Ключови фрази
отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

С. 26.04.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.

при участието на секретаря Анжела Богданова
и прокурора Р.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 462 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност [населено място] /К./,представлявана от председателя К.,чрез процесуалните представители Г. и Р. против въззивно решение № 208 от 29.12.2009г. по в.гр.д. № 580 по описа за 2009г.на Апелативен съд Велико Т.,с което е потвърдено решение № 52 от 6.07.2009г. по гр.д. №104 по описа за 2007г. на Районен съд Русе като е отхвърлено направеното от К. искане за отнемане на имущество и са присъдени следващите се разноски.Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважава-не на иска. Алтернативно се прави искане- за връщане на делото със задължителни указания за ново разглеждане от друг състав.Претендира направените разноски за юрисконсулско възнаграждение.

С определение № 605 от 15.06.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените въпроси - за начина,по който следва да бъдат оценявани като разходи имуществата на проверяваните лица по ЗОПДИППД, за процесуалната възможност в хода на производството по чл.28 от ЗОПДИППД да бъдат заявени и установявани нови обстоятелства,който са от значение за установяване на законността на доходите на ответник,но не са били включени в мотивираното искане на К.,за доказателствената сила на частен документ без достоверна дата и на незаверен препис от документ,след непредставяне на оригинал, както и за значението като доказателствено средство в процеса на прието от съда заключение на експертиза.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответниците се представляват от процесуален представител,който оспорва основателността на подадената жалба и желае въззивния акт да бъде оставен в сила.

Становището на представителя на Прокуратурата на Република България е за основателност на касационната жалба.Счита за неправилен подхода на въззивния съд при определяне на размера на доходите на ответниците и най-вече при остойностяване на придобитите от тях през проверявания период недвижими имоти.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

По въпросите по които е допуснато касационно обжалване:

В свои постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например № 607 от 29.10.2010г.по гр.д.№1116/09г.,№806 от 10.02.2011г.по гр.д.№ 1335/09г.,№834 от 23.12.2010г.по гр.д.№1417/09г./- ВКС е приел, че стойността на имуществото се определя към момента на придобиването му,като единен отговор на въпроса за това как се определя тази стойност не може да бъде даден.Отговорът зависи от всеки конкретен случай и се решава съобразно ангажираните по делото доказателства. При оспорване на придобивната стойност, посочена в нотариалния акт от страна на К.,върху нея е доказателствената тежест,като К. /в качеството си на трето лице по сделката/- може да установява твърденията си за симулативност с всички доказателствени средства.Ако не установи по реда на ГПК несъответствие между стойността, отразена в договора и действителната,се приема тази по договора.Когато по делото са ангажирани доказателства /например експертиза/,установяващи,че пазарната стойност на имота към момента на придобиването съществено надвишава,посочената в акта – стойността следва да се определи съобразно приетите в хода на производството доказателства.

Поставените въпроси-във връзка с доказателствената сила на частен документ без достоверна дата и на незаверен препис от документ,след непредставяне на оригинал, както и за значението като доказателствено средство в процеса на прието от съда заключение на експертиза се разрешават съобразно общите правила,установени в чл.181,чл.193 чл.183 и чл.195, чл.202 от ГПК.

На поставения въпрос- дали в хода на производството по чл.28 от ЗОПДИППД могат да бъдат заявявани и установявани нови обстоятелства, който са от значение за установяване на законността на доходите на ответника, но не са били включени в сезиращото мотивирано искане на К.-следва да бъде даден отрицателен отговор.Този извод следва от нормата на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД,която поставя изискването за мотивираност на представеното искане от К. и от изрично посочване,че мотивираното искане има действие на искова молба. Необходимостта представеното от Комисията мотивирано искане да отговаря на изискванията на процесуалния закон се установява и от препращащата нормата на §2 от ДР на ЗОПДИППД,съгласно която за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК./Даденият обратен отговор в цитираното от касатора решение №87 от 29.01.2010г.по гр.д.№ 369/09г. не е задължително за настоящия тричленен състав на ВКС,който не го възприема/. Заявяването и установяването на нови обстоятелства в хода на вече образуваното производство/например до приключване събирането на доказателствата в първата инстанция/- по съществото си представлява заявяване на нов юридически факт като ново основание на иска и въвеждане на нов петитум,в сравнение с този,който вече е бил посочен в представеното мотивирано искане/имащо значение на искова молба/.По този начин съществено се променя предмета на делото и ако това бъде допуснато,би било в ущърб на правото на защита на противната страна.

Предмет на разглеждане е искане,внесено от К. срещу М. Ц. М.,неговата съпруга Г. А. М. и неговия баща Ц. М. Ц. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност от 170 378.40лв./по оценка на К./, представляващо осем броя земеделски земи,всички находящи се в [населено място], един апартамент /№2 в [населено място] [улица]/на площ от 81.95кв.м., сумата от 2 500лв.-равностойността на прехвърлени с договор за продажба от 4.10.99г. дружествени дялове между М. Ц. М. и Ц. М. Ц. и сумата от 70 000лв.- равностойността на дарен с н.а.№110 от 14.03.2006г. недвижим имот от М. Ц. М. на Ц. М. Ц..

Като проверяван период К. е уточнила –от 13.05.90г. /дата на която М. Ц. М. е навършил пълнолетие/ до 15.11.2006г. /когато е постановено решението на К./.Според Комисията при съпоставката между приходите – 57 215.80лв./521.94 минимални работни заплати/ на първите двама ответници и разходите им – 184 265.98лв.- се получава разлика от 127 050.18лв./1 706.3 минимални работни заплати/, представляваща имущество на значителна стойност,за което не е установен законен източник.

М. Ц. М. е бил осъден с присъда №181 от 6.11.2006г. по н.о.х.д.№503/2006г. на Р. за деяние,включено в обхвата на чл.3 ал.1 /т.19/ от ЗОПДИППД – по чл.301 ал.1 от НК на пробация.Стойността на поискания и приет дар,във връзка с който е постановена присъдата е 140 евро /273.82лв./.Същата е за деяние,извършено на 24.06.2006г.

Въззивният съд е приел за установени като получени доходи на първия и втория ответник в размер на 124 439.53лв./от които 116 426.58лв. за М. Ц. и 8 012.95лв.-за Г. Ц./,при доказани разходи- 100 546.05лв.Независимо,че е посочил,че получената разлика от 23 893.48лв.не представлява имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ЗОПДИППД- следва да се уточни,че в този слечай разлика няма,защото установени приходи надвишават разходите,.Съдът е отказал да включи в общия размер на разходите-сумите от 70 000лв. /получена от продажбата на дарения с н.а.№110 от 14.03.2006г. имот,тъй като тя е получена от третия,а не от първите двама ответници/, както и тези за извършване на подобрения в имота в [населено място], за установените 74 броя задгранични пътувания и за ползваните мобилни услуги,тъй като те не са били предмет на изследване нито в производството пред К.,нито са били заявени в мотивираното искане на К.,нито в представената уточняваща молба.Относно доходите –получени от М. Ц. като дивидент от [фирма] в размер на 7 830лв. и като заеми от 40 000лв.от [фирма] и от 20 000лв.от [фирма],за да ги приеме за доказани като реални- въззивният съд се е позовал на заключението на приетата икономическа експертиза. Частично не е възприел последното относно реализираните от Г. Ц. доходи,като е приел за доказано,че тя е обработвала земя от 86.70дка/според декларирането в Анкетната –карта формуляр 80 от 16.02.2005г.и формуляр 254 от 23.03.2006г. Въззивният съд е приел стойностите на процесните недвижими имоти съобразно отразеното в съответните нотариални актове.

С оглед дадения отговор на поставените въпроси,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за правилен,поради следните съображения:

С касационната си жалба- К. оспорва изводите на въззивния съд относно включването към доходите на М.М. –на два заема /от 40 000лв.от [фирма] и от 20 000лв.от ЕТ„Росфарма-Р. К. /,както и за придобити от М.М. дялове в [фирма] на стойност 2 500лв.,и относно невключените като разходи суми в общ размер на 219 628.40лв.,от които : 43 992.40лв.-разлика между посочената от Комисията пазарна стойност на имотите и приетата от съда, 135 728лв.-подобрения във вилния имот в [населено място],6 500лв.-от задгранич-ни пътувания, 5 558лв.-за изплатени от М.М. данъци и 25 350лв.-за погасяване на вноските му по лизингов договор от 11.07.2004г.с [фирма] за закупения л.а.”Шкода Ф.”.Това са спорните позиции, които следва да бъдат обсъдени.

Настоящият съдебен състав напълно възприема изводите на въззивиня съд относно установените доходи на ответниците:

Към доходите на М.М. следва да се включат и получените два заема-от 40 000лв.от [фирма] и от 20 000лв.от ЕТ „Росфарма-Р. К.,тъй като по делото безспорно е доказано, че те реално са получени.Това е така,защото освен,че е удостоверено с пред-ставени договори за заем и разписки за изплатени в брой суми,по делото е прието и заключение /от 13.05.09г./, като изготвилото го вещо лице лично е извършило справка в счетоводствата на заемодателите и е установило,че там факта,че фирмите са дали на ответника заем е осчетоводено по надлежния за това ред/ сумите са заприходени по съответните сметки, отразени са в изгответния към 31.12.2006г.и 31.12.2008г. баланс,включени са в оборотната ведомост и във всички приложения съгласно Н. 1 и Н. 7,като вещото лице въз основа на извършената проверка е дало и заклю-чение, че съответните фирми разполагат с наличен ресурс за предоставяне на подобни суми.Именно –въз основа на така даденото категорично заключение на експертизата,дори и при изключване от доказателствения материал на разписката и договора за заем,подписани от [фирма]/ поради това,че не са били заверени и не са представени оригиналите на същите/ - изводът за реалността на получения заем не би могъл да бъде различен.Определящо в случая е,че сумите са били надлежно осчетоводени в счетоводството на заемодателите към датата на предоставяне на заемите.Доказателствената сила на оспорените частните документи се проверява от съда на базата на ангажираните по делото доказателства,каквото в случая е заключението на приетата експертиза. Направеното оспорване не е уважено от съда,поради което и той не е изключил документите като доказателства.

Относно сумата от 2 500лв.като стойност на придобити от М.М. дялове в [фирма],то същата следва да бъде възприета, тъй като е установена въз основа на представен и неоспорен договор от 4.10.1999г.за покупко-продажба на дружествен дял.

Въз основа на гореизложеното,размерът на установените по делото доходи на страните е 124 439.53лв./включващи 8 012.95лв.-доходи на Г. М. и 116 426.58лв.- доходи на М. М./.

Относно спорните разходи, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд само относно тези,които ответниците са направили за закупуване на недвижими имоти.

Пред вид оспорването от страна на Комисията на посочената в договорите придобивна стойност на изброените общо единадесет в мотивираното искане на Комисията имоти/придобити за периода 1995-2006г./ –по делото са ангажирани две експертизи,даващи заключение за размера на пазарната им стойност.Първата-от 23.02.09г.е само за два от тях /апартамента в [населено място] на [улица]- 45 075лв. и имота в [населено място]- 5 546лв/,а втората – дава общо заключение за всички имоти/вж. Прило-жение № 6 към експертизата от 13.05.09г./.При така ангажираните доказателства – с оглед по-горе дадения отговор на поставения въпрос във връзка със стойността на установеното имущество, следва да се приеме,че по делото е установено несъответствие между посочената в договорите стойност и действителната.Пред вид представените от комисията доказа-телства, оборващи посочените в договорите за придобиване на процесните земеделски земи стойности, неправилен е извода на въззивния съд,че следва да се възприемат тези, които са посочени в нотариалните актове. Съобразно стойностите от цитираните експертизи от 23.02.09г.и от 13.05.09г.и при изключване на апартамента в[жк],тъй като същия е придобит преди брака на страните и за него Комисията е потвърдила,че той не е предмет на искането- разходите за закупуване на процесните имоти възлизат на 73 091лв./което е с 43 598лв.повече от приетото от въззивния съд/. Относно имота в [населено място] следва да се възприеме пазарната цена за вида на имота към момента на придобиването му през 2001г.,изчислена от експертизата от 23.02.09г./5 546лв./,а не продажната цена от 70 000лв.,на която е извършена продажбата/от бащата на М. на трето лице/ на същия имот през 2006г.в резултат на реализираните в имота значителни подобрения.

Правилен е извода на въззивния съд,че сумите от 135 728лв.-подобрения във вилния имот в [населено място] и 6 500лв.-от задгранични пътувания –не следва да се включват в размера на направените от ответниците разходи за проверявания период.Това е така,защото те не се съдържат в сезиращото съда мотивирано искане. Същите са били посочени едва във втората уточняваща молба/тази от 8.10.2008г./, представена едва след като първоинстанционният съд двукратно е оставял без движение искането на К. с указания да се изложат обстоятелствата, обоснова-ващи предположението,че посоченото от Комисията имущество е придобито от ответника по престъпен начин.Едва в нея е посочена стойност на разходи на установените 74 броя задгранични пътувания / изчислени на база най-краткия и икономически изгоден маршрут/,разходи за разговори по мобилни телефони /без да е посочена стойност/ и за „реконструкция и ремонт на недвижим имот в [населено място]”-също без посочена конкретна стойност.Стойностите,които са били уточнявани в хода на производството въз основа на заключения на експертизи правилно не са възприети от въззивния съд. Противното би довело до изменение на фактическото основание на искането с допълване на нови факти,което би било недопустимо.Следва да се отбележи,че съгласно чл.15 от ЗОПДИППД на Комисията е определен срок,в който тя следва да извърши проверката си/през което време разполага със съдействието на всички държавни и общински органи/ и въз основа на нея да посочи имуществото, за което счита,че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Законът не изисква отнемане на цялото налично имущество на лицето,а на това,за което може да се направи основателно предположение,че е придобито от престъпна дейност.Следователно е необходимо Комисията да установи наличие на връзка между придобитото имущество- предмет на отнемане и конкретно установената престъпна дейност.Тази връзка може и да е предполагаема,но на базата на логически изведени съждения,сочещи недвусмислено на такъв извод.Установяването на законен източник за придобиване на имуществото изключва предположението,че имуществото е придобито от престъпна дейност.Когато не е установен законен източник - съдът изгражда изводите си за това налице ли е връзка между установената престъпна дейност и доходите,послужили за придобиване на имуществото -въз основа на конкретиката на случая.

Недоказано е възражението,касаещо сумите от 5 558лв.-изплатени от М.М. данъци и 25 350лв.-вноски по лизингов договор от 11.07.2004г. с [фирма] за закупения л.а.”Шкода Ф.”. Освен, че не е представил доказателства,касаторът не е развил и конкретни доводи,а само е възразил,че въззивният съд не е изложил мотиви за тях. Доводи не се съдържат и в сезиращото съда мотивирано искане на Комисията /освен отбелязването,че „за периода 1998-1999г.М.М. е извършил разходи за закупуване на дялове в [фирма] и данъци в общ размер на 8 058лв”.,като ги е продал за 2 500лв.Като разликата между 8 058лв.и 2 500лв.се получава сумата от 5 558лв.,но поради липса на доводи и ангажирани доказателства- съдът не може да ги коментира.

С оглед на горното- размерът на установените разходи на ответниците е 144 144.45лв./включващи 41 292.45лв.-издръжка за семейството, 73 091лв.- за закупуване на недвижими имоти,21 761лв.-за погасяване на банков кредит,3 000лв.-за закупуване на МПС и 5 000лв.-за закупуване на дялове в търговско дружество/.

При съпоставяне на приходи и разходи се получава разлика от 19 704.92лв./ 144 144.45лв.- 124 439.53лв./,за която не е установен законен източник на средства,но тъй като сумата не е значителна по смисъла на параграф 1 от ДР на закона,разликите в изводите на настоящата и въззивната инстанция не се отразяват на крайния изход и обжалвания акт следва да бъде потвърден.

Пред вид направеното искане,с оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК-в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, които видно от приложения договор за правна помощ от 16.03.2010г.възлизат на 3 850лв.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 29.12.2009г. по в.гр.д. № 580 по описа за 2009г.на Апелативен съд Велико Т..
ОСЪЖДА Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност [населено място] /К./,представлявана от председателя К. да заплати на М. Ц. М. и Г. А. М. сумата от 3 850лв./три хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща направените от тях по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1. 2.