Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
София, 26 март 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и осми февруари .......... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ...................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................
.. Красимир Шекерджиев ....................
при секретар .. Иванка Илиева ……............................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ...................................... НОХД № .. 305 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпило искане от осъдения Я. А.. Сочи се основанието по 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 НПК. Атакува се въззивно решение № 108 от 12.10.12 год., постановено по ВНОХД № 182/12 год. по описа на Търговищкия окръжен. С последното е потвърдена присъда № 100 от 28.06.12 год. на РС – гр.Омуртаг. Иска се след възобновяване на делото да се измени постановеното по него решение, като се намали наложеното му наказание.
Искането се поддържа в съдебно заседание лично от осъдения и от назначения му служебен защитник. Последният представя и писмени бележки.
Прокурорът счита искането за неоснователно и пледира да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, доводите и становищата на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО.
С цитираната присъда А. е признат за виновен, че за времето от 30.09.10 год. до 03.10.10 год. в три населени места, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, самостоятелно и в съучастие с подсъдимия И. Д. извършил кражба на вещи и пари на обща стойност 2 498.45 лв. от владението на Х. Д., Д. И. и А. Й.. На осн. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. С присъдата е осъден и И. Д..
С въззивното решение присъдата е потвърдена.
За извършеното от А. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. На осъденият е наложено наказание, което е значително под средния размер, въпреки че съдилищата по фактите не са приели смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочените от защитата такива – признаване на вината, изразеното съжаление и здравословното му състояние, не могат да послужат като основание за намаляване на и без това занижената му санкция. По делото е установено, че А. е лекуван в затворническата болница гр.София по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода по предходно осъждане. След изписването му от болницата му е даден отпуск до 29.09.10 год. Вместо да се завърне в затвора гр.Ловеч, той на 30.09.10 год., 01.10.10 год. и на 02.10.10 год. в три населени места е извършил дръзки кражби, обединени при условията на продължавано престъпление. При тези факти затворническият режим не препятства лечението му, а срок на наказание под наложения му с присъдата не би постигнал целите по чл. 36 с оглед съдебното му минало с единадесет осъждания.
Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Р. А. за възобновяване на ВНОХД № 182/12 год. по описа на Търговищкия окръжен.
Решението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ: 1.................................. 2. ........................................... |