Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * съставомерност на деяние * цели на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 547
гр. София, 09.12.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 7 декември, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова

при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 2680/2011 година.

Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения И. М. Б. от гр. Видин, чрез неговия защитник – адвокат Л. И., за възобновяване на нохд № 1968/2010 г., по описа на Районен съд гр. Видин. Твърди се, че влезлият в сила съдебният акт – присъда, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, че е необоснован, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за отмяната му и признаване на подсъдимия за невинен.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 223/30.03.2011 г., Видинският районен съд, е признал подс. И. М. Б., за виновен в извършено на 06.07.2010 г., в гр. Видин, престъпление по чл. 234, ал. 2, т.т. 2 и 3, вр. ал. 1, пр. 2 НК, като при условията на чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, присъдил е направени разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.
С решение № 90/17.06.2011 г., постановено по внохд № 157/2011 г., Видинският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил посочената присъда.
По довода в искането за необоснованост на съдебния акт:
Посоченото като основание за възобновяване – необоснованост на съдебния акт и направените в тази връзка възражения, изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като в разпоредбите на чл. 348 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не е предвидено такова основание.
По довода в искането за нарушение на закона:
Основанието за възобновяване релевирано в искането – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдение, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка и от там за незаконосъобразен извод за осъществяване на състава, на престъплението от обективна и субективна страна.
При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол по реда на това производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимият Б., е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните свидетели подробно посочени в мотивите, експертните заключения, събраните писмени и веществени доказателства, включително справки от „М”, „В.” и „К.М. България”, фотоалбуми, протоколи за оглед, протоколи за изготвяне на веществени доказателства по прилагане на СРС – „Видеозапис” „Звукозапис” на разговори по мобилен телефон, „Фотоснимка” и на техния сериозен и задълбочен анализ. Липсват противоречия между тях, а същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което правилно са кредитирани от съдилищата. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът че се касае за извършено престъпление по този текст от НК, е законосъобразен. Деянието е точно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Налице е както обективната, така и субективната страна на състава на това престъпление.
Предходните съдилища мотивите си, подробно и задълбочено са обсъдили събраните доказателства и направените възражения и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо не ги възприемат, които се споделят и от настоящата инстанция считайки, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, по квалификацията на деянието и по направените възражения за неговата несъставомерност от субективна страна. Законосъобразно в тази връзка не е дадена вяра на показанията на свидетеля С., посочвайки се тяхната колебливост изразена в изречението „Не си спомнял дали е знаел /Б./ за цигарите” и отчитайки факта, че този свидетел е бил подсъдим по същото дело и е признал напълно фактите по обвинителния акт, както и на обясненията на осъдения С., като неподкрепени от доказателства по делото.
Напълно законосъобразни са изводите, че умисълът на осъдения Б. се е обективирал от поведението му преди, по време и след извършване на деянието. От него е иззет и м. ф. „Нокия”, който е ползвал и в протокола е отразил, че иззетите вещи са негови лични и на семейството му. А факта, че той го е ползвал е безспорно установен по делото от протокола за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис”, на разговори по мобилен телефон. От него се установява, че Б. преди деянието и по време на неговото осъществяване е провел множество телефонни разговори с другия осъден – св. С., уточнявайки подробностите, на какво разстояние да се движат един от друг, уточнявайки местонахождението си, за наличие на контролни органи, автомобили които се движат близо до тях, евентуална смяна на маршрута, съпротивата която оказал при задържането му наложило употребата на помощни средства.
С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон в посочения смисъл и искането за възобновяване на наказателното дело, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция, което основно се атакува с искането, не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, експертни заключения, протоколите от използваните СРС, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. Б. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че деянието е несъставомерно. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за възобновяване на наказателното производство.
Посочените в искането възражения по този довод са били предмет на внимание от предходните съдилища. Същите подробно са се занимали с тях, излагайки убедителни съображения защо ги отхвърлят. Наличните противоречия в данните от гласните доказателствени средства са били обсъдени задълбочено, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящият случай са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно Б. като извършител на деянието.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията, за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя трябва да бъде определена при условията на чл. 54 НК.
И според настоящият съдебен състав, по реда на посоченото производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание, в долната граница предвидена от закона и при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК с петгодишен изпитателен срок, е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите на наказанието по чл. 36 НК. Видно от доказателствата по делото, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, а такива не се сочат конкретни и в искането, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия.
Ето защо искането и в тази му част се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. Б. от гр. Видин, за възобновяване на нохд № 1968/2010 г., на Видинския районен съд.

Председател:

Членове: