Р Е Ш Е Н И Е №105 гр. София,08 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП ЮЛИАНА ПЕТКОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 197/2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал.1 НПК, образувано по искане на осъдения К. И. С. за възобновяване на нохд№818/2011 год. на Районен съд гр.Дупница. В изготвеното от осъдения искане се излагат съображения за ограничаване правото на лично участие и лична защита на подсъдимия в наказателния процес пред първата инстанция. Съдът не е проявил активност за издирването на С., който по време на решаване на делото и произнасянето на присъдата е бил в Затвора гр.Бобов дол. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В условията на алтернативност се претендира възобновяване и по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т.т.1- 3 НПК. В съдебно заседание осъденият К. И. С. се явява лично и с назначеният от ВКС служебен защитник – адвокат В. П. С. от САК. Осъденият С. и защитата му поддържат искането. Подсъдимият се е намирал в затвора, което е обективна пречка стояща извън волята му да участва лично в съдебното производство. Той не е могъл да знае за съдебното заседание и за постановената срещу него осъдителна присъда. В своя лична защита подсъдимият К. С. иска възобновяване на делото и упражняване правото си на лично участие в процеса. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че ако се приеме за установено, че осъденият е бил в затвора , когато делото е било решено с присъда, искането по чл. 423 НПК е основателно. В последната си дума осъденият претендира уважаване на искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Присъдата не е обжалвана пред въззивна инстанция и е влязла в сила на 14.11.2012 год. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, а съдебният акт е от кръга на подлежите на проверка по реда на възобновяването. Присъдата по нохд№818/2011 год. на Районен съд гр. Дупница е обявена на 29.10.2012 год., в отсъствието на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3,т. 1 НПК. Осъденият е узнал за присъдата на датата 14.12.2012 год., която ВКС счита за най-ранната дата на узнаването, тъй като на тази дата осъденият е изготвил и подал молба чрез Началника на ОЗ гр.Бобов дол до РС гр.Дупница, с искане за издаване препис от присъдата. Искането е подадено на 03.01.2013 год. и следователно е в шестмесечния срок по чл. 423 НПК Искането Е ОСНОВАТЕЛНО. Наказателното производство срещу осъдения С. е проведено присъствено в досъдебната фаза като са извършени предвидените в НПК процесуални действия, с които е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1 т. 4, пр. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал.1, б.”б” НК и присъствено му е предявено досъдебното производство. На основание внесен срещу подсъдимия К. И. С. и срещу подсъдимите Б. С. И. и Н. И. Х. обвинителен акт с обвинение, че тримата, в съучастие като съизвършители, на 10.03.2011 год. в с.Дяково, общ.Дупница, от двора на къща собственост на С. Д. К., противозаконно са отнели три броя железни ламарини на стойност 20,70 лева от владението й, като за извършване на кражбата е използвано МПС – лек автомобил марка „Ситроен Ксантия” с ДК № КН 2824 АТ, като престъплението е извършено от С. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. ”б” НК, е образувано съдебното производство по нохд№818/2011 год. на Районен съд гр.Дупница. С. е получил препис от обвинителния акт с призовка за първото по делото заседание, връчени му по реда на чл. 180, ал. 2 НПК. В призовката ( спр. призовка на л.24 за с.з.,насрочено на 13.10.11 г. от 9,30 ч.) се съдържа информация за правата на подсъдимия, посочени в чл. 254, ал.1 и ал.3 - ал.4 НПК, да даде отговор по обвинителния акт като в седмодневен срок изложи възраженията си и да направи нови искания, да се яви със защитник, и за възможността по чл.269, ал.3 НПК делото бъде разгледано в негово отсъствие, ако не желае да упражни правото си на лично участие или се отклони от разглеждането на делото по неуважителни причини. Редовно е призоваван за поредица последващи съдебни заседания, в които не е бил даван ход на съдебното следствие по различни причини, стоящи извън процесуалното поведение на подсъдимия С.. В съдебното заседание на 01.12.2011 год. е даден ход на делото и със съгласие на всички страни, включително и със съгласието на явилият се подсъдим С., съдът е одобрил споразумение по реда на чл. 381 и сл. НПК по отношение на подсъдимите И. и Х. и съдебното производство срещу тях е прекратено. С. е оспорил обвинението и наказателното производство срещу него е продължило по общия ред с участието на друг съдебен състав. В хода на разглеждане на делото подс.С. е бил няколкократно редовно призоваван от адреса по местоживеенето му - гр.Бобов дол,ул. Ст.С., бл. 46,вх.”а”, ет.4, ап.12, но не се е явявал без да сочи пред съда уважителна причина. Последвали са още призовавания за няколко поредни заседания, за които подс.С. е бил нередовно призоваван от други два адреса по местопребиваването му в страната (спр. л.54,л.55) с данни, че не живее там или ги е напуснал. Съдът е издирил подсъдимия и в местата за лишаване от свобода и за задържане под стража ( спр. писмата от ГД ”Изпълнение на наказанията” при МП, и от ГД ”Охрана”, Обл. звено, гр.Кюстендил ; спр.писмо №6982/20.04.2012 год. , писмо №353/03.04.2012 год.), с получена информация към 20 април 2012 год, че подс.С. не пребивава в затворите на страната. През следващите пет месеца, обаче,съдът е продължил да призовава подсъдимия от известния по делото домашен адрес на подсъдимия, от който призовките са се връщали невръчени, но не е подновил издирването му в местата за лишаване от свобода. В съдебно заседание на 29 октомври 2012 год., пет месеца след последната актуална информация, че лицето не се намира в местата за лишаване от свобода и за задържане под стража, съдът е приложил процедурата по чл. 269, ал. 3,т. 1 НПК. Назначил е служебен защитник на подсъдимия, провел е съдебното следствие и е произнесъл присъдата си. Междувременно подс. С. е бил задържан под стража на 05.07.2012 год. и е приведен в Затвора ,гр.Б. дол за изпълнение на наложено му наказание „лишаване от свобода” по друга влязла в сила присъда. Положението му на задържано лице е обективирало пълна невъзможност С. да узнае за датата на съдебното заседание на 29.10.12 год., на която е разгледано делото в негово отсъствие. Нещо повече, той е научил за осъдителната присъда по нохд№818/11 г. на РС гр.Дупница в затвора, което е видно от данните за подадена от него молба с вх.№1488/ от 14.12.2012 год. до РС гр.Дупница за издаване на препис от присъдата. Несъмнено е, че след датата 05.07.2012 год. подсъдимият е бил с ограничено право на свободно придвижване, което е продължило и по време на разглеждането и решаването на делото на 29.10.12 г. Налага се изводът, че приложената от съда процедура по чл. 269, ал. 3,т. 1 НПК е незаконосъобразна. Тя не се дължи на причина в процесуалното поведение на подсъдимия, с което той съзнателно да е неглижирал участието си в съдебната фаза на процеса. Нередовното призоваване на осъдения не се е дължало и на промяна в известния по делото адрес за неговото призоваване или на неизпълнение на задължението му за уведомяване на съда за промяната в местоживеенето му, или на субективно изразено нежелание у С. да упражни правото си на лично участие в процеса. От данните по делото е безспорно, че неучастието на осъдения С. в с.з. на 29 октомври 2012 год. по нохд№818/11 г. на РС гр.Дупница е било препятствано от неизпълнението на задължението на решаващият съд да получи нова актуална информация от всички надлежни институции в страната за местонахождението му, включително и да бъдат събрани данни за възможността от пребиваването на лицето в местата за лишаване от свобода - затвори и следствени арести . Най- вече, съдът отново е трябвало да събере информация за евентуално пребиваване на С. в местата за лишаване от свобода и задържане под стража, поради изминалият дълъг период от време (пет месеца) от последните сведения до съда, изходящи от тези институции. Следва заключението, че при проведената задочна процедура правото на подсъдимият С. на лично участие в съдебната фаза е било изцяло ограничено при условията на обективното му незнание за разглеждането на делото. Той е бил лишен от възможността да бъде призован от Затвора –гр.Бобов дол за датата на съдебното заседание и по своя воля и подбуда да прецени дали да упражни или не правото си на лично участие в процеса. Изводът от процесуалното развитие на делото сочи, че С. в качеството на подсъдим не се е отказал в резултат на свое свободно взето решение да упражни правото си лично участие в процеса. Не се е опитал и да се укрие от правосъдието от адресите по местоживеене или местонахождение, при положение, че при решаването на делото в съдебната фаза той е бил с ограничено право на свободно придвижване - задържан е в затвор за изпълнение наказание по друга присъда, и не е бил призован за датата на провеждане съдебното следствие и постановяването на присъдата. Неучастието на подсъдимия в процеса го е лишило от възможността да се защити по ефективен начин в съдебната фаза на процеса с упражняване на предвидените в чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 55 НПК права (спр. решение № 172/1.03.2007г., по нд№ 913/2006 г. ,3-то н. о., ВКС; решение № 258/15.06.2010 г., по нд № 194/2010 г. , 3-то н. о., ВКС; решение по делото Колоца срещу Италия; решение по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение Сейдович срещу Италия). Ето защо, настъпили са предпоставките по чл. 425, ал. 1,т. 1 НПК за възобновяване на производството по делото и за отмяна на съдебния акт с връщане делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд в стадия на съдебното заседание преди даване ход на съдебното следствие. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №818/2011 год. на Районен съд гр.Дупница и ОТМЕНЯВА присъда № 111/ от 29.10.2012 год., постановена по нохд №818/2011 год. на Районен съд гр.Дупница. ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане, в друг състав, от стадия на СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :