Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                            № 286                              гр.София, 08 юли 2009 год.                            В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година  в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЕРОНИКА ИМОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:     БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                ФИДАНКА ПЕНЕВА   При участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА секретаря  КРИСТИНА ПАВЛОВА,  разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 269/2009 год.   Производството е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимата А. Т. И. срещу присъдата от 09.04.08 год. по внохд №223/08 год. на Софийския градски съд, с която е отменена присъда от 20.11.2007 год. по нохд№7694/06 год., 12 състав на Районен съд гр. С.. Наведени са касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Съображенията са, че законът е приложен неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници. Твърди се , че деянието и авторството не са доказани по несъмнен начин, с което е нарушен чл.303 НПК, а осъдителните изводи в новата въззивна присъда почиват единствено на косвени доказателства. Изтъква се нарушение на чл.118 НПК - разпитаното като свидетел лице е участвало и в друго процесуално качество, на разследващ орган. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата по обвинението. Подсъдимата А. И. и защитата й а. Н не се явяват, редовно призовани за съдебното заседание. В писмена защита от а. А се поддържа касационната жалба с доводи в подкрепа на касационните основания. Наведени са и доводи, че предметът на престъплението не е индивидуализиран по несъмнен начин, а веществените доказателства не са предявени на подсъдимата. Няма данни за веществените доказателства, предадени с протокол за доброволно предаване на пострадалия П. , които са останали непредявени на подсъдимата. Обстоятелството, че част от вещите предмет на деянието са се оказали във владението на подсъдимата , не е доказателство за авторството на деянието. Алтернативно се иска намаляване на наказанието, без конкретни съображения. Частният обвинител И. Д. П. редовно призован, не се явява, за да вземе становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, защото няма нарушение на процесуалните правила по събиране и проверка на доказателствата, а присъдата се основава на несъмнено доказано обвинение и законът е приложен правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Касационната жалба на защитата на подсъдимата А. Т. И. е НЕОСНОВАТЕЛНА. С нова въззивна присъда от 09.04.2008 год. по внохд№223/08 год. по описа на Софийски градски съд е отменена присъда от 12.11.2007 год. по нохд№7694/06 год. на Софийския районен съд и вместо нея е постановено: подсъдимата А. Т. И. е призната за виновна, че в гр. С., ж.к.”Люлин”,бл.333, вх.1,ет.5, ап.34 за времето от вечерта 25.01.02 год. до сутринта на 29.01.02 год. е отнела чужди движими вещи на обща стойност 2 803,40 лв. от владението на И. Д. П., без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 НК и вр. с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК е осъдена на пробация с приложение на пробационните мерки съгласно чл.42а, ал.2,т.1 и т.2 НК, за срок от шест месеца от влизане в сила присъдата. Не са нарушени процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените средства. Правните изводи на въззивната инстанция са основани на законосъобразна интерпретация на фактическите констатации за деянието и авторството от подсъдимата, изведени от събраните и проверени по реда на НПК доказателствени средства. Въззивният съд на свой ред е провел съдебно следствие, на което е събрал и установил нови фактически данни от предмета на доказване. Допускането в качеството на свидетел на лицето Б. Я. е законосъобразно, защото той не е участвал в друго процесуално качество по това наказателно производство, както неправилно е приел първостепенният съд. Неправилно се твърди и в жалбата, че Я. е участвал като разследващ орган в досъдебната фаза. Трябва да бъде споделено разбирането на СГС, че участието на Я. при доброволното предаване на вещите от И. в качеството му на служител на МВР, по Закона за МВР, които са част от предмета на престъплението, не е в нарушение на забраната по чл.118, ал.1 от НПК. Видно от данните по делото е, че досъдебното производство е започнало на 30.05.02 год. с постановление за образуване на дознание №763/02 год. на РПУ-СДВР за престъпление по чл.194, ал.1 НК срещу А. И. Приложеният по дознанието протокол за доброволно предаване от дата 06.02.02 год. , извършено от И. на Я. като служител на МВР действащ при предварителна проверка, е писмено доказателство, релевантно за делото но само по себе си, но няма характер на протокол за процесуално действие. От друга страна, този протокол е официален документ, удостоверяващ правно значими факти от предмета на доказване. Още повече , фактите предмет на удостоверяване в този документ са намерили потвърждение в процеса от показанията на този свидетел , който е установил, че е разговявал с И. , непосредствено по време след деянието и същата му е предала намиращите се в нейно владение златни накити, за които е дала подробни изявления пред Я. , че са отнети от нея от дома на П. . Разпитан като свидетел Я е заявил пред въззивната инстанция, че подсъдимата е направила извънсъдебни признания като е потвърдила участието си в отнемането на вещите от владението на пострадалите, преди да е образувано наказателното производство. Тя е описала пред свид. Якимов точното място, откъдето е взела накитите, съвпадащо по фактически данни с установеното от показанията на свидетелите И. Несъмнено е , че свид. Якимов не е имал никаква друга възможност да узнае за тези подробности , ако не е получил информация за тях от дееца. Същият е установил, че част от отнетите вещи са били продадени от И. , а останалата част е доброволно предадената от нея на свид. Якимов , за което е съставил документ, който основателно е ценен като писмено доказателство/ вж. л.9 от дознанието/. Свидетелят е потвърдил, че подписът в документа като “приел”, предадените от му И. вещи, е негов. По делото е установено от фактическа страна и, че на процесните дати и място подсъдимата е живяла в дома на П. , където е допусната от сина на свид. Петрова. Оставала е сама на няколко пъти, без собствениците на апартамента, в който са били съхранявани процесните златни накити.становено е, че липсващите златни накити, са описани по вид, брой и място на съхранение в дома им, не само от пострадалите свидетели П. , но и от И. , която е разказала с подробности пред свид. Якимов за начина на извършване на деянието и вещите които е отнела. Ето защо предметът е индивидуализиран. Съдът на л.30/втора стр./ от мотивите е отговорил защо не е приложена процедурата по предявяване на веществените доказателства по чл.284 НПК на страните, респ., на свидетелите по делото. Изгубването на веществените доказателства е въпрос, пораждащ основание за търсене отговорност на виновните длъжностни лица, но не е от решаващо значение за крайните изводи по делото, доколкото установяването на деянието и авторството му от подсъдимата И. , е основано и на останалите доказателствени източници. Не е нарушен чл.303 НПК, а на несъмнени фактически данни за авторството на деянието от подсъдимата. Вярно е, че никой от свидетелите няма преки възприятия от самото деяние. Но всички доказателствени източници- гласни и писмени, сочат на един, единствен непротиворечив извод за авторството на деянието от подсъдимата, който изключва всички възможни други изводи. Макар и да няма изрично наведено основание в жалбата за явна несправедливост на наказанието, а такова да е направено в писмената защита от упълномощеният от подсъдимата защитник, ВКС не установи нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието. Обратното е вярно- наказанието не е явно несправедливо. Определено е в рамките на предвиденото в закона за извършеното престъпление и при отчитане на многобройните смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства. То е намерило израз обаче, в една занижена санкция, неоправдана с тежестта на деянието, изразена в значителната стойност от 2 803,40 лева на предмета на посегателството. Така, че наличието на основанието по чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК е изведено само формално. Правилото за невлошаване положението на осъдената, по нейната жалба, е всеобщо и е валидно и в този случай, поради което, в частта за наказанието присъдата трябва да се остави в сила. Ето защо и чл.354, ал.1 ,т.1 НПК, ВКС на РБ   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 09.04.08 год. постановено по внохд №223/08 год. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :