Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр.С., 4 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КЕТИ МАРКОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 709/2010 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. С. А. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 103/2010 год. на Разградския районен съд и внохд № 148/2010 год. на Разградския окръжен съд, отмяна на постановените по тези дела съдебни актове, и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Направени са оплаквания на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Алтернативно на искането за отмяна и връщане за ново разглеждане се поддържа и такова за изменяване на въззивното решение с оглед оплакването по т.3 на чл.348, ал.1 НПК, като наказанието на А. се намали при условията на чл.55 НК. В съдебно заседание защитникът на А., изготвил искането за възобновяване, го поддържа. Прокурорът намира оплакванията за неоснователни и заключението му за оставяне на искането за възобновяване без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъда № 183 от 21.ІV.2010 год. по нохд № 103/2010 год. на Разградския районен съд М. С. А. е признат за виновен в това, че на 26.ХІ.2009 год. край[населено място] е управлявал лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА с рег.№ РР 3412 АН с алкохолна концентрация вя кръвта си от 2.57‰, за което и на основание чл.343б, ал.1 НК е наказан с 10 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С решение № 52 от 29.VІ.2010 год. по внохд № 148/2010 год. на Разградския окръжен съд горната присъда е изменена като е отменено условното осъждане и е постановено А. да изтърпи наказанието от 10 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и да изтърпи, на основание чл.68, ал.1 НК, и наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд №815/2004 год. на Разградския районен съд. Искането за възобновяване е неоснователно. Твърдението, че упълномощеният от А. адвокат, защитавал го от досъдебното разследване до въззивното разглеждане на делото включително, е осъществявал защитата „формално” и „против интересите на подсъдимия”, не съставлява процесуално нарушение и касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК, както се твърди в искането, след като съдът няма процесуалното задължение да контролира нито избора на защитник, нито предпочетената защитна позиция на избрания или служебно назначен защитник освен в случаите на чл.92, 94, ал.4 и чл.98, ал.2 НПК. Не е допуснато процесуално нарушение с ограничаване „гарантираното от закона право” на подсъдимия, делото да бъде решено със споразумение по реда на глава двадесет и девета НПК или след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма НПК, каквото нарушение би било налице при направено от страната на подсъдимия искане – а такова няма – оставено без отговор или немотивирано отхвърлено. Казаното, впрочем, се отнася само до възможността делото да бъде решено със споразумение, но не и по реда на глава двадесет и седма НПК: към датата на деянието – 26.ХІ.2009 год. – и по време на производството в първата инстанция до постановяване на първоинстанционната присъда – 21.ІV.2010 год. – е действал чл.369а НПК, в сила от 13.ІV.2009 год. /ДВ, бр.27 от 10.ІV.2009 год./ до 30.ІV.2010 год. /ДВ, бр.32 от 27.ІV.2010 год./, недопускащ провеждането на съкратено съдебно следствие за извършени в пияно състояние престъпления. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по смисъла на чл.348, ал.2 НПК, нито е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Твърдението за явна несправедливост на наложеното на А. наказание се свързва с определянето му по чл.54, вместо по чл.55 НК и е също неоснователно: не са налице нито многобройни, смекчаващи отговорността обстоятелства при наличното предходно осъждане за тежко умишлено престъпление /по чл.152, ал.3, т.1 НК/, наложеното за което наказание с прилагането на чл.66 НК очевидно не е постигнало целите на специалната превенция; нито едно или повече от изброените в искането за възобновяване обстоятелства има изключителен характер; нито наказанието лишаване от свобода е несъразмерно с тежестта на извършеното престъпление предвид високата алкохолна концентрация в кръвта си, с която осъденият е шофирал и причинил, макар и с незначителни имуществени вреди, пътнотранспортно произшествие, при което е бил ударен управлявания от С. Б.Н. лек автомобил. Имайки предвид казаното и на основание чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на М. С. А. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 103/2010 год. на Разградския районен съд и внохд № 148/2010 год. на Разградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: