Р Е Ш Е Н И Е   № 527   гр.София, 13.10.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми октомври  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                         КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                              със секретар   Ани Давидова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско  дело под № 308/2009 година   Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, образувано по молбата на Е. З. С. от гр. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 1215/26.11.2007 год. по гр.дело № 1419/2006 год. на ВКС на РБ, ІVа г.о., с което е оставено в сила въззивно решение № 814 по гр.дело № 638/2004 год. на Б. окръжен съд и е оставено в сила решение № 1216/18.03.2004 год. по гр.дело № 620/2002 год. на Районен съд Б. , а ревандикационният иск за собственост, касаещ ½ ид.ч. от процесния имот е отхвърлен. Молителката се позовава на порочност на атакуваните съдебни актове, основаваща се на нови писмени доказателства, които не са могли да й бъдат известни в хода на процеса и чието обсъждане би обосновало други правни изводи, различни от изложените в съдебните актове. Ответниците по молбата за отмяна С. С. Т., А. Т. К. , А. С. А., И. Я. Г., Т. Г. М., И. Г. Г., всички от гр. Б., С. З. М. и Г. З. М. от гр. С. не изразяват становище по нея. Касационният съд счита, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваните съдебни актове, по следните съображения: съдилищата са приели недоказаност на претенцията за ревандикация на процесния имот, тъй като праводателят на ищците, между които е и молителката, не е доказал правото си на собственост, върху недвижимия имот, съгласно представеният нот.акт № 40/1958 год., издаден въз основа само на обяснителна бележка на ГПК- К. стопанство, гр. Б.. Отсъствието на решение на управата на общинския съвет за предоставяне на процесния имот в обезщетение, който е бил държавна собственост, надлежно одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, съгласно изискванията на действащия по това време ППИНМ е мотивирало към изводите, че издаденият констативен нот.акт № 40/1958 год. не легитимира праводателката А. С. и нейните наследници, с претендираните от молителката, в качеството й на преобретател права, поради съществуването на категорични данни за извършеното разпореждане с държавния имот, което е в нарушение на изискванията на действащото по това време законодателство. В подробното изложение в молбата за отмяна молителката коментира друга интерпретация на обсъдените от съдилищата правни норми, съгласно която извършеното разпореждане с държавен имот, какъвто е представлявал процесния е съобразено със закона. Изложените доводи касаят оплаквания за неправилност на изводите на съдилищата, относно приложението на материалния закон, по отношение на които е изчерпана процесуалната възможност за проверка, осъществена по пътя на касационния контрол, вече упражнен от касационния съд, по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./. Представените писмени доказателства: заповеди на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, постановление на МС за оказване помощ във връзка с наводнението в Б. и издадените въз основа на тях решения на Бюрото на МС и доклад на правителствената комисия са доказателства, относими към безспорния факт, за набелязаните мероприятия във връзка с наводнението на града и корекцията на коритото на река Б. и С. , на територията му, както и за мерките за обезщетяване на онези стопани, чиито имоти са били засегнати. Тези доказателства не са и нови, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото за този факт са били събирани доказателства по делото. Представеното копие от плана на града от 1955 год., засягащ процесния имот не е ново доказателство, защото е приложено по делото и е коментирано от назначената техническа експертиза. Не представлява ново писмено доказателство и разписката, подписана от праводателката на молителката А. С. , с която удостоверява, че е получила протокол на комисията, назначена със заповед № 369/16.ІХ.1954 год. на ГНС за обезщетяване на отчуждения й имот, защото няма пряко отношение към акта, въз основа на който е издаден констативния нот.акт № 40/1958 год., а именно „решение на комисията на ГПК, с дата 15. Х.1956 год., надлежно узаконен и утвърден”, каквото решение, надлежно одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, отсъства в Д. архив Б. , обстоятелство, установено от в.л. Стоилов. По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, и като констатира, че молителката следва да внесе изискуемата се държавна такса за настоящето производство, в размер на 15 лева, по сметка на ВКС, я присъди и Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. З. С. от гр. Б. за отмяна на влезлите в сила решения № 1215/26.11.2007 год. по гр.дело № 1419/2006 год. на ВКС на РБ, ІVа г.о., с което е оставено в сила решение № 814/14.08.2006 год. по гр.дело № 638/2004 год. на Б. окръжен съд, и решение № 1216/05.04.2004 год. по гр.дело № 620/2002 год. на Б. районен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ОСЪЖДА Е. З. С. от гр. Б. да заплати държавна такса за настоящето производство, в размер на 15/петнадесет/лева, по сметка на ВКС на РБ.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: