3 о п р е д е л е н и е № 500 София 24.07.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 4198 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК. С определение № 136 от 25.04.2013 година на Ямболски окръжен съд по ч. гр.д. № 191/2013 година е потвърдено определение от № 506 от 14.03.2013 година на Ямболски районен съд, с което производството по гр.д. № 275/2013 година е спряно на основание чл. 229, т.4 ГПК до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 8/2012 г. ОСГТК ВКС. Прието е, че въпросът за допустимостта на предявения иск по гр.д. № 275/2013 година на Ямболски районен съд е обусловен от отговора на въпросите, предмет на Тълкувателното решение на ОСГТК, поради което производството следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.7 вр. с ал. 4 ГПК вр. с чл. 292 ГПК. Частна жалба срещу определението на Ямболски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Т. И. К. и Д. Д. К., двамата от [населено място]. Поддържа се, че с обжалвания съдът акт, въззивния съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 229, т.4 ГПК, разрешаван противоречиво от съдилищата. Приложени са определение № 259 от 23.04.2013 г. по ч. г.д. № 2584/2013 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.2 ГПК и определение № 427 от 18.03.2011 г. по ч. гр.д. № 303/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, в които е прието, че постановяването на тълкувателно решение поради противоречива практика на съдилищата по процесуалноправен или материалноправен въпрос не е преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, поради което не е основание за спиране на производството по делото, а спирането в хипотезата на чл. 292 ГПК касае само производството пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за точното приложение на чл. 229, т.4 ГПК вр. с чл. 292 ГПК. Съгласно чл. 292 ГПК, при противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. Решенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, служат за ръководство на съдилищата и за уеднаквяване на съдебната практика, поради което с цел да се избегне противоречивото разрешаване на правни въпроси от Върховния касационен съд, производствата пред касационната инстанция се спират до вземане на решение на общото събрание на съда. Нормата на чл. 292 ГПК, включена в Глава ХХІІ-ра „Касационно обжалване” е приложима по отношение на касационното производство, предвид конституционно възложените на тази съдебна инстанция правомощия за уеднаквяване на съдебната практика. Съдилищата, действащи като първа и въззивна инстанция разрешават правни спорове по конкретни дела, производството по които се спира на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора – спира се исковото производство, когато съществуването на материалното субективно право, предмет на делото е обусловено от съществуването или не на друго материално субективно право, но не и при висящо тълкувателно дело на Върховния касационен съд за разрешаване на материалноправни или процесуалноправни въпроси. Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на Ямболски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 275/2013 година. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 136 от 25.04.2013 година по ч. гр.д. № 191/2013 година на Ямболски окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 136 от 25.04.2013 г. по ч. гр.д. № 191/2013 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 506 от 14.03.2013 година на Ямболски районен съд. ОТМЕНЯВА определение № 506 от 14.03.2013 година на Ямболски районен съд, с което производството по гр.д. № 275/2013 година е спряно на основание чл. 229, т.4 ГПК до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 8/2012 г. ОСГТК ВКС. ВРЪЩА делото на Ямболски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 275/2013 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: