3 Р Е Ш Е Н И Е № 763 С., 13.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 26 октомври 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Борислава Лазарова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 12/ 2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от адв. Д. Д. в качеството й на процесуален представител на Е. Л. С. против решение № 16 от 21.06.2009 г. по гр.д. № С- 22/2002 г. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила решението от 05.04.2002 г. по гр.д. № 3505/2000 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. И. С. и П. Д. П. против Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на трети, четвърти и пети етажи, надстроени над реституираните на ищците сутерен, партер и надпартерен етаж в сградата на [улица], бивша “Милиционерска”, сега [улица], изградена в дворно място, съставляващо парцел ІІІ - 21 в кв. 63, идентично с имот пл.№ 1 в кв.63 по плана на [населено място], м. ”Б.”, и на построения в същото трафопост. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че фактическите изводи на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства, които не са обсъдени изцяло и в тяхната взаимна връзка, както и че в решението са допуснати и множество фактологически грешки. Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от адв. Вл. П. и адв. Сн. И. като пълномощници на П. Д. П.. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът по касация Министерство на вътрешните работи в писмени бележки оспорва основателността на касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Жалбоподателите в настоящото производство черпят права по наследяване от М. К. К., поч. през 1969 г. След смъртта си същият е оставил за наследник съпруга Й. Х. К., която е починала през 1991 г. и е оставила за наследници сестра Вяра М. и племенници Л. Я. и Л. С.. С договор за продажба на наследство от 1997 г. Вяра М. продала на П. Д. П. наследството, останало от Й. К.. Жалбоподателката Е. С. е конституирана като страна по делото на мястото на починалия в хода на процеса ищец Л. С. като негов единствен наследник. От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в сила решение от 15.07.1994 г. по гр.д. № 1212/1993 г. на Софийски районен съд, Министерството на вътрешните работи е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на Л. И. С., Л. И. Я. и В. Х. М. владението върху недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 277 кв.м., съставляващо пл.№ 1 от кв. 63 по плана на [населено място] - Б., ведно със застроените върху него два подземни гаража и построените върху тях два апартамента. С решение от 21.04.1998 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 194 ГПК / отм./, е извършено тълкуване на решението, като е посочено, че диспозитивът на същото следва да се разбира в смисъл, че обектът, който Министерството на вътрешните работи е осъдено да предаде на наследниците на М. К., обхваща сутерен – мазе/ бивши гаражи/, партер и първи надпартерен етаж, без надстроените над тях след отчуждаване на имота етажи. Надстроените трети, четвърти и пети етаж от сградата са предмет на настоящия иск по чл. 108 ЗС, предявен против Министерството на вътрешните работи. За да постанови обжалваното решение и потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на новопостроените етажи по силата на чл. 92 ЗС, тъй като не са собственици на дворното място. С решението по гр.д. № 1212/93 г. на Софийски районен съд е постигната целта на реституционния закон, тъй като имотът, който е бил одържавен, е върнат на правоимащите, доколкото е съществувал като самостоятелен обект на собственост. Сградите в имота, макар да увеличават размера на заварените сгради, нямали самостоятелен статут и не подлежали на реституция. Новото строителство, ако не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост, не се реституира на собствениците, от които имотът е одържавен. С определение № 603 от 29.06.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса в кои случаи новото строителство, увеличаващо размера на заварените при одържавяването сгради, подлежи на реституция заедно с тях и в кои случаи оставя в собственост на субектите по чл. 1, ал.1 ЗВСНОНИ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВС, което е в обратен смисъл. В него е прието, че когато с оглед промяната на предназначението на одържавения имот, в него е било извършено надстрояване или пристрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяване, а правното положение на новото строителство е в зависимост от неговия статут. Ако то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост, не подлежи на възстановяване на бившите собственици, а остава собственост на държавата. Когато пристроената или надстроената част няма самостоятелен статут,а представлява приращение към сградите, ще подлежи на реституиране заедно с тях по принципа на чл. 97 ЗС. В този смисъл са и постановките на т. 1 от ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС. В случая от събраните по делото доказателства е установено, а в този смисъл са и твърденията на ищците, че процесните три етажа са надстроени след одържавяване на сградата. От заключението на приетата пред въззивния съд разширена съдебно- техническата експертиза, неоспорена от страните, е видно, че основната сграда не е имала тавански етаж, а чрез стълбището директно се е излизало на покрива, вероятно с оглед бъдещото й надстрояване. От същото заключение се установява, че надстроените етажи са самостоятелни обекти, свързани с общите части на сградата посредством стълбищната клетка. От така установените факти по делото се налага извод, че процесните етажи имат самостоятелен статут и могат да се притежават отделно от останалата част от сградата. При това положение и съобразно задължителната съдебна практика, изразена в посочените по- горе ТР № 1/ 95 и № 6/ 2006 г., те са собственост на държавата и не подлежат на реституция. По същите съображения не подлежи на възстановяване и пристроеният към сградата след одържавяването й трафопост. Като е достигнал до извод, че ищците не се легитимират за собственици на надстроените след одържавяване на сградата трети, четвърти и пети етаж и на построения трафопост, макар по други съображения, въззивният съд е постановил правилно по резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 16 от 21.06.2009 г. по гр.д. № С- 22/2002 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: