Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 21   гр. София, 25 януари 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА       ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №667/ 2009 година.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. К. , депозирана чрез процесуалния й представител срещу решение №137/03.07.2009 година на Пловдивски АС, постановено по ВНОХД№187/2009 г. С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда №44/25.03.2009 година на Хасковски ОС, по НОХД№406/2008 г., с която С. С. К. е призната за виновна в това, че на 24.12.2007 година на ГКПП „Капитан Андреево”, в съучастие в качеството на съизвършител с турския гражданин Селчук Йозтюрк и чрез Р. А. , без надлежно разрешително пренесла през границата на страната ни с микробус, марка „Фиат”, с рег. № Р* високорисково наркотично вещество - хероин, с нетно тегло 29,173кг със съдържание на активния компонент диацетилморфин 56 тегловни процента, на стойност 2 625 570 /два милиона шестстотин двадесет и пет хиляди, петстотин и седемдесет/ лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК, същата е осъдена на лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване и на ГЛОБА в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за необоснованост на въззивното решение, и за обективирани в съдебния акт нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените на С. К. наказания. Очертаната позиция се мотивира със съображения за несъответност на приетата от контролираната съдебна инстанция фактология на доказателствения материал по делото, довела до неправилни изводи относно престъпната субективна съставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимата К. по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2 НК. Поставя се акцент на неверността на съдържимите се в описаната фактическа обстановка обстоятелства относно поставянето на наркотика в тайника на автомобила от Селчук Йозтюрк в сервиз в Турция и за въвеждането в заблуждение на шофьора А. от турския гражданин и неговата приятелка, и се предлага собствена интерпретация на изложената хронология от събития и действия на обвинените в извършване на неправомерното посегателство лица, обосноваваща недоказаност на знание на С. К. за инкриминирания предмет на престъпление и липса на вина. Аргументира се несъблюдаване на личната опасност на подсъдимата и пренебрегване на данните за нейната младежка възраст, необразованост, съдебно минало, семейно положение и материално състояние при индивидуализация на наказателната отговорност за престъпното деяние. При условията на алтернативност се предявяват претенции за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на С. К. по повдигнатото й обвинение по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1, вр.чл.20, ал.2НК или за ревизия на въззивния съдебен акт в санкционната му част, чрез намаляване на определените наказания-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата. В съдебно заседание на 19.01.2010 година подсъдимата К. не участвува лично и нейните права в наказателния процес пред настоящата инстанция се упражняват от упълномощен защитник. Същият поддържа касационната жалба по предложените в нея и подробно възпроизведени доводи и възражения, и моли за прилагане нормите на чл.354, ал.1, т.2НПК или на чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1НПК. Прокурорът дава убедително заключение за правилност, законосъобразност и справедливост на постановения съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, съобразявайки визираните в депозираната жалба касационни основания, становищата на страните и материалите по делото в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: Конкретиката на очертаните в жалбата оплаквания за необоснованост на въззивното решение сочи на неотносимост към възложените от правните предписания на чл.354, вр.чл.348 НПК касационни правомощия и по същите тази инстанция не дължи произнасяне. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания въззивен състав по фактите, включени в предмета на доказване. Той е оправомощен да извърши проверка само относно спазването на процесуалните разпоредби, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с основополагащите принципи на чл.чл.13 и 14 от НПК, при релевирани в тази насока доводи, подкрепени от съответната фактическа и юридическа аргументация. Касационната инстанция не е оторизирана обаче да контролира фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от въззивния съд фактически положения, доколкото не се визират и констатират съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствената съвкупност. Лансираната и поддържана в настоящото производство теза, че съдържанието на инкорпорираните доказателствени източници налагат фактология, различна от описаната във въззивното решение при липса на посочени конкретни процесуални нарушения в коментирания смисъл, обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на АС-Пловдив по отношение на наличната доказателствена маса, което е извън обсега на компетентността на ВКС. Още повече, че словно изразеното несъгласие с обстоятелствата досежно начина на въвеждане в заблуждение на шофьора А. и мястото на поставяне на наркотика в процесния автомобил, и относно реализиралите ги субекти, индицира на ирелевантност към повдигнатото обвинение за извършено от С. К. престъпление по чл.242,ал.4,пр.1, вр.ал.2,пр.1НК. Заявената позиция мотивира процесуална недопустимост на наведените от касатора възражения за несъответност на описаната от въззивния съд фактическа обстановка на приобщените по делото доказателства и предпоставя разглеждане на предявените касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и т.3НПК от настоящата инстанция, при задължително съблюдаване на приетите за установени в атакуваното решение фактически констатации. Очертаната от Пловдивски апелативен съд правнозначима фактология не обосновава основателност на твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, поради престъпна несъставомерност на извършеното от С. К. , с поставен акцент на липсата на вина. Обективно подсъдимата е съпричастна към инкриминираното престъпление по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1, вр.чл.20, ал.2НК и със своите действия реално допринесла за неговото осъществяване. След активно участие в предварителната подготовка и организация на престъпното посегателство, същата на 24.12.2007 година е задържана на ГКПП „Капитан Андреево” при пренасянето без надлежно разрешение на 60 броя пакети, съдържащи 29 173 кг високорисково наркотично вещество-хероин, укрити в специално изработен тайник на управлявания от Р. А. микробус, марка „Фиат”, модел Д. ”, с рег. № РВ 6117 СН. Фактите, анализирани задълбочено при обсъждане на доказателствената съвкупност относно поведенческите прояви на С. К. , предхождащи инкриминираното деяние, тяхната прецизна и точна оценка, обуславят с висока степен на доказателствен интензитет и субективните измерения на престъплението- пряк умисъл като форма на вина. С демонстриран юридически усет, базиращ се на житейската логика и опит, във въззивното решение са коментирани отношенията на близост и интимност между С, косвено индициращи на налично знание у подсъдимата за реализираната от нейния приятел престъпна неправомерна дейност - контрабанда на наркотици, изготвяне на неистински документи и нелегално превеждане на лица през границата, за последните от които тя открито признава в съдебно заседание на 25.03.2009година пред Окръжен съд- Х. С подчертан професионализъм са интерпретирани и обстоятелствата, сочещи на осуетено на 15.12.2007 година пътуване на Йозтюрк и К. за РТурция, поради открития при митническата проверка тайник в микробус „Фиат” и изричният отказ на наетия шофьор А. Ю. да продължи управлението, и на последвалите прехвърляне собствеността на моторно превозно средство на майката на подсъдимата, неговата пререгистрация и ангажирането със съдействието на членовете на нейното семейство на водач на процесния автомобил /Румен А. / за нов курс към РТурция на 21.12.2007година, на които събития и действия К. неотлъчно присъствала и дейно подпомагала тяхното осъществяване. Мотивирайки престъпната субективна съставомерност на извършеното от подсъдимото лице, компетентно въззивната инстанция е отчела и правната релевантност на установените фактически данни относно пребиваването на С. К. в дома на Йозтюрк в гр. И., РТурция и споделените от нея непосредствени впечатления относно местонахождението на микробуса в гараж, намиращ се вблизост до къщата, в която били отседнали, и отдала необходимото значение на симулативността на манифестираната цел на посещението в съседната държава - закупуването на стоки за търговия в контекста на времето, начина на нейното реализиране и последващото поведение на подсъдимата К. Категорично доказано по делото е, че престоят на С. К. и нейния приятел в РТурция е бил в период на религиозни празници, препятстващи възможността за пазаруване, като решението на подсъдимата за завръщането й в България преди постигане на афишираното желание е необяснимо, а количеството на закупената и превозвана стока /22 броя спортни екипа/ не оправдава проявената настоятелност при организиране на пътуването и направените разходи за него. Контролираният съд не е игнорирал и фактите, очертаващи предоставяне от Селчук Йозтюрк на подсъдимата К. на мобилен апарат с карта на турски оператор и проведени при транспортирането до България телефонни разговори, с предназначение - дистанционно наблюдение на пратката, и внимателно съобразил отправената от Йозтюрк към шофьора А. заръка, след пристигане в България моторното превозно средство да бъде паркирано пред жилището му в кв. Столипиново, гр. П. и ключовете предадени за съхранение на подсъдимата К. , на която очевидно турският гражданин имал безрезервно доверие. За пълнота на изложението следва да бъде обсъдено и съдържимото се в приобщените свидетелски показания на М. К. , брат на подсъдимата, волеизявление за осъществена след инкриминирания акт телефонна връзка с Йозтюрк, при която последният обещал да изпрати парична сума на свидетеля Р, за да „поеме вината на Сафет”- факт, индициращ на изискуемото се психическо отношение на подсъдимата към престъплението и на осъзната от нея съпричастност към извършеното при задружни усилия посегателство. Коментираните обстоятелства предпоставят убедителни изводи за формирани представи у С. К. относно укритите в тайника на процесния автомобил пакети с наркотично вещество и сочат безусловно на съзнание за обществената опасност на деянието и за настъпилите от него вреди, при общност на умисъла за съвместна, предварително обмислена и координирана със Селчук Йозтюрк противоправна дейност, обосновавайки интелектуалните и волеви характеристики на субективните признаци на престъплението по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. При инстанционната съдебна проверка касационният съд не намира за състоятелни и релевираните оплаквания за несправедливост на наложеното наказание и не установи процесуална нужда от упражняване на правомощията по чл.354, ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 НПК. Определените санкции в рамките на изключително смекчената по чл.55, ал.1, т.1 и ал.2НК наказателна отговорност – СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода и 100 000 /сто хиляди/ лева ГЛОБА, са съответни на тежестта на престъплението и личната опасност на подсъдимата С. К. , и съобразени с предявените от чл.36НК изисквания за индивидуална и генерална превенция. При диференциране на санкционните последици въззивната инстанция е обсъдила и компетентно оценила лимитираните от защитата данни за личността на подсъдимата К. /млада възраст, чисто съдебно минало, социален и семеен статус, тежко финансово състояние, неграмотност, създаваща благоприятна среда за манипулиране и генериране на противоправни нагласи/, в аспекта на описаната фактология на престъпното посегателство. Последната, обективирана в конкретиката за предварителната подготовка и организация на неправомерното деяние, за механизма на осъществяване и съпричастните към него лица, за характера и особеностите на инкриминирания предмет, количествените му и стойностни параметри /високорисково наркотично вещество-хероин, с нетно тегло 29,173кг, на цена 2 625 570лв./, сочи на усложнена форма на престъпна дейност и мотивира кумулативна даденост на квалифициращите признаци особено големи размери и особено тежък случай по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, пр.1 от НК. Интерпретирана на плоскостта на регистрираните в съдебната статистика, идентични случаи на контрабандни практики, тя очертава висока морална и социална укоримост на престъплението. Инкриминираното престъпно поведение накърнява важна сфера на обществените отношения, свързани с установения митнически режим и обуславя други несъставомерни вредни последици, изразяващи се в осъществяване на последващи общоопасни престъпни посегателства по чл.354а НК с инкриминирания наркотик, от което произтича сериозния отзвук и наложителността за адекватна реакция на правоохранителните и правоприлагащи органи, проектирана в провежданата наказателна политика. Обликът на престъпната дейност не обосновава изменение на въззивното решение в санкционната му част чрез редуциране на индивидуализираните наказания на С. К. , в претендираната от защитата на подсъдимото лице посока . По изложените съображения ВКС счита, че в обсега на възложената му компетентност и предоставени процесуални възможности в съдебното производство, инициирано по жалба на подсъдимата С. К. , следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд-Пловдив от 03.07.2009 година, с който е потвърдена присъда №44/25.03.2009 година на Хасковски окръжен съд, по НОХД №406/2008 година. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №137/03.07.2009 година на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД№187/2009 година, по описа на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.