Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35

гр. София, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3280 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 266637/9.06.2021 г., подадена от С. Г. Г., чрез адвокат И. С., срещу решение № 260123 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 1099/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 260030 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 4618/2019 г. на Районен съд - Стара Загора, като вместо него е постановено друго за допускане на основание чл. 34 ЗС до делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент № 14, разположен на V-и етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. 0, със застроена площ от 38.30 кв. м, състоящ се от: спалня, кухня, баня с тоалетна, антре и балкон, с граници и съседи по документ за собственост: от север - апартамент на Н. и Т. Р., от изток – двор, от юг - двор и апартамент на Г. и Г. С. и от запад - апартамент на Г. и Г. С. и стълбищна клетка, който имот е с идентификатор № *****, със съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на същия етаж - обект № ***** и обект № *****, под обекта - обект № ***** и над обекта - обект № *****, заедно с прилежащото му избено помещение № 14, с граници и съседи по документ за собственост: от север - абонатна станция, от изток - мазе на Н. и Т. Р., от юг - коридор и от запад - тоалетна, заедно с прилежащите 0.493 % ид. ч. от общите части на сградата, както и заедно с прилежащото право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № 18-65/30.05.2008 г. на изп. директор на АГКК, между И. Т. И., Е. И. И. и С. Г. Г., при квоти: 1/2 ид. ч. общо, при условията на съпружеска имуществена общност, за И. Т. И. и Е. И. И., и 1/2 ид. ч. за С. Г. Г..
Въззивният съд е посочил, че делото пред първоинстанционния съд е образувано по иск за делба, предявен от И. Т. И. и Е. И. И., които твърдят, че са придобили с договор за замяна, обективиран в нот. акт № 97, т. V, рег. № 11257, дело № 739/2019 г., 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент № 14 (описан по-горе). Другата 1/2 ид. ч. е собственост на С. Г. Г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 25, т. ІІІ, рег. № 8887, дело № 266/2018 г. Ответницата е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Посочила е, че е майка на Д. С. Г., който страдал от параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром. Това заболяване не му позволявало да разбира свойството и значението на своите постъпки и действия. Делбеният апартамент бил закупен, след като била извършена продажба през 2018 г. на собствения й недвижим имот, находящ се в [населено място]. Покупко-продажбата била оформена с нот. акт № 25/19.12.2018 г., том III, рег. № 8887, дело № 266/2018 г. След като закупили описаното жилище и му направили ремонт, синът й Д. Г. останал да живее в него, а тя заживяла в [населено място]. С изненада разбрала, че съсобственици на жилището били станали непознатите за нея И. Т. И. и Е. И. И., на които психично болният й син бил прехвърлил собствената си 1/2 ид. ч. от имота. Последният извършил по същото време и други сделки със свой имот, като същият, с оглед неговото заболяване, не бил в състояние да разбира свойството и значението на извършените правни действия. С. Г. счита извършената замяна, по силата на която И. закупили 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, за нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД, тъй като противоречи на закона и го заобикаля - при възникване на сочената съсобственост между ищците и нея не било искано и дадено нейното съгласие, а тези правни действия накърнявали и добрите нрави - нейният син срещу прехвърленото право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, чиято данъчна оценка била в размер на 10 410.20 лв., получил в замяна собственост върху недвижим имот с данъчна оценка в размер на 140.59 лв. Извършената сделка била между два неравностойни недвижими имота, единият от които бил по-скъп от другия 74 пъти. Това било извършено с цел да се заобиколи изискването на чл. 33 ЗС, съгласно която разпоредба съсобственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Въззивният съд е съобразил, че за да отхвърли иска за делба, първоинстанционният съд е приел, че договорът за замяна, от който ищците черпят правата си на съсобственост в делбения имот, е сключен при накърняване на добрите нрави и поради това е нищожен. Налице са уговорки, нарушаващи забраната за несправедливо облагодетелстване, тъй като в случая Д. Г. е прехвърлил собствената си 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот срещу замяна, която няма как да се нарече равностойна.
Окръжен съд – Стара Загора е приел, че по делото не е спорно, че С. Г. Г. и синът й Д. С. Г. са закупили при равни права процесния недвижим имот (нот. акт № 25/19.12.2018 г., том III, рег. № 8887, дело № 266/2018 г.). На 6.06.2019 г. Д. Г. е заменил своята 1/2 ид. ч. с притежаваната от ищците Е. И. И. и И. Т. И. 1/4 ид. ч. от нива с идентификатор № ***, цялата с площ от 3 188 кв. м, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“, за която сделка бил съставен нот. акт № 97, т. V, рег. № 11257, дело № 739/2019 г.
Съдът е визирал, че в делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на лицето, което ползва това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят правата на трето лице, което не участва в производството. Това е така, защото само и единствено от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали да се позове на последиците от нищожността, както и да ангажира доказателства за нейното установяване. Този извод следва от общото правило, че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен интерес от установяване на нищожността с оглед правните последици от това. Съсобственик има интерес от установяване нищожността на договор, въз основа на който другият съсобственик е придобил правото на съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, само ако това би довело до увеличаване на размера на дела му в съсобствеността, респ. би обосновало извода, че оспорващото договора лице е едноличен собственик на това имущество (Р-105-2018, II г. о.; Р-269- 2012, II г. о.; 0-633-2011, IV г. о.; 0-53-2019, IV г. о.).
Окръжен съд – Стара Загора е заключил, че в случая С. Г. няма правен интерес от предявяване на възражение за нищожност на договора, от който ищците в делбата черпят права, тъй като нейното материално право не е засегнато. Обемът на правото й на собственост върху делбения апартамент е 1/2 ид. ч. и няма да се промени от пороците, засягащи разпореждането на другия съсобственик с неговата част. Възраженията й относно недействителността на договора за замяна бранят единствено правата на неучастващия в делбеното производство неин син, за когото по делото липсват данни да е предявявал претенции върху дял от процесния имот, основани на подобно или друго възражение за действителността и правните последици на сключените от него договори. Затова първоинстанционният съд неправилно е приел нейното възражение за разглеждане в делбеното производство и е формирал правен извод относно съсобствеността върху делбения имот. В тази връзка въззивният съд е отбелязал, с оглед изложените факти за здравословното състояние на Д. Г., че до поставянето на едно лице под запрещение с влязло в сила съдебно решение то е процесуално дееспособно, участва лично и само извършва валидно всички действия по упражняване на права. Ако към момента на сделката това лице не е могло да разбира или да ръководи действията си, то тя е унищожаема по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Правото да се иска унищожаването й е само на страната, в чийто интерес законът допуска унищожаването. Това право се погасява с тригодишна давност. Следователно, нито обстоятелството, че заменителят Д. С. Г. е син на ответницата по исковата молба, нито заболяванията, от които страда това лице, са основания тя да предявява неговите права.
Въззивният съд е намерил за неоснователно твърдението на С. Г., че за нея е налице интерес да се позове на нищожността на замяната, породен от обстоятелството, че съделителителите-ищци не са придобили въобще такова качество поради тежката порочност на сделката и че ответницата не е предявила права на трето лице, което да има за последица включването му в делбения спор и съответно намаляване на дела й. Приел е, че не обосновава наличие на интерес и твърдението на Г., че до този момент нито тя, нито синът й желаят подялба на имуществената общност, която била и неделима. Изложил е, че законът не признава като правен интерес желанието на един от съсобствениците имотът да остане съсобствен, защото съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо е естеството и предназначението на вещта. В случая обект на делбата е недвижим имот, който е напълно годен обект на делба. Без значение е, че имотът е реално неделим, тъй като законът не поставя такова изискване към обектите, предмет на делба. Вярно е, че според чл. 342 ГПК всеки съделител може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, но при наличие на правен интерес от това и без по този начин да предявява чужди права.
По изложените съображения Окръжен съд – Стара Загора е допуснал делба на имота между страните по делото, съобразно установените им права - 1/2 ид. ч. общо за ищците, при условията на съпружеска имуществена общност, и 1/2 ид. ч. за ответницата.
Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса: Налице ли е правен интерес за съсобственика на имот да претендира прогласяване нищожност на сделка, легитимираща ищеца или друг съделител като съсобственик, като разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в: определение № 42/26.01.2010 г. по ч. гр. д. № 537/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 10/22.02.1998 г. по гр. д. № 3037/1997 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 2712/7.09.2010 г. по ч. гр. д. № 1739/2010 г. на Окръжен съд – Варна, определение № 817/11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 5316/2013 г. на ВКС, ІV г. о.
От И. И. и Е. И. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая не се установява противоречие с практиката на ВКС по формулирания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, обусловил решаващите изводи във въззивното решение. Първото определение, визирано в изложението, както и решение № 10/22.02.1998 г. по гр. д. № 3037/1997 г. на ВКС, ІV г. о. са неотносими към настоящия казус, а определението на Окръжен съд – Варна не е сред актовете по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно са налице решения по чл. 290 ГПК - решение № 269/22.10.2012 г. по гр. д. № 307/2012 на ВКС, ІІ г. о. и решение № 105/5.10.2018 г. по гр. д. № 4239/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., в които по аналогичен въпрос и в аналогични на настоящата хипотези е прието, че в делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, когато тези възражения бранят правата на лицето, което релевира това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят права на трето лице, което не участва в делбеното производство, тъй като единствено от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали същото ще се позове на последиците от нищожността. Това следва от принципното положение, че позоваването на нищожността предполага правен интерес, както и на установената в чл. 26, ал. 1 ГПК принципна забрана за предявяване от свое име на чужди права пред съд. Съделител може да се позове на нищожността на сделката в полза на друг съделител единствено в случай, че основателността на това възражение би се отразила на собствената му правна сфера, т.е. би обусловила извод за по-голям обем на правата му в съсобствеността или за негови изключителни собственически права. Позоваване на нищожността, което би имало за резултат включване на трето лице в кръга на съделителите, без това да се отрази по благоприятен начин на правното положение на страната, направила възражението, е лишено от правен интерес, поради което не ангажира компетентността на делбения съд. Настоящият съдебен състав напълно споделя визираната практика. Атакуваното пред него въззивно решение съответства изцяло на нея.
Що се отнася до определение № 817/11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 5316/2013 г. на ВКС, ІV г. о., на което се позовава жалбоподателката, то е постановено не във връзка с направено в дело за делба възражение за нищожност на придобивна сделка на съделител, при неучастие в делото на третото лице, чиито права всъщност се бранят (какъвто е настоящият казус), а във връзка с предявени самостоятелни искове – отрицателен установителен за собственост и иск за прогласяване нищожност на сделка, като по втория ответници са всички страни по сделката. Ето защо не може да се приеме, че даденото в него разрешение е приложимо в случая.
Решението на Окръжен съд – Стара Загора е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба имат право на 800 лв. разноски за адвокат за производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260123 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 1099/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА С. Г. Г. да заплати на И. Т. И. и Е. И. И. разноски пред ВКС в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: