Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 21 април 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през 2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 192 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Л. Л. срещу присъда № 1 от 07.01.2022 г. по ВНОХД № 4327/2021 г. на Софийския градски съд-Наказателно отделение. В жалбата се съдържат възражения за съществени процесуални нарушения при въззивното разглеждане и решаване на делото, за неправилно прилагане на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Направени са алтернативни искания – за отмяна на въззивната присъда и оневиняване на подсъдимия или връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, или за смекчаване на наложеното наказание до законоустановения минимум. В представено в срока по чл. 354, ал. 1 НПК допълнение към жалбата се настоява за процесуална негодност на показанията на свидетелите Г. и Б. от досъдебното производство, за липса на аргументирано чрез аналитичното им изследване съдебно становище по тяхната и на показанията на свид. Р. достоверност и съпоставката им със съобщеното от свид. И.. Според защитника, анализът на доказателствата е едностранчив и тенденциозен, а присъдата е постановена въз основа на предположения, като от мотивите към нея прозира предубеденост във виновността на подсъдимия. Като порок в процесуалната дейност на въззивния съд е изтъкната констатацията на защитника за отсъствие на доказателства за правоспособността на подсъдимия като водач на МПС. Изложени са аргументи за липса на обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, поради неспазване на реда по Наредба № 1/2017 г. при установяването на наркотичната употреба. Според защитника не са събрани доказателства за това, че подсъдимият е бил повлиян от наркотични вещества при извършването на деянието, а отделно от това той не е имал представа, че управлява МПС след употреба на наркотици, съответно и за обществената опасност на поведението си. Претендира се неправилно прилагане на материалния закон и при определяне на наказанието, свързано с лишаване от свобода, като според защитника приложима в случая е била разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК заради продължителния период на наказателното производство по причини, несвързани с поведението на подсъдимия, както и с оглед на липсата на предходни негови осъждания, положителната му личностна характеристика, фактът, че е завършил средното си образование, че работи и че е имал добросъвестно процесуално поведение. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, изложените в нея и в допълнението към нея съображения и направените искания. Заявява становище за липса на материални предпоставки за налагане на наказанието, свързано с лишаване от право да се управлява моторно превозно средство дори и при потвърждаване на осъдителните изводи на въззивния съд, поради липса на правоспособност на подсъдимия като водач на МПС към датата на престъплението. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивната присъда в сила в частта досежно признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като наказанието, свързано с лишаване от свобода счита, че е справедливо определено като вид и като размер. В частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 343г НК счита, че присъдата е неправилна, доколкото подсъдимият не е притежавал признато по легален ред право да управлява моторно превозно средство към датата на престъплението. Подсъдимият, редовно уведомен за съдебното заседание, не взема лично участие в него. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда от 18.05.2021 г., постановена по НОХД № 7063/2019 г., Софийският районен съд-Наказателно отделение, 134-ти състав е признал подсъдимия Л. П. Л. за невиновен в това, че на 22.12.2018 г., около 02:25 часа, в [населено място],[жк]управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол и амфетамин, установено по надлежния ред, посочен в чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК. В рамките на инициирано по протест на прокурора въззивно производство и с оспорената понастоящем по касационен ред присъда, Софийският градски съд-Наказателно отделение ХІ-ти въззивен състав е отменил присъдата на СРС, като е признал подсъдимия Л. за виновен по възведеното обвинение и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, глоба в размер на 1000 лева, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НК съдът е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените по воденето на делото разноски. Жалбата е частично основателна. Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата и дължима от този съд проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическата нейна обоснованост. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че контролираният съд се е лишил от нов анализ на доказателствата, а доколкото е реализирал оценъчна дейност, тя е в нарушение на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Прочитът на мотивите към въззивната присъда ясно показва не само съгласието на въззивния съд с подхода на първата инстанция към доказателствените източници. Макар и лаконично, той е изложил аргументите, които са му позволили да се солидаризира с този подход и същевременно да отхвърли формулираното от първостепенния съд убеждение за липса на безспорни доказателства в полза на обвинението. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като противно на твърдяното в касационната жалба не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Противно на мнението на защитника, установяването на употребата на наркотични вещества при обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК може да се основава на всички допустими по НПК доказателства и това многократно е подчертавано в практиката на върховната инстанция. За разлика от състава по чл. 343б, ал. 1 НК, този по чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната злоупотреба чрез дължимо спазване на нормативно установен ред, съществуващ извън правилата по НПК, макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за доказване, основавайки се на свидетелските показания, на данните от талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване, както и на резултатите от химико-токсикологичното изследване на доброволно дадената от подсъдимия кръвна проба. Без основание се твърди от защитника, че съдебният извод за доказана употреба на наркотични вещества от подсъдимия преди да поеме управлението на автомобила е основан на предположения. Вероятностното съждение е всякога основано на субективна оценка и субективен опит, а не на обективна информация. В случая въззивният съд е приел, че изводите му относно инкриминираното деяние имат своето легитимно основание в наличните доказателства, съответно и нужната солидна фактическа и логическа опора, като е аргументирал позицията си именно съобразно със съдържанието на тези доказателства и на назначените и приети по делото експертизи, а не чрез логически факти, изведени по пътя на вероятностни съждения. В случая неукорима от процесуална гледна точка е преценката на въззивния съд, че решаването на въпросите относно деянието и вината на подсъдимия успешно може да се постигне чрез показанията на разпитаните по делото полицейски служители (по същество подкрепени от твърденията на А. И.), съобщили причините да предприемат действия за спиране на управлявания от Л. автомобил, поведението му след напускането на автомобила и физическите негови признаци, провокирали съмненията им, че той е употребил наркотични вещества. Касационната проверка не потвърждава укорът за процесуална негодност на протоколите за разпит на свидетелите Г. и Б. от досъдебното производство, поради попълване на свидетелските разкази в тях чрез ползване на компютърната функция за копиране и поставяне. Внимателният прочит на действителното съдържание на тези протоколи показва, че вписаните в тях свидетелски показания имат своя индивидуалност, която потвърждава, че те изхождат от съответното лице и възпроизвеждат собствените му, а не чужди възприятия и спомен за събитията. Отделно от това, сам обжалвалият адвокат е настоял в разпоредителното заседание пред първостепенния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 371, т. 1 НПК, като изрично е заявил съгласие да не се провежда разпит на свидетелите по делото, изключая единствено А. И.. Доколкото искането въплъщава и позиция относно годността на проведените в досъдебното производство разпити на свидетели, то би било в нарушение на задълженията на адвоката по чл. 40, ал. 1 от Закона за адвокатурата за съвестно упражняване на адвокатската професия, за подчиняване на дейността на върховенството на закона и без да се използват средства и похвати, имащи за цел създаване на неоправдани пречки от гледище на закона и на адвокатската етика, ако възражението на адв. Ц. бе основателно. Обективни основания за такъв извод в случая няма. В подкрепа на съобщеното от свидетелите Б., Г., Р., Л. и И. И. относно състоянието на подсъдимия СГС е разгледал данните от протоколите за проверка за употреба на наркотични вещества и за медицинско изследване, както и резултатите от химико-токсикологичната експертиза, установила наличие на амфетамин и метаболит на тетрахидроканабинол в кръвта му. Ако несигурното превключване на скоростите и несигурното шофиране (констатации за каквито са вписани в протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества) е възможно да се обяснят не само с ефекта на наркотична злоупотреба, но така също и с липсващата правоспособност на подсъдимия, то физическите негови признаци, отразени в този документ – възбудено поведение, клатеща се походка, зачервени конюнктиви, както и констатациите на взелия кръвната проба медик за абстинентни прояви в поведението му правилно въззивният съд е ценил като част от информационната база в полза на обвинението. Що се касае до ползването на резултатите от химико-токсикологичната експертиза за нуждите на доказателствения процес, то също не е в отклонение от регламента за доказване. Въззивният съд не е нарушил закона като е отказал да се фокусира върху сроковете по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1/2017 г. за явяване в медицинското заведение и вземане на кръвна проба. Още повече, че е невярна предложената с касационната жалба интерпретация на ефекта от неспазването на този срок, който не е свързан с негодност на пробата, с невъзможност за химическото й изследване и пр., а единствено и само с приемане за доказана на наркотичната употреба въз основа на показанията на теста за установяването й (арг. от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г.). Както и друг път ВКС е имал повод да отбележи, въведеният с посочената наредба ред би бил меродавен при доказването на употребата на наркотични вещества като обективен признак от състава по чл. 343б, ал. 3 НК при отсъствие на други доказателства и доказателствени източници (виж, решение № 164 от 07.01.2021 г. по к.д. № 455/2020 г. на ВКС, ІІ н.о.). Настоящият случай не е такъв. Поради това с аргумент за неспазване на срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от наредбата е невъзможно да се преодолее съществения факт, че химико-токсикологичното изследване на доброволно дадената от подсъдимия кръвна проба е извършено в рамките на наказателно производство и за нуждите на експертиза, назначена от водещият разследването по това производство при условията по чл. 144, ал. 1 НПК. Съгл. чл. 146, ал. 1 НПК органът, който назначава експертизата може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин“. В случая такъв „друг начин“ вече е бил реализиран, доколкото е била налична взетата във ВМА и със съгласието на подсъдимия негова кръвна проба. Възражението за тенденциозност при ползването на доказателствата е мотивирано с констатация, че формирайки изводите си относно умисъла на подсъдимия, СГС не е взел предвид отразено в изследователската част на съдебно-психиатричната и психологична експертиза изявление на Л. пред вещите лица относно наркотичната употреба. В тази експертиза обаче е вписано изявление на подсъдимия, съществено различно от това, което защитникът е възприел при прочита на текста, а именно, че е забравил за наркотиците, които е взел не когато е поел управлението на автомобила, както защитникът е възприел текста, а когато се е съгласил да даде кръвна проба за изследване. По-важно е обаче, че експертизата не е способ за събиране на гласни доказателства и за това въззивният съд не търпи укор, че не е коментирал изявленията на подсъдимия пред вещите лица в рамките на проведеното за нуждите на експертното изследване негово интервю. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е изследвал дали подсъдимият е бил повлиян от наркотичните вещества, тъй като съставът по чл. 343б, ал. 3 НК не включва такъв обективен признак и съответно установяването му не е част от предмета на доказване. В него не е фиксирана и гранична стойност на концентрацията на наркотично вещество в кръвта (и/или в други телесни течности), над което да се приема, че се влошава психофизическото състояние на всяко лице, съответно и способността на всеки водач за безопасно управляване на МПС, за разлика от състава по чл. 343б, ал. 1 НК. Законодателят очевидно е приел, че всяка наркотична злоупотреба е свързана с нарушаване на годността на сетивата и психиката на човека и изключва способността за извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато е без съмнение управляването на МПС. Поради това е достатъчно доказването на употреба на наркотично вещество или на аналог на такова без да е нужно да се доказва повлияност на дееца, неспособност негова за управляване на МПС и пр. Доколкото в случая чрез валидно събрани доказателства е установено, че подсъдимият е поел управлението на лек автомобил и го е управлявал след употреба на наркотични вещества, поведението му правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Подкрепа изисква и заключението на първостепенния съд, че деянието е извършено с умисъл от подсъдимия, в обхвата на който са влизали представи относно деянието, в т.ч. и относно това, че е употребил наркотични вещества преди да поеме управлението на автомобила. Липсата на правоспособност и младежката възраст, на които се позовава защитникът, настоявайки за липса на представа у Л., че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, са все фактори, които биха могли да изключат способността му да съзнава противоправността на поведението си. Но противоправността е обективно качество на престъплението и поради това остава извън предметния обхват на умисъла (арг. от чл. 11, ал. 2 НК). Нормалното състояние на интелекта на подсъдимия (потвърдено и по пътя на назначеното от първостепенния съд съдебно-психиатрично и психологично изследване), достигнатата житейска зрялост, опита с употребата на наркотични вещества и съответно представата, която неизбежно е изградил у себе си за начина, по който тя влияе върху психо-физическото му състояние не са предпоставяли съмнение в способността му да съзнава обществената опасност на поведението си, когато е поел управлението на превозното средство. Показателно в това отношение е било и поведението му при вида на полицейския патрул и подадения от него сигнал. Поради това въззивният съд не търпи укор за констатацията, че подсъдимият е съзнавал точно фактическите признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК – че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, както и обществената опасност на това поведение. Предложеният от защитата превратен прочит на аналитичната част на химическата и токсикологична експертиза не е изисквал съобразяване от страна на СГС при преценката на умисъла и не компрометира правилността на изводите на този съд. В проведеното на 06.07.2020 г. заседание изготвилото тази експертиза вещо лице е разяснило, че установената концентрация на амфетамин в кръвната проба на подсъдимия е показателна, че употребата на веществото се е случила не 24 часа преди спирането му за проверка, както настоява защитникът, а „до 24-я час максимум преди вземането на кръвната проба“. Това съответства на съобщеното от подсъдимия пред служителите на полицията, че е взел наркотици предишния ден, което не означава преди 24 часа, както счита защитникът, като се има предвид, че полицейската проверка е извършена около 02:15 часа на 22-ри декември. Що се касае до факта, че в кръвта на Л. не е установен тетрахидроканабинол, а употребата на веществото е установена по специфичния негов метаболит карбокси Д9 тетрахидроканабинол, важни са експертните разяснения в същото заседание, че концентрацията на този метаболит доказва или употреба в по-дълъг период от време (до 36 – 48 часа) преди вземането на кръвната проба или употребата в по-кратък период, но на продукт с ниско количество тетрахидроканабинол. Очевидно е при това уточнение, че начинът, по който е установена употребата на марихуана при подсъдимия не се конфронтира с твърденията на полицейските служители, че пред тях той е потвърдил употребата на наркотици в предходния ден, часове преди задържането му. Поради това материалният закон е приложен точно, като е прието с въззивната присъда, че обективно и субективно подсъдимият е реализирал състав на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. Не е допуснато нарушение на материалния закон и с отказа на въззивния съд да определи заслуженото от Л. наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Без основание в тази връзка и като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство се сочи времетраенето на наказателното производство. Произволното окрупняване в жалбата на общата продължителност на процеса на „почти четири години“ не би могло да доведе до заключение за нарушаване на изискването за разумен срок, като се имат предвид реалността на конкретните факти и критериите, изведени от практиката на ЕСПЧ, свързани със сложността на делото, поведението на страната и на компетентните национални органи. Без съмнение делото не се отличава със сложност, било то фактическа или правна. Проследяването на процесуалния му ход показва, че в досъдебната то фаза то е приключило за четири месеца. При съдебното му разглеждане пред първоинстанционния съд са били проведени девет заседания, като в 4 от тях ход не е бил даден, поради заболяване на защитника (двукратно), поради невъзможност на вещи лица да изготвят възложена им експертиза и поради обявената в страната извънредна епидемична обстановка. В други четири заседания разглеждането на делото е отлагано поради искане на защитата за личен разпит на свидетел и вещи лица; поради невъзможност на експерти да се явят пред съда; поради направено година след началото на съдебното производство искане от защитника за назначаване на съдебно-психиатрична и психологична експертиза за подсъдимия, както и поради негово искане да бъде дадена възможност на отказалия да участва в съдебното производство подсъдим да даде обяснения. Отлагайки разглеждането на делото, съдът е насрочвал всяко следващо заседание съдът през кратки времеви интервали. Въззивното производство (от образуването му до постановяването на решението) се е развило и е приключило в рамките на два месеца. При това положение приносът на подсъдимия и на защитника му за общата продължителност на наказателното производство е очевиден и съществен и поради това е невъзможно с аргумент за продължителността на процеса да се иска облекчаване на наказателно-правното положение на Л.. Що се касае до обстоятелствата, изтъкнати в касационната жалба с претенция да обосновават смекчаване на отговорността на подсъдимия, а именно липсата на предходни негови осъждания, добра личностна характеристика, завършването на средно образование в хода на наказателното производство, трудовата му ангажираност и доброто му процесуално поведение, онези от тях, чието съществуване е потвърдено по делото и които действително имат такъв потенциал справедливо са били отчетени от съда. Същевременно съчетанието от липсата на правоспособност да управлява моторно превозно средство и факта на комбинираната употреба на два вида наркотични вещества завишава сериозно обществената опасност на инкриминираната проява, като въпреки това въззивният съд е бил достатъчно снизходителен да наложи наказание лишаване от свобода за срок в рамките на абсолютния минимум, предвиден в закона. Основателно е възражението за неправилно прилагане на материалния закон поради лишаването на подсъдимия освен от свобода, и от право да управлява моторно превозно средство. Както вече е разяснено в практиката на върховната инстанция, вкл. и по тълкувателен път, субектът на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство не може да бъде лишен от това право, ако преди това никога не го е придобивал, както е в настоящия случай. Информационният масив по делото съдържа нужните за изясняването на това обстоятелство сведения, противно на мнението на защитника. Съгласно приложената справка за нарушител/водач (л. 21 от досъдебното производство), към датата на изготвянето й на Л. Л. не е издавано свидетелство за управляване на моторно превозно средство. Това налага изменяване на присъдата, като постановеното с нея лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство следва да се отмени. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 1 от 07.01.2022 г. по ВНОХД № 4327/2021 г. на Софийския градски съд-Наказателно отделение, като отменя наложеното на подсъдимия Л. П. Л. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.