Р Е Ш Е Н И Е N 20 София, 10.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари............................... две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. И...................….…...............................................................в присъствието на прокурора С...….................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА...................................... гр.дело N 2020/2014 година. Производство по чл.290 ГПК. Постъпили са две касационни жалби: І. К. за о. на н. п. и. – ТД, [населено място], е подала касационна жалба срещу решение № 129 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 297/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 20.03.13 г. по гр.д. № 578/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искане на касатора срещу Г. И. И. от [населено място], [община], за отнемане в полза на държавата на сумата 12719, 29 евро по депозитна сметка в П.-АД и сумата 9473, 48 евро по срочен депозит в П.-АД - иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД. Поддържа, че решението е поставено при допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. ІІ. Касационна жалба е постъпила още от Г. И. И. и от Н. Г. И., двамата от [населено място], [община], чрез пълномощниците им адв. Д. и Д. от АК-София, срещу същото решение в частта, с която е уважено искане на К. за о. на н. п. и. – ТД, [населено място], за отнемане в полза на държавата на имущество по седем пункта, подробно описано в първоинстнационното решение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Страните взаимно си оспорват касационните жалби и молят да не се допуска касационно обжалване поради липса на основно и допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. Излагат и съображения по съществото на правния спор. Върховна касационна прокуратура намира жалбата на Г. И. И. и Н. Г. И. за неоснователна. Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. Касационната жалба на Н. Г. И., която не е обжалвала първоинстанционното решение, е допустима на основание чл.216, ал.2 ГПК. С определение № 1067 от 20.10.2014 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на вторите касатори по следните въпроси: 1. Какво означава по смисъла на ЗОПДИИП /отм./ имущество, придобито от престъпна дейност и следва ли да има връзка между установената престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник? 2. Следва ли съдът да анализира действителния начин на живот и личния стандарт на ответниците по мотивираното искане по ЗОПДИППД или може направо да прилага средния разход по данни на НСИ? 3. Следва ли в изпълнение на задълженията си по чл.147 от ГПК съдът да укаже конкретно, точно и ясно за кои факти всяка от страните носи тежестта на доказване и за кои от твърдените от страните релевантни факти те не сочат доказателства? Касационно обжалване е допуснато на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитирани са и са приложени множество решения на ВКС по поставените въпроси, които следва да се обсъдят и съобразят в контекста на приетото в решителните мотиви на въззивния съд. Междувременно са приети и тълкувателни решения на ОСГК и ОСГТК по някои от въпросите или по някои части от тях, с което противоречието в практиката при решаването им е окончателно преодоляно. За да отговори на поставените въпроси Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., съобрази следното: В приложените решения № 160 от 1.06.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на ІІІ г.о., № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о., № 388 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г. на ІІІ г.о. и др., както и с ТР № 7 от 30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК се прие, че е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период за всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл.11 ЗОПДИППД /отм./. В случая с решението, предмет на касационно разглеждане, е посочено, че „законът не изисква установяване на конкретна и пряка причинно-следствена връзка между съответното престъпно деяние и придобитото имущество. Този извод следва от характера на престъпленията, включени в обхвата на чл.3. Предвидените там престъпни деяния не винаги предполагат установена получена от лицето материална облага. Това обстоятелство означава, че законодателят изключва доказването на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и придобитото от осъдения имущество.” И по-нататък „Очевидно, законодателят е имал предвид, че бидейки ангажиран с определена престъпна дейност, изведена като особено обществено опасна, осъденият следва санкционно да отговаря в производството по специалния закон за придобитото от него имущество, за което ако не се докаже, че е придобито със законни средства /установен законен източник по текста на чл.4, ал.1/ важи законовата презумпция за установено „основателно предположение”, че е придобито пряко или косвено от престъпната дейност на осъденото лице” и т.н. Очевидно приетото в решителните мотиви на въззивното решение е в протворечие със задължителна практика на ВКС и трябва да се отмени на това основание. При постановяване на своето решение другият състав на въззивния съд трябва да съобрази задължителните указания на ВКС и да изложи съображения по един от основните елементи от състава на чл.28 ЗОПДИППД /отм./ - липсата или наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото. По втория въпрос трябва да се има предвид отговорът, даден с решение по чл.290 ГПК № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ІV г.о. Прието е, че при оценката на обичайните за домакинството на проверявания разходи, трябва да се анализира действителния начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на Националния статистически институт. Така унифициран подходът прави невъзможно установяването на конкретния размер на разходите на всяко лице. За разлика от това с въззивното решение са преутвърдени мотивите на окръжния съд, че за база на разходите за издръжка следва да се вземат предвид данните на Националния статистически институт, както и че тези данни представляват коректен ориентир за необходимите средства, гарантиращи среден стандарт на живот, какъвто ответниците са подържали. Впрочем апелативният съд не е дал отговор на възражението на касатора И., тогава жалбоподател, направено чрез пълномощника му адв. П., че неправилно разходите са формирани като математически сбор съобразно данните на Националния статистически институт, които са чисто хипотетични и не съответстват на действителния начин на живот на проверяваните лица. Третият въпрос е зададен с оглед становището на въззивния съд, че е налице законова презумпция за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, поради което този елемент от фактическия състав на чл.4 ЗОПДИППД /отм./ не подлежи на установяване. С оглед общата формулировка в доклада „Ответниците следва да ангажират доказателства, че имуществото им е придобито с доходи от законни източници” следва да се приеме за основателно оплакването, че липсва надлежен доклад за подлежащите на установяване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните. В този случай трябва да намерят приложение цитираните и приложени решения по чл.290 ГПК – напр. № 310/2010 г. по гр.д. № 1086/2009 г., ІІ г.о.; № 160 от 01.06.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на ІІІ г.о. и посоченото в него решение № 297 от 08.11.2011 г. по гр.д. № 1792/2010 г. на ІІІ г.о. и др., както и т.2 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК Нарушенията на материалния закон са довели до съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с доклада по делото, подлежащите на установяване факти и разпределението на доказателствената тежест в процеса. След отмяната на неправилното решение делото ще се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да отстрани посочените нарушения и даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат поради непълнота на доклада и дадените указания. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 129 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 297/2013 г. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.