5 гр. д. № 3440/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 190 София, 05.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 17 септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3440/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Д. [фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 348 от 05.02.2013 г. по гр. д. № 1121/2012 г. на Плевенски окръжен съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 250 от 21.06.2013 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда материалноправен въпрос: привиден ли е договор за дарение на 1/10 ид. част от гараж (н. а. № 35, т. І, н. д. № 38/2011 г.), след като на същата датата между същите страни е сключен и договор за продажба на 9/10 ид. ч. от същия гараж (н. а. № 40, т. І, н. д. № 39/2011 г.), като уговорената и платена цена съответства на пазарна стойност на целия имота. По разрешеният материалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че в разглежданата хипотеза договорът за дарение е привиден, тъй като с него е прикрит договор за възмездно разпореждане с имота. Това следва от уговорената цена при продажбата на другите 9/10 ид. ч. от гаража, която е в размер на стойността на целия гараж, както и от заплащането й. Извършените правни действия по сключване и изпълнение на договора за продажба сочат на формирана воля между съконтрахентите за продажба на гаража срещу уговорената цена, а не за безвъзмездно разпореждане с идеална част от него. По основателността на касационната жалба : С обжалваното решение № 348 от 05.02.2013 г. по гр. д. № 1121/2012 г. Плевенски окръжен съд е потвърдил решение от 10.10.2012 г. по гр. д. № 3028/2011 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу К. Д., починала в хода на процеса и заместена от наследниците й К. П. Д., Е. Д., П. Д., които са и ответници на лично основание, и С. Б. установителни искове по чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 66 ЗС. Предмет на касационна проверка е въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване за нищожен договора за дарение на 1/10 ид. ч. от гаража като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и съединения с него конститутивен иск за ретракт. От фактическа страна по делото е установено следното: През 1995 г. П. Ц. Д., съпругата му К. П. Д., синът им К. П. Д. и дъщеря им П. Д. Павлова се снабдяват с констативен нот. акт за собственост при права по 1/6 за първите двама и по 2/6 за останалите на един гараж, построен на 18 кв. м. в държавен парцел І, кв. 349 по плана на [населено място] и правото за строеж за него. Актът е съставен на основание заповед РД-15-397от 30.03.1992 г. на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването на гаража. През 1999 г. касаторът Д. [фирма], [населено място] е придобил на основание договор за замяна, сключен с [община], правото на собственост върху останалите построени сгради в същия парцел. На 24.06.2008 г. касаторът и К. Д., К. Д. и П. Д., в качеството си на собственици на сградите, построени в урегулиран поземлен имот, частна общинска собственост, сключват на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС с кмета на [община] договор за закупуване на терена (допълнен с договор от 24.06.2008 г.). В резултат на това касаторът се легитимира като собственик на 307 кв. м. от УПИ VІІІ-3401,3402 в кв. 349 по плана на [населено място], целият с площ от 325 кв. м., а физическите лица на 18 кв. м. от имота. На 06.08.2008 г. касаторът е сключил с К. Д., К. Д., П. Д. и Е. Д. Д. договор за покупко-продажба за придобитите от тях 18 кв. м., за което е съставен нот. акт № 130, т. ІІІ., н. д. № 220/2008 г.). Уговорено е между страните, че продавачите си запазват правото на собственост върху гаража и правото на строеж за него. На 11.02.2011 г. ответниците К. Д., К. Д., Е. Д. и П. Д. са дарили на ответника С. Б. 1/10 ид. част от гаража (н. а. № 35, т. І, н. д. № 38/2011 г.), и на същата датата са сключи с него и договор за продажба на останалите 9/10 ид. ч. от гаража (н. а. № 40, т. І, н. д. № 39/2011 г.). След анализ на така установените факти за недоказано е намерено възражението за привидност на договора за дарение, с аргумент, че със събраните доказателства не е опроверган безвъзмездният му характер и не се установява порок във волята при сключването му. Правният извод не съответства на данните по делото. Безвъзмездният характер на дарението е опроверган с факта на уговаряне и заплащане пълната данъчна цена на имота по договора за продажба на 9/10 ид. ч. от него, която представлява и пазарната му стойност – факт, установен с приетата по делото експертиза. Със същата е установено, че пазарната цена на имота ако се използва като магазин, възлиза на сумата 25800 лв. От съставения между страните по договора за продажба обратен документ на 11.02.2011 г. се установява, че купувачът Б. се е задължил да заплати на продавачите общо сумата 25000 лв., от която при съставяне на документа е заплатил 10 000 лв., а останалата се е задължил да заплати до 22.06.2011 г. Тези облигационни взаимоотношение между тях сочат на намерението на купувачите да получат такава пазарна стойност за имота, каквато той има предвид начина на използването му до датата на продажбата – за магазин, което също опровергава съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него. Съобразно това договорът за дарение е привиден. Мотивиран е не от дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 66 ЗС, която създава задължение за собствениците на сградата, в случай на разпореждане с нея чрез продажба, да я предложат за изкупуване на собственика на терена, в който е построена. Като е приел друго, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Това е основание за отмяна на решението, в тази част. При този изход на установителния иск за нищожност основателен е и предявения конститутивен иск за изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Сключеният между страните като привиден договор за дарение на 1/10 ч. от гаража е относително недействителен. Той е породил правните последици на прикрития с него договор за продажба. С двете продажби на идеални части от гаража, собствениците са се разпоредили с него без да предложат на собственика на земята да изкупи тази сграда, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 66 ЗС. В резултат на това за собственика на терена е възникнало субективното потестативно право да изкупи сградата от купувача по договора. Срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС в случая тече от узнаване на разпореждането с имота. При липса на доказателства това да е станало преди 10.03.2011 г., на която дата ищецът твърди, че е узнал от съседи извършеното разпореждане с гаража, искът е предявен в преклузивния срок и е допустим. Предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважен. Това е основание да се отмени въззивното решение и в тази част. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено друго решение по съществото на спор, с което следва да се признае право на изкупуване в полза на ищеца по иска на гараж, построен на 18 кв. м. в УПИ VІІІ-3401,3402 в кв. 349 по плана на [населено място] на основание чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 66 ЗС при уговорената между ответниците цена, която следва да се заплати в полза на ответника Сокол Б., купувач по сключените между него и останалите ответници договори за продажба на 9/10 ид. ч. и договора за дарение на 1/10 ид. ч. от същия имот, в едномесечен срок от влизане на решението в сила. При този изход на делото ответниците ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищеца по иска всички направени от него разноски за водене на делото, които възлизат на сумата 1669.57 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 348 от 05.02.2013 г. по гр. д. № 1121/2012 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 2 З. и иска по чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 66 ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за нищожен като привиден сключеният между К. П. Д., починала в хода на процеса, и К. П. Д., Е. Д. Д., П. П. Д., които са и наследници на починалата страна, от една страна и С. Б. договор за дарение на 1/10 ид. част от гараж, построен на 18 кв. м. в УПИ VІІІ-3401,3402 в кв. 349 по плана на [населено място], за който договор е съставен н. а. № 35, т. І, н. д. № 38/2011 г., с който се прикрива продажба за същата идеална част от имота. ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 66 ЗС в полза на Д. [фирма], [населено място] срещу К. П. Д., Е. Д. Д., П. Д. и С. М. Б. за недвижим имот – гараж, застроен на площ от 18 кв. м., в УПИ VІІІ-3401,3402, в кв. 349 по плана на [населено място] при уговорената между ответниците цена от 10222,38 (десет хиляди двеста двадесет и два и 0.38) лв., която сума Д. [фирма], [населено място] следва да заплати на купувача С. М. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. А, ап. 1 в едномесечен срок от влизане на решението в сила. УКАЗВА на Д. [фирма], [населено място], че ако не плати дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право. ОСЪЖДА К. П. Д. с ЕГН [ЕГН], Е. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 8, ап. 16., П. П. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] С. М. Б. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. А, ап. 1 да заплатят на Д. [фирма], [населено място] сумата 1669.57 (хиляда шестстотин шестдесет и девет и 0.57) лева, представляваща разноски за всички инстанции за водене на делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: