Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * насрещна лента за движение * опасна зона на движение и спиране * неправилна маневра * липса на случайно деяние

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

314

 

София, 11 юни  2010 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....тридесет и първи май.....  две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА

                                                                          ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

                                                                         

при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА….............................…и в присъствието на прокурора.....МАРИЯ МИХАЙЛОВА......изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 239 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. И. К. срещу решение № 46/ 12.03.2010 г. по внохд № 821/09 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Иска се подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание, защитниците на подсъдимия поддържат жалбата и развиват съображения, че на основание чл.15 от НК деянието не е престъпление.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното:

 

С решението си Софийският апелативен съд потвърдил присъда № 109/ 14.05.2009 г. по нохд № 72/08 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която подсъдимият Н е признат за виновен в това, че на 26.12.1999 г. при управление на л.а. “БМВ” нарушил правилата за движение по чл. 20 изр. 4 от ЗДП /редакция ДВ бр. 20/99 г./ и по непредпазливост причинил смъртта на И. В. Д. и средни телесни повреди на М. Б. и Е. С. и на основание чл. 343 ал.3 вр. ал.2 пр.2 б. Б, вр. ал.1 б. В от НК /редакция ДВ бр. 28/82 г./ и чл.55 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно, с четири годишен изпитателен срок, а на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Оправдал подсъдимия за допуснати нарушения на чл.20 изречения 1,2 и 3 и чл.21 ал.1 от ЗДП /редакция ДВ бр. 20/99 г./ Изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, като увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, платимо от подсъдимия на гражданската ищца Б. Б. Х. от 20 хиляди на 25 хиляди лева. Потвърдил я в останалата гражданско- осъдителна част, с която подсъдимият К е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на К. Б. в размер на 5 000 лв,. на М. Б. в размер на 10 хиляди лева и на Е. К. Х. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3200 лева.

 

Оплакването за нарушение на материалния закон е мотивирано с довода, че извършеното от подсъдимия деяние не е престъпление, а разкрива признаците на случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК. Жалбоподателят счита, че изключителна вина за катастрофата носи пострадалият, който внезапно, необмислено и авантюристично препречил пътя на автомобила му в опасната зона за спиране- поведение, което той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди.

Върховният касационен съд намира доводите за неоснователни. Възражение в същия смисъл подсъдимият и неговата защитата са правили пред Софийския апелативен съд, което внимателно е обсъдено и правилно е отхвърлено като несъстоятелно. С оглед приетите от съда факти е безспорно установено, че пострадалият Д. , управлявайки автомобил “Ф” е навлязъл на главен път Е79 по неправомерен начин. Използвал е отсечката, служеща за изход от главния път в посока към гр. П., обозначена със забранителен знак за навлизане в неговата посока на движение. Безспорно е също, че при извършената от него маневра завой надясно, той е навлязъл в лентата за движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Грубото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия обаче не освобождава подсъдимия от задължението му да намали скоростта или да спре автомобила във всички случаи, когато възникне опасност на пътя. Въззивният съд, след внимателна, обективна и пълна оценка на всички доказателства по делото и преди всичко на заключенията на автотехническите експертизи е установил, че жалбоподетелят е възприел намиращия се в неговата лента за движение автомобил “Ф“ на отстояние, значително по- голямо от опасната му зона за спиране. Вместо да намали скоростта, а по необходимост и да спре автомобила, както изисква разпоредбата на чл.20 изр. 4 от ЗДП, подсъдимият е навлязъл в насрещната лента за движение, с намерение да заобиколи автомобила на пострадалия, където е настъпил и ударът. При тези факти, въззивният съд правилно е отхвърлил аргументите на подсъдимия за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Константна е съдебната практика, че деецът не носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици, когато опасността за движението възникне внезапно и непредвидено в опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил. В случая, опасността е възникнала на разстояние, превишаващо опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия. Опасността вече не е непредвидима за него и налага предприемане на действия за предотвратяване на удара, а от там и на общественоопасните последици. Решението, което К. е взел- вместо да намали скоростта си на движение да заобиколи автомобила на пострадалия чрез навлизане в насрещната лента за движение, се е оказало изцяло погрешно.дарът е станал непредотвратим от момента на предприемане на погрешната маневра, тъй като и пострадалият е предприел действие за включване в собствената си лента за движение. Когато обаче деецът сам е създал предпоставките за настъпване на резултата преди опасната зона не може да бъде оневинен. Затова настоящият касационен състав намира, че липсват основания за извод, че е налице случайно деяние. Материалният закон правилно е приложен от въззивната инстанция, а жалбата е неоснователна.

При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/12.03.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 821/2009 г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ: