Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * право на възстановяване * гори * писмени доказателства

СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ

                                                                 

 

 

 

 

                                                 Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

                                                                  № 4

 

                                             гр.София, 29.01.2010 год.

 

 

                                         В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          

 

 

           

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета  година в състав:

 

              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА

 

 

 

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело  №2778 по описа на І г.о. за 2008 год.

 

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. С. от с. О., общ. Чепеларе, чрез адв. П, против решението от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №77/2008г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 17.12.2007г. по гр.д. №117/2007г. на Районен съд-Чепеларе, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от Г. К. С. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №63 от 28.01.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречива практика на съдилищата по въпроса за легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и по въпроса за доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответникът О. с. по земеделие -гр. Чепеларе и контролиращите страни по чл.15, ал.1 ЗВСГЗГФ – Д. горско стопанство, с. Х. и Регионална дирекция по г. - гр. С. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Съдът е сезиран от Г. К. С. с иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. И. Д. и на К. С. Д. върху гори в ревир”О”.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като се иска възстановяване на собствеността на наследниците на наследодатели, които са починали преди национализацията на г. 1948-1949г., както и поради това, че тези наследодатели не фигурират в последния съставен във времето документ за съпритежателите на ревира, представен по делото – Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

С приложеното към изложението за допускане на касационно обжалване е представено влязло в сила решение от 17.03.2004г. по гр.д. №84/2003г. на Районен съд-Чепеларе, по което при предявени искове от наследниците на починал преди национализацията собственик на гори, въз основа на същите документи исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката по посоченото от касатора съдебно решение.

Когато собственикът на гора е починал преди включването й в Държавния горски фонд, което е настъпило по право, правото на възстановяване на собствеността принадлежи на неговите наследници. Това следва от разпоредбата на чл.13а, ал.3 ЗВСГЗГФ, според която с решението се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Това законодателно разрешение се отнася както за случаите, когато собственикът е починал след одържавяването на г. , така и когато е починал преди одържавяването, стига в последния случай гората да не е заявена за възстановяване на името на наследниците му. По отношение на последните следва да се установи дали фигурират в представения допустим съгласно чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ писмен документ относно член-кооператорите към 1945-46г.

Въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни, тъй като се иска възстановяване на собствеността на наследниците на наследодатели, които са починали преди национализацията на г. 1948-1949г. В резултат на тези неправилни изводи по делото е останало неизяснено дали процесните гори са заявени за възстановяване на името на наследниците на наследодателите С. И. Д. , починал през 1934г. и К. С. Д. , починал през 1940г. В нарушение на процесуалните си задължения по чл.109, ал.2 ГПК/отм./ въззивният съд не е взел становището на ответника по този въпрос от значение за допустимостта на предявения иск. В нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд не е извършил преценка на представеното писмено доказателство относно собствеността върху процесните гори, по отношение на наследниците на С. Д. и К. Д. Това се е отразило и на правилността на изводите при съвкупната преценка на представените писмени доказателства.

По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293,ал.1 и ал.3 ГПК то трябва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за изясняване дали процесните гори са заявени за възстановяване на името на наследниците на наследодателите С. И. Д. , починал през 1934г. и К. С. Д. , починал през 1940г. При новото разглеждане ще следва при положителна преценка за допустимост на иска, въззивният съд ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, и събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №77/2008г. на Окръжен съд-Смолян.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Смолян.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: