4 Р Е Ш Е Н И Е № 84 С., 11.07. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1767/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 336 от 21.04.2010 г. по касационна жалба на Л. Д. М. и Н. Д. М. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 30.05.2009 г. по в. гр. д. № 948/2004 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 11.12.2003 г. по гр. д. № 13930/2002 г. на Софийския районен съд в частта, с която по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че Г. С. Г., починал на 05.04.1979 г., е бил собственик по съдебна делба по гр. д. № 3249/1956 г. на С. народен съд на 962 кв. м. от внесената в образуваното през 1958 г. в [населено място] ТКЗС, ливада в местността “Г. път”, землище С., цялата с площ 2.000 дка. Ответниците М. Б. С., Г. С. Г., М. С. И. и П. Г. Х. - В. считат, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Ищците са наследници на Г. Ст. Г., който е бил собственик към 1958 г. на ливада с площ 2.000 дка, за част от която от 962 кв. м. между страните е налице спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответниците са противопоставили права, произхождащи от замяна от Т.-комисия, за което са представили н. а. № 92 от 21.01.1959 г. Въззивният съд приел, че доказателствената сила на констативния нотариален акт е оборена, предвид непредставянето от ответниците -страната, която носи доказателствената тежест, на протокола за замяна № 2 от 22.10.1958 г. Затова приел за недоказано праводателят на ответниците Д. Н. М. валидно да е придобил спорния имот, с който впоследствие извършил разпореждане в тяхна полза чрез дарение с н. а. № 47 от 21.07.1982 г. Застрояването с паянтова едноетажна жилищна сграда, съществувала преди 1989 г., и построената на нейно място масивна жилищна сграда, е без строителни книжа, т. е. не е законно извършено. По тези съображения съдът заключил, че замяната не може да остане в сила съобразно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и предявеният иск е основателен и доказан. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за доказателствената сила на констативния нотариален акт по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, съставен след като правото на собственост е установено с надлежни писмени доказателства пред нотариуса. Съгласно чл. 483, ал. 1 ГПК /отменен, но действащ при съставянето на н. а. № 92/1959 г./ когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Предмет на удостоверяване при този нотариален акт е самото право на собственост върху недвижим имот. За да издаде нотариалния акт, нотариусът трябва да провери дали молителят е наистина собственик на имота. Своето право на собственост молителят следва да удостовери със съответните документи. Такива могат да бъдат документ, материализиращ акт, който представлява оригинерно основание за придобиване на собственост, документ за производно придобиване на собственост заедно с нотариален акт за правото на праводателя и др. п. Като документ нотариалният акт по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ доказва материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса. Последното доказва, че молителят е собственик на имота. Тази доказателствена сила важи спрямо всички до доказване на обратното. Затова всяко трето лице, на което тя се противопоставя, може да доказва, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Изхождайки от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира за правилна съдебната практика, намерила израз в р. № 408 от 13.06.2001 г. по гр. д. № 894/2000 г. на ВКС, I-во г. о. В него съдът е разгледал нотариален акт за сделка, който в частта на нотариалното удостоверяване на извършените пред нотариуса действия съставлява официален свидетелствуващ документ. Приел е, че след като нотариусът като длъжностно лице в кръга на правомощията, делегирани му от закона, е удостоверил, че пред него са извършени определени действия - представени са определени документи, то до прякото и пълно опровергаване на факта на това удостоверяване, съдът е длъжен да зачете формалната доказателствена сила на документа съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ и да приеме, че действието е извършено, и то съобразно закона. Страната, която твърди обратното, съобразно чл. 127 ГПК /отм./ следва да опровергае удостовереното действие и да докаже факта, че именно този документ не е бил представен. По касационната жалба: Като е приел, че поради непредставяне на първичния диспозитивен документ - протокол № 2 от 22.10.1958 г. на общинската комисия за Т., доказателствената сила на оспорения от ищците констативен нотариален акт № 92/1959 г. /както и на самата твърдяна замяна/ е оборена, въззивният съд неправилно е приел за недоказано праводателят на ответниците да е придобил правото на собственост. Замяната се е извършвала по принудителен ред, от оторизирания за това орган - общинската комисия за Т., чието решение по извършената замяна подлежи на обжалване пред народния съд. По своето правно естество то представлява административен акт с вещноправни последици. От момента, в който то влезе в сила, се проявява прехвърлителното действие на замяната. След влизане в сила на протокола на комисията, нотариусът издава нотариален акт за собственост на заинтересувания, ако поиска това. Той се ползва с доказателствена сила относно материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса, че лицето е собственик и без да е необходимо представянето на писмените доказателства, въз основа на които същият е издаден. При съдебен спор по принадлежността на правото нотариалният акт за собственост върху недвижим имот, даден в замяна от комисията за Т., легитимира като собственик своя титуляр и доказателствената му сила важи спрямо всички до оборването й от лицето, на което се противопоставя. То следва да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. В случая това са ищците, които не са провели доказване на твърденията си, изключващи правата на приобретателя по замяната. Дадената в замяна земя е оставала в собственост на частния стопанин. С нея той е могъл да сключва всякакви сделки, тъй като земята по правило не е била под ограничителен режим. Ако трети лица са придобили право на собственост, претенциите на лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ за възстановяване не следва да се уважават. В този смисъл е законодателното разрешение на проблема, дадено с нормата на чл. 18, ал. 3 ППЗСПЗЗ /Нова - ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г./ - при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Извършеното с получената в замяна земя разпореждане в полза на ответниците налага да се приеме в спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че собственикът на внесената в ТКЗС земя не може да възстанови правото си на собственост, въпреки че го е притежавал към релевантния момент - този на образуването на ТКЗС, тъй като нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ зачита правата, придобити по замяна. При това разрешение на спора не е необходимо съдът да се произнася по законността на извършеното в имота строителство. В обобщение, допуснатите нарушения на процесуалните правила, в резултат на които правното действие на замяната, удостоверена с н. а. № 92/1959 г., както и на последващото разпореждане, не е зачетено, са довели до постановяване на неправилно решение. То следва да се отмени в обжалваната част и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши по същество, като искът бъде отхвърлен, а на касаторите се присъдят още 359.79 лева разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 30.05.2009 г. по в. гр. д. № 948/2004 г. на Софийския градски съд в частта по уважения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и присъдените разноски от 230.88 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., заместен от процесуалните си правоприемници М. Б. С., Г. С. Г. и М. С. И., и от П. Г. Х.-В. срещу Л. Д. М. и Н. Д. М., иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на Г. С. Г., починал на 05.04.1979 г., върху 962 кв. м. от ливада с площ 2.000 дка в местността “Г. път”, в землище С., която част е заключена между буквите АБВГА на скицата към заключението от 18.09.2003 г. на инж. В. Г. по гр. д. № 13930/2002 г. на Софийския районен съд. ОСЪЖДА М. Б. С., Г. С. Г., М. С. И. и П. Г. Х.-В. да заплатят на Л. Д. М. и Н. Д. М. още 359.79 лева разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: