1 Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр. София, 21.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 489 по описа за 2014г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. П. срещу решение № 1444 от 11.07.2013г. по в. гр. дело № 409/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 04.10.2012г. по гр. дело № 302/2007г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати следните суми: на М. Н. И. сумата 55 000 лв. /разлика над присъдените 25 000 лв. до 80 000 лв./ – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътнотранспортно произшестие на 13.09.2006г. /допусната поправка с решение № 1677/01.08.2013г. по гр. дело № 409/2013г. на САС/, със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г. /допусната поправка с посоченото решение/ до окончателното й изплащане; на А. В. П. и М. Н. И. в качеството им на правоприемници на починалата в хода на производството Б. А. А. сумата 60 000 лв. /разлика над присъдените 20 000 лв. до 80 000 лв./ - допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същото пътнотранспортно произшестие, със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г. /допусната поправка с посоченото решение/ до окончателното й изплащане; на А. В. П. и М. Н. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнителни разноски в размер 66,09 лв.; на адвокат П. Д. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително адвокатско възнаграждение в размер 2 750 лв.; по сметка на Софийски апелативен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК допълнителна държавна такса в размер 4 600 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ, не е съобразил функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на водача на автомобила, както и обстоятелството, че заявените вреди не са проявление на ексцес, и че по делото не е установено, че ищците са търпели неимуществени вреди в по-голям обем от заявените пред Търговищки окръжен съд в хода на наказателното производство срещу третото лице помагач – делинквент. Поддържа, че ищците са обвързани от мотивите на разгледания граждански иск в наказателното производство, нямат право да ги оспорват и размерът на дължимото от застрахователя обезщетение не може да бъде по-висок от размера на обезщетението, определено по иска срещу делинквента. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявените искове да бъдат отхвърлени над присъдените от първоинстанционния съд суми. Ответниците М. Н. И. и А. В. П. в качеството му на правоприемник на Б. А. А. чрез процесуален представител адв. П. К. оспорват касационната жалба и поддържат становище за нейната неоснователност и правилност на въззивното решение като релевират следните доводи: 1/ обезщетенията в наказателното дело са определени при прието съпричиняване от пострадалата, докато по прекия иск срещу застрахователя в настоящото исково производство обезщетенията са определени без отчитане на съпричиняване, което не е доказано; 2/ даденото разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2014г. противоречи на въведеното задължително изискване на европейското законодателство увреденият да разполага с пряко право на иск за репариране на търпените от него вреди и от друго задължено наред с делинквента лице - Директива 90/232/Е., Директива 72/166/ЕО, Директива 84/5/ЕО; 3/ в производството по чл. 45 ЗЗД в наказателния процес не са обезщетени съществуващите, но неизследвани вреди и новите обстоятелства, които са настъпили след уважаване на иска срещу делинквента и след предявяване на иска по чл. 226 КЗ /отм./; 4/ в наказателния процес съдът не разпределя доказателствената тежест и не указва на ищеца необходимостта за събиране на доказателства; в наказателното дело свидетели за неимуществените вреди са единствено ищците; не съществува правен ред, по който допуснатото съществено процесуално нарушение при разглеждане на гражданския иск в наказателното производство да бъде поправено; 5/ при определяне обезщетенията в наказателния процес по предявения граждански иск срещу делинквента съдът взема предвид семейното и имотно състояние на подсъдимия и получаваните от последния доходи, съпоставени с отговорности към семейството, докато при прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./ релевантни за критериите по чл. 52 ЗЗД са лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната, отразени в лимитите; 6/ ако наказателният съд не е приложил правилата на ГПК съгласно чл. 88, ал. 1 НПК при разглеждане на гражданския иск, пострадалият е ограничен да докаже претенцията си; 7/ влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но не и по отношение на размера на присъденото от наказателния съд обезщетение; обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента; 8/ ответниците по касационната жалба релевират доводи, че при необходимост делото следва да се върне на второинстанционния съд за събиране на доказателства относно това как ищците преживяват последиците от деликта, търпят болки и страдания, има ли отражение на физическото и психическото им здраве. Ответниците молят въззивното решение да бъде потвърдено и е направетно искане за присъждане на адв. К. на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Третото лице – помагач И. С. М. от [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 703 от 04.12.2014г. по т. дело № 489/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния материалноправен въпрос: Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд въз основа на доказателствата и позовавайки се на влязлото в сила в частта за присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди първоинстанционно решение, е приел, че са налице всички елементи на сложния фактически състав по чл. 226, ал. 1 КЗ: валидна към момента на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил марка „Форд“, модел „Екскорт“; настъпване на застрахователно събитие - осъществяване на непозволено увреждане от законния ползвател на същия автомобил, изразяващо се в причиняване смъртта на М. Василева П. - майка на ищцата М. Н. И. и дъщеря на първоначалната ищца Б. А. А.; претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на загубата на М. П.. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с влязла в сила присъда на Търговищки окръжен съд по н.о.х.д. № 575/2006г. подсъдимият И. С. М. /трето лице – помагач в настоящото производство/ е бил осъден да заплати на М. Н. И. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка М. П. в размер на 25 000 лв. със законна лихва от 13.09.2006г., а на Б. А. А. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М. П. в размер на 20 000 лв. със законна лихва върху тази сума от 13.09.2006г. За разликата до пълните предявени размери тези искове са отхвърлени. При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивната инстанция е приела, че решението, с което исковете по чл. 45 ЗЗД са частично уважени, няма сила на пресъдено нещо по отношение на предявените преки искове срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е направила извод, че присъденото от наказателния съд обезщетение за неимуществени вреди не е задължително за съда, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ. За да определи застрахователно обезщетение в размер 80 000 лв. на М. Н. И. и 80 000 лева на Б. А. А., заместена в производството по делото от правоприемниците А. В. П. и М. Н. И., съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че първоначалните ищци внезапно са загубили близък човек /майка на първата и дъщеря на втората ищца/, с който са били в близки отношения, в резултат на което са преживели сериозни душевни болки и страдания, отчел е социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите – 13.09.2006г. и към момента на постановяване на решението. По правния въпрос: След допускане на касационно обжалване на въззивното решение е прието Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, с което е даден отговор на релевантния материалноправен въпрос в следния смисъл: В производството по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /към настоящия момент отменен/ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. В мотивите по т. 1 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователя отговаря при осъществен деликт, извършен от застрахования, в рамките на обема на гражданската отговорност на делинквента, чиито граници са определени в разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД. Обхватът и размерът на вредите, установени с решението, с което е уважен искът по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, имат обвързващо за застрахователя действие в материалноправно отношение, когато са едни и същи с претендираните вреди по прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./. Прекият иск срещу застрахователя е обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увреденото лице при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване на имуществото му, до който резултат би се стигнало ако застрахователят отговаря в по-голям размер за същите имуществени и неимуществени вреди от делинквента. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е изразено становище, че разбирането, че по прекия иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на основание чл. 45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума, е в съгласие и с възприетото разрешение в чл.3, ал.1 от Директива 72/166/ ЕО, чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и Директива 90/232/Е., според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице. Настоящият съдебен състав се съобразява със задължителната практика на ВКС, създадена с посоченото Тълкувателно решение, и счита за неоснователен релевираният в т. 2 от писмената защита на ответниците по касационната жалба довод, че даденото разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2014г. противоречи на въведеното задължително изискване на европейското законодателство увреденият да разполага с пряко право на иск за репариране на търпените от него вреди и от друго задължено наред с делинквента лице. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос се налага изводът, че неправилно в противоречие с разпоредбата на чл. 223 КЗ /отм./ и задължителната практика на ВКС въззивният съд е приел, че решението, с което исковете по чл. 45 ЗЗД са частично уважени, не обвързва съда, разглеждащ прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно присъденото от наказателния съд обезщетение за неимуществени вреди. Присъденото с влязлата в сила присъда на Търговищки окръжен съд по н.о.х.д. № 575/2006г. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение, което подсъдимият делинквент И. С. М. /трето лице – помагач в настоящото производство/ следва да заплати, е в размер, както следва: на М. Н. И. 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка М. П., заедно със законна лихва от 13.09.2006г.; на Б. А. А. 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М. П., заедно със законна лихва върху тази сума от 13.09.2006г. За разликата до пълните предявени размери в наказателното производство гражданските искове са отхвърлени, съответно: искът на М. Н. И. е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 200 000 лв.; искът на Б. А. А. е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв. При изясняване на механизма на причиненото ПТП наказателният съд е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за вредоносния резултат – нарушението от пострадалата на чл. 80 ЗДвП е в причинна връзка с настъпилите последици. Съпричиняването от страна на починалата М. П. на настъпилото ПТП е отчетено като смегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство при определяне на наказанието. За да отхвърли исковете за разликата над предявените им размери наказателният съд е обсъдил търпените от М. Н. И. и Б. А. А. болки и страдания от смърта на М. П. – майка на първата и дъщеря на втората, като се е позовал на принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, изложил е съображения, че за разликата исковете са завишени и е отчел съпричиняването от страна на починалата. Предявените срещу ответното застрахователно дружество искове на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищците М. Н. И. и Б. А. А. болки и страдания от смърта на М. П. в резултат на настъпилото на 13.09.2006г. ПТП в размери съответно 160 000 лв. и 100 000 лв. и на М. Н. И. обезщетение за имуществени вреди в размер 1 000 лв. Пред касационната инстанция е висящ спора само относно обезщетението за неимуществени вреди в размер над присъдените на М. Н. И. 25 000 лв. до 80 000 лв. и над присъдените на А. В. П. и М. Н. И. като правоприемници на починалата в исковото производство Б. А. А. 20 000 лв. до 80 000 лв. Съпоставяйки предявените в наказателното производство граждански искове по чл. 45 ЗЗД и предявените в настоящото исково производство преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, настоящият съдебен състав констатира идентитет между обезщетението за неимуществени вреди на деликтно основание и обезщетението за неимуществени вреди срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Приетото в наказателното производство, включително и при разглеждане на гражданския иск по чл. 45 ЗЗД, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. П. се е отразило върху размера на наказанието на делинквента и определяне на отговорността му по отношение на репариране на вредите и размера на дължимото обезщетение, поради което предвид функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на делинквента следва да бъде зачетено и в настоящото производство. Този извод се налага от обстоятелството, че обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Неоснователен е релевираният от ответниците по касационната жалба довод, че обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента, тъй като в производството по чл. 45 ЗЗД в наказателния процес не били обезщетени съществуващите, но неизследвани вреди и новите обстоятелства, които са настъпили след уважаване на иска срещу делинквента и след предявяване на иска по чл. 226 КЗ /отм./, както и поради посочените доводи в т. 4, 5 и 6 от писмената защита на ответниците. С оглед характера на неимуществените вреди, чието обезщетение се претендира с настоящата искова молба, и предвид заявените в исковата молба факти и обстоятелства, не се касае до настъпили нови обстоятелства и ексцес, а е налице идентитет в заявените претенции за обезщетение на причинените неимуществени вреди в резултат на смъртта на М. П. поради настъпилото ПТП. Преценката дали в наказателния процес съдът разпределя или не разпределя доказателствената тежест между страните при предявен граждански иск по чл. 45 ЗЗД, дали указва необходимостта за събиране на доказателства, кои лица разпитва като свидетели за болките и страданията, дали при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди наказателният съд се съобразява с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и критериите, посочени в ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е недопустимо да бъде извършвана в производството по предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Решението на наказателния съд по предявения граждански иск по чл. 45 ЗЗД е задължително за страните по него и съдилищата на Република България. Дори и да са допуснати нарушения при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, тези нарушения на наказателния съд не могат да бъдат отстранени чрез предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение трябва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да бъдат отхвърлени в следните части: предявеният от М. Н. И. срещу [фирма], [населено място] - за разликата над присъдените 25 000 лв. до 80 000 лв., а предявеният от А. В. П. и М. Н. И. в качеството им на правоприемници на починалата в хода на производството Б. А. А. срещу [фирма], [населено място] - за разлика над присъдените 20 000 лв. до 80 000 лв. Разноски на касатора не се присъждат, тъй като за настоящото производство не са поискани, а за въззивното производство не са представени доказателства, че са направени. Направените в първоинстанционното производство са присъдени на застрахователното дружество съразмерно и в тази част решението на първоинстанционния съд не е отменено от въззивната инстанция. С оглед изхода на спора разноски на ответниците по касационната жалба не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1444 от 11.07.2013г. по в. гр. дело № 409/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 04.10.2012г. по гр. дело № 302/2007г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати следните суми: на М. Н. И. сумата 55 000 лв. /разлика над присъдените 25 000 лв. до 80 000 лв./ – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътнотранспортно произшестие на 13.09.2006г. /допусната поправка с решение № 1677/01.08.2013г. по гр. дело № 409/2013г. на САС/, със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г. /допусната поправка с посоченото решение/ до окончателното й изплащане; на А. В. П. и М. Н. И. в качеството им на правоприемници на починалата в хода на производството Б. А. А. сумата 60 000 лв. /разлика над присъдените 20 000 лв. до 80 000 лв./ - допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същото пътнотранспортно произшестие, със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г. /допусната поправка с посоченото решение/ до окончателното й изплащане; на А. В. П. и М. Н. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнителни разноски в размер 66,09 лв.; на адвокат П. Д. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително адвокатско възнаграждение в размер 2 750 лв.; по сметка на Софийски апелативен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК допълнителна държавна такса в размер 4 600 лв., и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от М. Н. И. срещу [фирма], [населено място] за разликата над присъдените 25 000 лв. до 80 000 лв. – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътнотранспортно произшестие на 13.09.2006г., със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г., като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от А. В. П. и М. Н. И. в качеството им на правоприемници на починалата в хода на производството Б. А. А. срещу [фирма], [населено място] за разлика над присъдените 20 000 лв. до 80 000 лв. - допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същото пътнотранспортно произшестие, със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г., като неоснователен. Решението е постановено при участието на трето лице помагач И. С. М. от [населено място], [община]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.