволнение е по чл. 71 КТ, а действията и съставляват недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение. Ответницата по касационната жалба М. М. А. я оспорва като неоснователна. По касационните оплаквания срещу въззивното решение: Въведеното в касационната жалба оплакване, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост е основателно. Въз основа на показанията на свидетеля В. К., съдът е приел за установено, че на 30.04.2015 г. ищцата се е явила в офиса на дружеството, където работодателят е бил подготвил две заповеди за прекратяване на трудовото и правоотношение – на основание чл. 325, ал.1 КТ и на основание чл. 71, ал.1 КТ; че ищцата е взела само екземпляр от заповедта по чл. 325, ал.1 КТ, но е отказала да даде съгласие за прекратяването на трудовия договор. Същата свидетелка обаче установява и че на тази среща ищцата е била уведомена от управителя на дружеството, че в случай, че не е подготвила молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, то договорът ще бъде прекратен едностранно на основание чл. 71 КТ; че ищцата го е уведомила, че не носи молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие, но напускайки кабинета е взела екземпляр от предварително подготвената заповед за уволнение по чл. 325, ал.1 КТ. Така установените факти не обуславят извод, че заповедта за уволнение по взаимно съгласие е била връчена на ищцата, т.е. че е породила правен ефект на прекратяване на трудовия договор. Предварителното изготвяне на заповеди за уволнение на две различни основания и подписването им от представляващия работодателя сочи за намерение за прекратяване на трудовото правоотношение, без обаче то да е произвело правен ефект. Обстоятелството, че ищцата е взела сама една от двете заповеди (тази, за която е знаела, че основанието за уволнение не е налице) не съставлява връчване на писменото изявление. Установените факти обуславят извод, че ищцата, в нарушение на чл. 8 КТ е упражнила правата си по трудовото правоотношение недобросъвестно, но не и че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ. Неправилен е и формираният извод, че връчването на заповедта за уволнение по чл. 71 КТ по пощата не е установено по безсъмнен начин. Този извод е формиран без да са съобразени доказателствата (показанията на свидетеля К....), че след като ищцата е напуснала кабинета на управителя, той е поставил в плик заповедта за уволнение на ищцата по чл. 71 КТ, попълнил е данните за изпращането и е връчил е плика, съдържащ заповедта на свидетелката Карова, която лично е пуснала писмото по пощата с обратна разписка. Съдът не е съобразил, че показанията на свидетеля Н. С. (майка на ищцата), съгласно които в полученото по пощата писмо е имало втора заповед за уволнение по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК не само след съпоставянето им с показанията на свидетеля К...., но и предвид обстоятелството, че връчването на заповед по взаимно съгласие, без основание за това се явява в противоречие с правилата на житейската логика - работодателят е разполагал с правото да прекрати трудовия договор с ищцата на основание чл. 71 КТ във всеки един момент до изтичане на срока за изпитване, поради което няма основание да връчва заповед за уволнение по взаимно съгласие, каквото ищцата не е заявила. По делото е установено по безсъмнен начин, че трудовият договор между страните е сключен на 14.11.2014 г при условията на чл. 70 КТ за изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя, считано от 18.11.2014 г. Заповедта за уволнение по чл. 71 КТ е връчена по пощата на 04.05.2015 г. в рамките на уговорения шестмесечен срок, поради което уволнението е извършено законно. Предявеният иск за отмяната му се явява неоснователен, а с оглед обусловеният им характер неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на касатора, ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство по делото съдебни разноски в размер общо на 828 лева, в т.ч. 228 лева внесени държавни такси и 600 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор от 24.03.2016 г. Р. Г. М. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1682 от 14.03.2017 година по гр.д. № 746/2017 година на Софийски градски съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Й. М. - А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против П...” О., [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 28 от 30.04.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7656 лева. ОСЪЖДА М. Й. М. - А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на П....” О., [населено място] сумата 828 лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: