Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр.София, 11 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, изслуша докладваното от съдия В. ИМОВА наказателно дело № 1078/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Разград и по жалба и допълнение към нея, подадени от защитата на подсъдимите АСЕН Я. М. И Н. Х. КАРСКА , срещу нова въззивна присъда №2/ от 17.01.2011г., постановена по ВНОХД № 371 /2010г. на Окръжен съд гр.Разград, с която е отменена оправдателна присъда от 18.10.2010 г. по нохд№202/2008 г. на Исперихския районен съд по обвинение срещу двамата подсъдими за престъпление по чл. 211, предл. 1 и 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209 НК и вместо нея, подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл. 206, ал. З, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК и е уважен изцяло предявеният граждански иск. В касационния протест се изтъква явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания поради неправилно прилагане на чл.66, ал.1 НК - касационно основание по чл.348, ал.5, т.2,вр. с ал.1,т.3 НПК. В протеста се твърди, че наказанието не може да изпълни целите си без ефективното му изпълнение спрямо подсъдимите, поради високата степен на обществената опасност на деянието и дейците. Подценени е престъпната упоритост на подсъдимите , широкия отрицателен обществен отзвук от извършеното, обедняването на кооперацията, невъзможността, в резултат на деянието да се издължи на кредиторите си. Продажбата на процесната чужда техника на множество лица в региона, без документи за собственост и без възможност за регистрирането й като тяхна собственост е увредила интересите им. Нанесените вреди на кооперацията са довели до ликвидацията й. Продължителността на делото не е по вина на органите на разследване и съда , а на подсъдимите , които не са се явявали редовно призовавани и процесуалните действия са били отлагани по вина на подсъдимите. Тези данни не обслужват изводите за упражняване на правото им за смекчаване отговорността, поради приключване на делото в неразумен срок. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане за ново разглеждане за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК по отношение наложените на подсъдимите наказания. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат нарушения по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. На първо място се поддържат доводите за съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е нарушил чл.336, ал.1,т.2 НПК и чл.287, ал.1 НПК като е иззел функции на прокурора. Според защитата, понятието „съответно обвинение” означава обвинението да бъде по същите обстоятелства и по същата правна квалификация, каквато е в обвинителния акт, която да не е изменяна от съда впоследствие, в хипотезата на чл.337, ал.1,т.2 НПК, както е процедирал РОС. По този начин подсъдимите са осъдени по непредявено обвинение, за противозаконно разпореждане с чуждите вещи (обсебване), по което липсва съответно обвинение, тъй като повдигнатото им обвинение от прокурора е за придобиване на вещите чрез въвеждане в заблуждение на собственика им (измама). Според обвинителния акт те са извършили измама, тъй като с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у свидетеля П. Т. Т., председател на ЗКПУ - [населено място], че чрез проведен търг на описаното от Агенцията по държавни вземания имущество на кооперацията в [населено място] са станали собственици на това имущество, като свидетелят Т. им е предал владението на описаните в тръжната документация вещи, в резултат на заблуждението у него, поддържано от подсъдимите, след което те са се разпоредили с него и са причинили вреда на кооперацията в размер на 45 500 лева. Не им е предявен установеният впоследствие и от двете инстанции факт, че свид.Т. е знаел, че подсъдимите не са станали собственици на имуществото, тъй като не са платили цената, но им е предоставил имуществото в държане. Неправилно са осъдени за това, че след като са били държатели на имуществото, неправомерно са го отчуждили и са осъществили обсебване, защото по този начин съдът е изменил едновременно и фактите, и правната им квалификация, което е невъзможно да стане с присъдата, без изменение на обвинението от прокурора. В допълнението към жалбата се твърди още, че: “Измамата приключва с неправомерното придобиване на собствеността, а обсебването започва с разпореждането с имуществото, което се държи на фактическо основание”. Постановената присъда поставя дееца в различна позиция относно предмета на посегателство. Въззивната инстанция е постановила осъдителната присъда, без да е било налице „съответно обвинение в първата инстанция". По този начин съдът е надхвърлил правомощията си, като е съвместил едновременно и функцията по процесуално ръководство и функцията по обвинението. Съгласно чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд може да осъди оправдания подсъдим и да постанови нова присъда само „ако е имало съответно обвинение за това в първата инстанция". В случая нито една от хипотезите на чл. 336 НПК не е налице. Твърди се, че не са преодоляни противоречията в доказателствените източници. Игнорирани са доказателствата, от които се установява , че една от вещите – самосвал”Газ53” и тракторно ремарке никога не са били в кръга от вещите , които са предоставени във владение на подсъдимите, а се намирали в друго населено място , в [населено място], но те неправилно не са изключени от предмета на престъплението. Посочените СПН са довели и до нарушение на материалния закон, поради което защитата иска признаването на подсъдимите за невиновни и оправдани по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. З, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК, както и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред Върховния касационен съд страните заявяват следното : ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП поддържа протеста. Излага съображения, че продължителният период на разглеждане на делото неправилно е приет за изключително смекчаващо вината на подсъдимите обстоятелство, тъй като той се дължи и на поведението на подсъдимите. Няма аргументи защо е целесъобразно условното осъждане на подсъдимите. Прокурорът намира жалбата на защитата за неоснователна, тъй като не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, налагащо намесата на прокурора. Правилно подсъдимите са осъдени по факти, по които са се защитавали, а правната им квалификация е за еднакво наказуемо престъпление и няма нарушаване на правилата на справедливия процес. Спазени са ТР№61/77 и ТР№57/84 г. на ОСНК. Моли за уважаване на протеста , а жалбата на защитата да се остави без уважение. ГРАЖДАНСКИЯЩ ИЩЕЦ “ЗКПУ-С.”- [населено място] , обл.Разградска, редовно призован,не изпраща представител. ПОДСЪДИМИТЕ К. и М. не се явяват, редовно призовани. За тях се явяват УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ им ЗАЩИТНИЦИ - адвокатите Д. Д. и Д. В., устно и в писмена защита ( писм. бележки, изготвени от адвокат Д. В.) поддържат жалбата по изложените в нея и в допълнението съображения (изг. от адвокат Д.Д.). Подсъдимите са обвинени в незаконно придобиване на имущество чрез измама, което се опровергава от доказателствата по делото, а са осъдени за обсебване, при липса на обвинение от прокурора. Оспорват основателността на протеста. Молят съда за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимите и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: С въззивна присъда №2/ 17.01.2011г., постановена по внохд №371/2010г. на Окръжен съд гр.Разград, образувано по протест на прокурор от Исперихската районна прокуратура, с искане за отменяване на оправдателна присъда от 18.10.2010 г. по нохд №202/2008 г. на Районен съд гр.Исперих и за осъждане по повдигнатото обвинение по чл.211, пр.1 и 2 във вр. с чл.210, ал.1, т.2, във вр. с чл.209, ал.1 НК, е ОТМЕНЕНА първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимите Н. Х. К. и А. Я. М. са признати за виновни в това, че през периода 07.12.2004г. - м.април 2005г. в [населено място], обл. Разградска, в съучастие като съизвършители, противозаконно са присвоили чужди движими вещи - собственост на ЗКПУ-с.С., които са владеели : Трактор ТК-80 с рег.№ РР 25-32 EE, Трактор ТК-80 с per. № РР 25-31 EE, Трактор ТК-80 с рег.№ РЗ 70-96, Трактор ЮМЗ кран с рег.№ РР 25-30 EE, Комбайн "Нива СК 5М1" с рег.№ ИИ 00364, Ремарке РСД-4т с рег.№ РзЕ 9406, Ремарке РСД-4т с рег.№ РзЕ 56-04, Ремарке РСД-4т с рег.№ РзЕ 99-87, Ремарке РСД-4т с рег.№ РзЕ 47-42, Силажокомбайн Е 281 Е, подвижна работилница с рег.№ РзЕ 47-57, Газ 53 самосвал с рег.№ 0118 ТВ, тороразпръсквачка, сламопреса К-454, цистерна С. 9978, Култиватор КПС-4, рама № 163, червен, Култиватор КПС-4, Култиватор КПС-4, оранжев, Дискова брана БДТ-3, рама № 148, Сеялка С.-3,6, рама № 0431, Сеялка СПН-6, рама № 19, Плуг ПН-4 25, вид 1435, Кантар 50 т мостов, фуражомелка, ярмомелка и метален навес, всичко на ОБЩА СТОЙНОСТ 45 500 лв, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. З, пр. 1 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 НК и вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК са осъдени на по ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложените наказания е отложено за срок от по ТРИ ГОДИНИ от влизане в сила присъдата, а по първоначалното обвинение за престъпление по чл.211, пр.1 и 2 във вр. с чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 НК, подсъдимите са ПРИЗНАТИ ЗА НЕВИНОВНИ и са ОПРАВДАНИ . На основание чл.45 ЗЗД Н. Х. К. и А. Я. М. са ОСЪДЕНИ ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ ЗКПУ-с.С., обл.Разградска сумата 45 500 лв, обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2005 г., до окончателното изплащане на главницата, и на разноски по делото в размер на 300 лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно разноски но делото в размер на 75 лв. и държавна такса върху размера на гражданския иск - сумата 1 820 лв. По касационната жалбата на защитата на подсъдимите К. и М.: Неоснователно се сочи в касационната жалба и в допълнението към нея, че с новата присъда съдът е осъдил подсъдимите по неповдигнато обвинение, като сам е извършил недопустимо изменение на обвинението, изземвайки правомощието на прокурора по чл.287, ал.1 НПК. Не е нарушено правилото по чл.336, ал.1,т.2 НПК, което изисква , осъждане по новата присъда на оправданите подсъдими, ако в първата инстанция е имало „съответно обвинение”. Не са допуснати твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения. Не е ограничено правото на защита на подсъдимите К. и М. да бъдат информирани за причината и характера на обвинението, т. е. за фактическите обстоятелства на деянието, на които се основава обвинението и правната му квалификация. При проверката на процесуалните действия, извършени от въззивната инстанция при постановяването на новата присъда, не може да се приеме за основателно възражението на защитата, че съдът недопустимо е изменил едновременно фактите и правната им квалификация без изменение на обвинението от прокурора като е осъдил подсъдимите по непредявено обвинение. От развитието на процеса е видно , че не са били налице основания за изменение на обвинението от представителя на процесуалния субект с функцията по обвинението. По променената от съда правна квалификация на деянието подсъдимите са получили защита, тъй като са упражнили правото си на жалба срещу новата въззивна присъда, като са изложили всички свои доводи по приложението на закона пред още една инстанция - по правото. ВКС не споделя довода в жалбата, че не е имало обвинение в първата инстанция срещу подсъдимите К. и М. за престъпление обсебване, поради което те не са получили защита по фактите и по правната им квалификация, която е променена от въззивния съд от престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1,т.2, вр. чл. 209 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, в еднакво наказуемо престъпление - по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Едно от правомощията на въззивната инстанция в чл. 334,т.2 НПК е да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда по обвинение, което е имало в първата инстанция. В случая постановяването на въззивната осъдителна присъда за престъпление обсебване, чрез отмяната на първоинстанционната оправдателна присъда за престъпление измама, при възприетата и от двете съдебни инстанции една и съща фактическа обстановка, която не е довела до съществена промяна във фактическия състав на деянието, описано в обвинителния акт, не е процесуално недопустимо. Според обвинителния акт подсъдимите К. и М. в периода 07.12.2004 г. - април 2005 г. в [населено място], като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у П. Т. Т., председател на ЗКПУ - [населено място], че чрез проведен търг от АДВ - [населено място], клон Разград, за описаното от агенцията имущество на кооперацията, са станали собственици на това имущество, след което се разпоредили с него и са причинили вреда на кооперацията в размер на 45 500 лева - престъпление по чл. 211, предл. 1 и 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209 НК. Видно от това съдържание на обвинителния акт и неговия диспозитив е, че на подсъдимите са били предявени и елементите от фактическия състав, изпълващ признаците и на престъплението обсебване. Описаното в обвинителния акт разпореждане с чуждите движими вещи, които са останали на фактическо основание във владението на подсъдимите с осъществяване на престъпно своене на същото, изпълва състава на престъплението обсебване. Установено е по делото, че описаните в обвинителния акт елементи на изпълнителното деяние измама не са настъпили в обективната действителност. Отпадането им от фактите на обвинението не е довело до съществено изменение на обстоятелствата на обвинението. Установено е, че свидетелят П. Т. не е бил въведен в заблуждение, нито е поддържано такова у него. Прието за доказано и от двете инстанционни съдилища е, че Т. е предал на подсъдимите владението на описаните в тръжната документация вещи, съзнавайки действителното им правно положение, че те не са собственици. Първоинстанционният и въззивният съд, са аргументирали констатациите си защо приемат за установено, че през цялото време свид. П. Т. е знаел, че подсъдимите не са платили цената и следователно не са придобили собствеността на вещите. Отбелязали са, че Т. „съвсем съзнателно и непротивопоставимо им е позволил да осъществят владение върху имуществото на кооперацията” и да се облагодетелстват лично от действията по разпореждането с него, тъй като е изяснено, че след предоставянето на вещите във фактическа им власт, подсъдимите са се разпоредили с тях като противозаконно са ги присвоили. При еднозначните констатации и на двете инстанции по фактите, че вещите предмет на деянието са преминали във фактическата власт на подсъдимите със съгласието на свид.Т., не чрез въвеждането му в заблуждение от тях, че са станали собственици на тези вещи (както е според обстоятелствата на обвинението), а защото той е знаел, че при публичната продан, извършена по реда на ДПК(отм.) те са спечелили търга, но не са платили цената на вещите, са доказани фактите, които са били предявени на подсъдимите с обвинителния акт, а са отпаднали онези от фактическите обстоятелства на обвинението, които е установено , че не са настъпили. При тези фактически данни РСгр.Разград е нарушил задължението си да направи правилна правна оценка на установените по делото фактически данни за инкриминираното поведение на подсъдимите. При липса на основания за промяна на фактите на обвинението, съдът е бил длъжен да даде точна юридическа квалификация на деянието като го преквалифицира в еднакво наказуемо престъпление- обсебване, с това по обвинението- измама. С оправдаване на подсъдимите за престъплението съгласно обвинението, присъдата противоречи на трайната и последователна практика на ВКС, че оправдателна присъда се постановява, само, когато деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото обвинение (спр. решение 195/19.05.1997г. по н.д.№ 656/1996г., I н.о.; решение № 3/17.01.2001г. на ВКС по н.д.№ 682/2000г., II н.о.; решение № 566/ 12.09.2007г. на ВКС по н.д.№ 237/2007г., I н.о. и пр.). Окръжният съд гр.Разград правилно е упражнил правомощията си по чл.336, ал.1,т.2 НПК по отношение оправдателната присъда на РРС, при наличието на съответен протест от прокурора. Те включват възможността с новата присъда въззивният съд да осъди оправдан подсъдим, когато първоинстанционният съд е произнесъл оправдателната присъда като не е упражнил правомощието си да измени квалификацията на престъплението за същото , еднакво , или по-леко наказуемо престъпление, което е негово задължение. С новата въззивна присъда е поправено нарушението на закона, допуснато от първостепенния съд. Новата въззивна присъда е постановена в процесуалната хипотеза, която е съществувала и в първата инстанция - не са били налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, но са били налице данни за преквалификацията на фактите на обвинението под признаците на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, което е еднакво наказуемо( предвид предвидената санкция от три до десет години лишаване от свобода и за двата престъпни състава) с престъплението ,съгласно обвинителния акт - измама по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1,т.2, вр. чл. 209 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Следователно, осъждане с нова присъда от въззивия съд на подсъдим/и, по реда на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е възможно не само когато е налице пълно оправдаване по обвинение, което е съществувало в първата инстанция, но и когато първостепенният съд е могъл , но не е преквалифицирал престъпния състав по повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия/те в същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и не се е налагало изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК. Изводът е, че предпоставката - „да е имало съответно обвинение„ по чл. 336, ал. 1, т.2 НПК означава първостепенният съд да е постановил оправдателна присъда по обвинението съгласно обвинителния акт, или да е бил длъжен да извърши преквалификация на юридическия състав на престъплението в друг състав на престъпление ( спр., по аналогия с хипотезата на чл. 337, ал.1,т. 2 НПК), без да е имало основанията за изменение на обвинението, но да не е изпълнил това си задължение. В този случай правната гаранция за защита на подсъдимия срещу неправилно осъждане и по фактите, и по правото е в предвиденото в закона контролно производство по касационна жалба срещу новата въззивна присъда пред касационната инстанция. Предвидената възможност в чл.346, т.1 и т.2 НПК е реализирана от подсъдимите с упражняване на правото на касационна жалба срещу новата въззивна присъда. Текстът безусловно включва касационна проверка на новите присъди на окръжните и на апелативните съдилища. Този процесуален инструмент за защита на подсъдимия по променена правна квалификация на първоначално повдигнатото срещу него обвинение пред по-горна съдебна инстанция, която да осъществи проверка в открито заседание и се произнесе по всички процедурни и материалноправни въпроси по делото, е в пълен синхрон с разбирането на стандартите на справедливия процес по чл.6, п.3 ,б.”а” и „б” от ЕКЗПЧОС. ЕСПЧ в своите решения винаги е напомнял, че справедливостта на процеса трябва да се преценява с оглед производството като цяло, а не само в един негов стадий или етап. Подточки "a" и "b" на чл. 6, т. 3 са свързани и се прилагат едновременно, което означава, че правото на уведомяване за характера и причината за обвинението трябва винаги да се преценява в светлината на правото на обвиняемия да подготви защитата си, включително и да получи защита чрез упражняване правото на жалба срещу присъдата по промененото обвинение пред по-горна инстанция по правото ( решение от 07.01.2010 г. по делото П. срещу България; решение от 21.02.02 г. по делото С. срещу Л. ; решението по делото П. и С. с/у Франция ; решение от 17.07.01 г. по делото С. и др. срещу Турция и пр.) Случаят по настоящото дело е точно такъв. С новата присъда въззивният съд е упражнил свои правомощия за преквалификация на деянието в рамките на непроменени факти на обвинението, по които подсъдимите са се защитавали. Приел е за установено, че описаното в обвинителния акт от фактическа страна престъпление е доказано от доказателствената съвкупност по делото, но не осъществява признаците на квалифицираното от прокурора в обвинителния акт престъпление, а съдържа признаците на друго, еднакво наказуемо престъпление, което не налага намесата на прокурора чрез упражняването правилата на изменение на обвинението. От събраните по делото доказателствени източници и двете инстанции по фактите са приели за установени всички обстоятелства от предмета на доказване съгласно обвинението, освен фактите на обвинението, които не са настъпили в обективната действителност. Приети са за ненастъпили в обективната действителност фактите подсъдимите К. и М. да са въвели в заблуждение, или да са поддържали заблуждение у свидетеля П. Т. – председател на земеделската кооперация в [населено място] , че при проведен търг на описаното от Агенцията за държавни вземания - клон Разград имущество, са станали негови собственици. Не е прието, че поставянето служители във фирмата на подсъдимите - лицата П. и И. Т. за пазачи на имуществото в стопанския двор на кооперацията е допринесло за заблуждаване. Извън тези факти, приели са за установени всички останали, описани в обвинителния акт и предявени на подсъдимите. К. и М. са получили от тодоров владението върху спечелените на търг селскостопански машини на земеделската кооперация в [населено място]. Свидетелят Т. е знаел, че не са платили цената и не са станали техни собственици. Установено е, че владението на процесната селскостопанска техника е предоставено на фактическо основание. По делото са приети за установени и от двете предходни инстанции и фактите, че подсъдимите, въпреки че не са станали собственици на машините, са ги разпродали без съгласието на УС на кооперацията още от първия ден на спечелването на търга , в рамките на няколко месеца, на различни лица, с което са причинили посочената от обвинението вреда в размер на 45 500 лева. При това процесуално развитие РОС правилно е приел , че отпадането на част от фактическите обстоятелства , посочени в обвинителния акт, не изменя съществено обстоятелствата на обвинението с правно значение за съставомерните елементи на инкриминираното деяние, относно времето, мястото, начина на извършване, предмета на посегателство и неговия размер, участието на подсъдимите К. и М. в самото изпълнение на механизма , описан от обстоятелствата на обвинението по разпореждането с поставеното им във владение имущество на кооперацията. Този извод напълно съответства на приетото в съдебната практика за изяснено понятие “съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението”. Според т.2 от ТР№57/84 на ОСНК, както и т.2 от ТР № 61 от 13.X..1977 г. по н. д. № 60/77 г., обстоятелствената част на обвинението са отразените в обвинителния акт фактически предпоставки на извършено престъпление. Това са всички обстоятелства, върху които се гради обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението (обективна и субективна страна), и по които подсъдимият трябва да бъде запознат , за да реализира правото си на защита. Изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, независимо дали предпоставя прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко, или по-тежко наказуемо престъпление и винаги налага намесата на прокурора, който да предяви новото обвинение, по което подсъдимият не се е защищавал. Следователно, когато са установени такива нови факти, непосочени в обвинителния акт, те налагат винаги изменение на обвинението от прокурора, като процесуалният субект, разполагащ с функцията по повдигане и поддържане на обвинението в наказателния процес. От позицията на това утвърдено тълкуване на института на изменение на обвинението, отпадането на някои обстоятелства от фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, както е в настоящия казус, не допринася за извод да са възникнали нови, или да има съществена промяна в описаните от обвинението обстоятелства, които да са били неизвестни на подсъдимите К. и М. и да изменят съществено фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние. Отпадането на фактите за измамливите действия на подсъдимите по въвеждане на свидетеля в заблуждение, за да придобият владението върху инкриминираното имущество, не променя съществено фактическия състав на инкриминираното деяние. Установените факти за времето и мястото на деянието, владението и разпореждането чрез противозаконното своене на чуждото имущество от подсъдимите, вида, размера и стойността на присвоеното имущество, са обстоятелства които са им предявени и срещу тях те са могли да се защитят пред две инстанции по фактите и по правото. Защита им и по правото е била възможна, тъй като, както се изясни в настоящите мотиви, са описани в обвинителния акт и юридическите признаци на престъплението обсебване. Ето защо ВКС намира , че не е ограничено правото на защита на подсъдимите и те са осъдени от втората инстанция по обвинение, по което са били запознати и по фактите и по правото и срещу което са могли и реално са упражнили правото си на защита чрез обжалване на присъдата по промененото обвинение пред още една инстанция. С контролната проверка на ВКС върху атакуваната нова присъда относно правилното приложение на закона, подсъдимите са получили възможност , която на практика те са реализирали като са оспорили в това производство правната квалификация на престъплението обсебване и са изложили правните си съображения срещу нея, т.е. организирали са защитата си и реално са я упражнили с аргументите си пред още една инстанция по правото. В този дух е и решението от 07.01.2010 г. на ЕСПЧ по делото „П. срещу България”, с което е прието, че има нарушение на правилата на справедливия процес, винаги, когато в наказателното производство не е била дадена възможност на подсъдимия да научи и да се защити по новото обвинение като изложи своите възражения срещу него, включително и пред още една инстанция. По настоящото дело случаят не е такъв. Подсъдимите са били надлежно информирани за естеството и причината на обвинението с обвинителния акт. Дори и да е спорно дали те своевременно са получили пълна информация в стадия на въззивното производство по променената квалификация и възможността да се защитят по нея, защото процесуалните норми по действащото право не предвиждат ново запознаване на подсъдимите с изводите на съда по приложимото право, напр. с отлагане на делото и даване срок за подготовка на защитата по отношение на преквалификацията на деянието с еднакво по наказуемост с предявеното престъпление, без промяна на фактите на обвинението, подсъдимите са получили защита по пътя на обжалването на новата въззивна присъда пред третата съдебна инстанция, контролираща изцяло правилното приложение на процесуалния и материален закон. В случая справедливостта на процеса следва се разглежда в протичането му като цяло , а не в негов отделен стадий, поради което защитата спрямо променената квалификация е реализирана от подсъдимите пред третата инстанция. Неоснователно се сочи в жалбата, че събраните доказателства са противоречиви. Вярно е обратното. Съдът е проверил и оценил доказателствената съвкупност по правилата на чл.107 НПК. Достоверността на показанията на свидетелите Й. М. Й.- публичен изпълнител и на свид.П. Т. - управител на кооперацията в [населено място], е проверена и установена поради непротиворечивостта и последователността на изложените от тях факти за инкриминираното поведение на подсъдимите, което пряко са възприели. Съдът е изложил убедителни аргументи защо кредитира техните показания. От многобройните гласни и писмени доказателствени източници е установено, че подсъдимите са разпродали имуществото на кооперацията на различни лица, което е установено и с писмени доказателства - разписки за предадените им суми от купувачите като цена на селскостопанските машини, собственост на кооперацията, които са владяли. Неоснователни като цяло са доводите в касационната жалба и относно нарушението на материалния закон. Материалният закон е приложен. Доказано е, че подсъдимите са спечелили търга по продажбата на описаните селскостопански машини, но не са им изготвени възлагателни документи поради неплащане на цената на машините, не само в изискуемия се 5-дневен срок по чл.210, ал.11 от ДПК ( отм.), но и след това, поради което те са изгубили правните последици от спечелването на търга. Не е било спорно по делото, че вещите предмет на търга са останали в собственост на ЗКПУ-с.С., като след провеждането му описаните в протокол вещи са оставени за пазене от управителя на кооперацията - длъжник (спр. чл.195 от ДПК отм.). Фактическата власт на подсъдимите Н. К. и А. М. върху тези вещи им е предоставена от управителя на кооперацията - свид.П. Т., който е имал отговорното пазене върху тях и е знаел за действителното правно положение на подсъдимите. Правилно е прието, че по този начин те са получили чуждото имущество на фактическо основание от представителя на собственика им, а не чрез измамливи действия. Обективните факти на разпродаване от подсъдимите на процесните селскостопански машини в свой личен интерес, са изведени правилно като действия по противозаконното им своене. Правилен е изводът, че паричната стойност на предмета на престъплението, която надхвърля 70 пъти установената в страна минимална работна заплата към инкриминирания период го квалифицира като „големи размери”, съгласно TP № 1/98г., т.1 ОСНК. Установена е и субективната страна на деянието – пряк общ престъпен умисъл у двамата подсъдими, защото са действали със съзнанието за общи действия по държане на чуждите движими вещи, които са искали са себе си и са усвоили паричната им равностойност от реализираните продажби. При тези изводи престъпното им поведение, описано в обвинителния акт, законосъобразно е подведено под признаците на обсебване по чл.206, ал.З, пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК и за невиновни и оправдани по първоначалното обвинение по чл.211 във вр. е чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 НК, тъй като не са налице обективните и субективни признаци на престъплението измама. В тази насока ВКС напълно споделя разсъжденията на РОС, изложени подробно в мотивите на присъдата. Подсъдимите не са въвеждали св.П. Т. в заблуждение и той не той е извършил акт на имуществено разпореждане с имуществото на кооперацията, защото са му съобщили истината - че са спечелили търга. Той е знаел, тъй като се е информирал от тях и от свид.Й.- публичен изпълнител, че цената не е платена в дадения от закона срок и, че нямат основание да продават имуществото. Неговото поведение по улесняване извършването на деянието не е било обект на действията на прокурора, който единствено е оправомощен да привлича към наказателна отговорност. В случая вредата за ЗКПУ-с.С. не е настъпила в резултат от измама, а на обсебване. Присъденото обезщетение за имуществените вреди от деянието законосъобразно следва размера на съставомерните вредни последици за ищеца. Съставът на ВКС счита за основателен доводът на защитата , че не е доказано фактическото държане и разпореждане от подсъдимите на две от инкриминираните от обвинението вещи - самосвал ”Газ 53”, на стойност 900 лева и тракторно ремарке( неиндивидуализирано по делото) на стойност 500 лева, или на обща стойност 1 400 лева, които не са се намирали в стопанския двор на кооперацията в [населено място] , а по време на деянието на подсъдимите са се намирали в [населено място]. По този начин , макар и включени в тръжния протокол на вещите - собственост на кооперацията в [населено място], и да са били обект на публичната продан, обективно те не са били в държане на подсъдимите и предмет на разпореждане и своене от тях. Затова , по отношение на тази част от предмета на престъплението подсъдимите трябва да бъдат признати за невиновни и оправдани, а гражданският иск да бъде отхвърлен за тази сума , като неоснователен и съответна намален размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди и дължимата държавна такса. ВКС е длъжен да напомни, с цел да се избегне бъдещо неправилно приложение на закона, че престъпната дейност на подсъдимите е осъществена при условията на продължавано престъпление , за което обаче няма повдигнато обвинение. Този пропуск при формулиране на юридическата квалификация на престъплението е допуснат изцяло при осъществяване на дейността на процесуалния субект с функция да повдига и поддържа обвинение в процеса и дефинитивно не може да бъде поправен от съда. В останалата част жалбата е неоснователна и присъдата следва да се остави в сила. По касационния протест : Касационният протест е неоснователен. Не е допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Исканите отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане и отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК с ефективно изпълнение на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, не намира подкрепа в данните по делото и в закона и протестът следва да се остави без уважение. Въззивният съд с присъдата е определил справедливи наказания на подсъдимите К. и М. като е отчел индивидуализиращите вината им обстоятелства, налагайки наказания по чл.55, ал.1,т.1 НК, при изключителен превес на смекчаващите вината им обстоятелства. Наложил е по две години лишаване от свобода и е отложил изпълнението им за срок от по три години, от влизане в сила на присъдата, при условията на чл.66, ал.1 НК. Законосъобразна е преценката на въззивния съд, че при надвишаване на разумния срок за разглеждане на делото, особено в хода на досъдебното производство, което е продължило близо четири години, в разрез със сроковете по чл.234 НПК и по причини извън процесуалното поведение на подсъдимите, те справедливо се нуждаят от законовия бонус по чл. 55 НК като размерът на наказанието им се определи под предвидения в закона минимум на санкцията от три години лишаване от свобода. Доводите в протеста за нецелесъобразно прилагане на критерия по чл.66, ал.1 НК относно възможността за поправяне и предупреждаване на подсъдимите, без да е необходимо изолирането им от обществото, са неоснователни. Съдът, макар и лаконично, е изложил аргументи защо е целесъобразно условното осъждане на подсъдимите. Отчетени са не само формалните основания за условното осъждане, но и възможността индивидуално, с оглед личността на всеки от подсъдимите, които са със сравнително невисока степен на обществена опасност, да бъдат постигнати целите на наказателната репресия без изолирането им от обществото ( спр. л.10-л.11 от мотивите към присъдата). Останалите определящи вината данни като завишената степен на обществена опасност на деянието, престъпната упоритост, предварителната подготовка, широкия обществен отзвук от деянието, обедняването на кооперацията и невъзможност да се издължи на кредиторите й, са отчетени в изводите за размера на определените им наказания. Продължителността на делото и факторите, които са я причинили основно в дейността на органите на досъдебното производство, които са разследвали делото в неразумно дълъг срок, без то да представлява нито фактическа , нито правна сложност, включително и защото делото е било върнато за доразследване от съдията –докладчик по реда на чл.249, ал.2 НПК, не е по вина на подсъдимите, което обстоятелство правилно е отразено в мотивите на съда. То основателно компенсаторно е рефлектирало върху смекчаване на определените им наказания, каквато е практиката на съдилищата в тези случаи, съобразена с решенията на ЕСПЧ по чл.6,п.1 от ЕКЗПЧОС. При тези данни ВКС се съгласява изцяло с мотивите на въззивната инстанция относно размера на определените наказания на подсъдимите и начина на изпълнението им. Воден от тези съображения и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, респ. чл.354, ал.1,т.3 вр. с ал.2,т.5 , ВКС на РБ , ІІІ н.о., в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА нова въззивна присъда №2/ от 17.01.2011г., постановена по ВНОХД № 371 /2010г. на Окръжен съд гр.Разград САМО В ЧАСТТА, в която подсъдимите Н. Х. К. и А. Я. М. са признати за виновни да са извършили обсебване на самосвал „Газ 53” с рег.№ 0118 ТВ, на стойност 900 лева и ремарке на стойност 500 лева, общо вещи за 1 400 лева, собственост на ЗКПУ-с.С. и ги оправдава за тази част от деянието по чл. 206, ал. З, пр. 1 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 НК. ИЗМЕНЯВА присъдата В ГРАЖДАНСКАТА Й ЧАСТ като намалява размера на уважената част на гражданския иск от 45 500 лева , на 44 100 лева ( четиридесет и четири хиляди и сто лева ) , както и намалява размера на дължимата държавна такса от 1 820 лева , на 1 764 лева ( хиляда седемстотин шестдесет и четири лева ). В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №2/ от 17.01.2011г., постановена по ВНОХД № 371 /2010г. на Окръжен съд гр.Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: