Ключови фрази
Частна касационна жалба * разноски при прекратяване на делото * оттегляне на иск * разписка

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 43


гр. София, 12.03.2018 г.


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 3905 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 14019 от 10.08.2017 г., подадена от П. Х. П. чрез адвокат С. М. от САК против Определение № 2328 от 17.07.2017 г. по ч.в.гр.д.№ 3280/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение по чл. 248 ГПК, постановено на 11.04.2017 г. по гр.д.№ 3750/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав. С акта на СГС е оставена без уважение молбата на ответника по гр.д.№ 3750/2014 г. за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация [фирма] (в несъстоятелност), представляван от синдика Т. Н., е подал писмен отговор чрез адвокат Л. Г. от САК, в който излага становище, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

По допускане на касационното обжалване, ВКС намира следното:
С атакуваното определение въззивният съд е приел, че П. Х. П. (ответник по гр.д.№ 3750/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав) е упълномощил адвокат С. М. да го представлява на 07.03.2017 г. и единственото процесуално действие, извършено от пълномощника е получена от него на 09.03.2017 г. призовка за насрочено заседание. Потвърдил е акта на първата инстанция по съображения, че П. Х. П. не твърди, а и в кориците на делото липсва молба, с която да е представено пълномощно с договор за правна помощ, която да се докладва на председателя на І-1 състав на СГС, поради което е прието, че е правилен извода на СГС, че не съществуват доказателства за извършени разходи и че е налице злоупотреба с право.
В изложението към касационната частна жалба са поставени въпроси, които се свеждат до питането (обобщено от касационната инстанция в съответствие с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) относно изискванията за надлежното сезиране на съда от страна на ответника в процеса с искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в хипотеза на прекратяване на делото поради оттегляне на иска. Същото има обуславящо значение за изхода на делото, като е налице и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По основанието за допускане на обжалването:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Законът не установява краен срок за заявяване на искането за присъждане на разноски, поради което приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, в който срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Разпоредбата на чл. 131 ГПК не въвежда задължение за ответника да включи подобно искане в отговора на исковата молба, нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски. В хипотеза, когато искането за прекратяване на производството е направено от ищеца в срока по чл. 232, изр. 1 ГПК (т.е. преди приключване на първото заседание по делото), препис от молбата за оттегляне на иска не подлежи на връчване на ответника, защото съгласието му за прекратяване на производството не е необходимо. В такава хипотеза е възможно ответникът, въпреки че реално е сторил разноски по повод подадената срещу него искова молба, да не е имал възможност да изрази становище по оттеглянето на иска и да заяви претенцията си за присъждане на направените разноски, както и да представи доказателства за реалното им извършване преди произнасянето на съда по искането за прекратяване на производството. Ето защо, ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне на иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, искането по чл. 78, ал. 4 ГПК може да бъде заявено и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. При претенция за присъждане на възнаграждение за предоставена адвокатска защита законът не поставя изискване (както във връзка с преценката за надлежното сезиране на съда с искане по чл. 78, ал. 4 ГПК, така и във връзка с преценката за основателността на това искане) адвокатското пълномощно и договорът за правна защита и съдействие да бъдат представени на съда като приложение към нарочна молба от страната, различна от молбата по чл. 78, ал. 4 ГПК, която да бъде докладвана на председателя на съдебния състав преди произнасянето по искането за прекратяване на производството по делото. Доказването на разходите е фактически въпрос, като е необходимо да се установи, че разноските действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото.
По основателността на частната жалба:
С оглед дадения отговор на значимия за спора правен въпрос, атакуваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Противно на изложеното в депозираните от [фирма] (в несъстоятелност) отговор на молбата по чл. 248 ГПК, заведен с вх.№ 44581 от 04.04.2017 г., и отговор на частната жалба, заведен с вх.№ 75246 от 06.06.2017 г., данните по делото сочат, че намиращите се в кориците на делото документи са подредени хронологично и са надлежно номерирани - без наличие на корекции или пришити празни листове. Удостоверените по делото действия сочат, че пълномощникът на ответника - адв. М. се е легитимирал пред деловодителя на съдебния състав с пълномощно от 07.03.2017 г., приложено на стр. 2 от лист 75 от делото на СГС и на това основание е получил призовката, адресирана до „П. Х. П. чрез пълномощник С. Р. М.” и съставена на 09.03.2017 г. (л. 73). На настоящия състав на съда е служебно известно, че използваната от СГС деловодна система автоматично генерира датата на съставяне на изходящите от деловодството призовки, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че към 09.03.2017 г. адв. М. е удостоверил по делото качеството си на пълномощник на ответника по иска. На стр. 1 от лист 75 от делото на СГС е материализиран и сключения между страната и пълномощника й договор за правна защита и съдействие, също с дата 07.03.2017 г., с оглед което следва да се приеме, че и договорът е съставен преди връчването на призовката на 09.03.2017 г. Страната и пълномощникът й са договорили заплащането на възнаграждение за адвокатска защита в размер на 9 800 лева и е отбелязано, че сумата е изплатена в брой при подписване на договора. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК така съставеният документ има и характер на разписка и е достатъчно доказателство за реално извършени от страната разноски преди прекратяване на производството. На 10.03.2017 г. е постъпила молба от [фирма] (в несъстоятелност) за оттегляне на иска по гр.д.№ 3750/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав (л. 76). Съдът се е произнесъл по молбата с определение № 7150 от 10.03.2017 г. (л. 77) за прекратяване на производството, за което П. Х. П. е уведомен в деловодството чрез адв. М. на 15.03.2017 г. (л. 78). Последвало е подаването на молба с вх. № 34589 от 15.03.2017 г. (л. 83) с искане по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 4 ГПК, в която е претендирано присъждането на разноските, заплатени по договора за правна защита и съдействие от 07.03.2017 г. Тъй като документа, доказващ плащането вече се е намирал по делото, страната не е била длъжна отново да го представя, а е било достатъчно да се позове на него, което е и сторено.
Настоящият състав на съда не споделя становището на [фирма] (в несъстоятелност), че заявяването на искането по чл. 78, ал. 4 ГПК съставлява злоупотреба с процесуално право от страна на П. Х. П.. Както е разяснено с Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр.д.№ 5193/2013 г. на ВКС, ІV г.о., упражняването на процесуалните права (каквото е и това по чл. 78, ал. 4 ГПК) поначало е правомерно. Това не изключва възможността от злоупотреба посредством извършването на каквото и да е съдопроизводствено действие, но в тежест на пострадалия е да докаже освен деянието (т.е. извършването на съответното действие), също така неговата противоправност (т.е. недобросъвестността, изразяваща се в упражняване на процесуалното право, за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/ и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/), вредата и причинната връзка с противоправното деяние. В тази насока по делото не само няма доказателства, но от страна на [фирма] (в несъстоятелност) липсват дори твърдения за обстоятелствата, формиращи фактическия състав на нарушението на чл. 3 ГПК.
По делото е установено, че П. Х. П. е предприел процесуални действия в защита срещу предявения иск по чл. 108 ЗС, като е ангажирал трима адвокати (Л. П. П. – л. 44, Б. Г. Д. – л. 63 и адв. М.), един от които е изготвил отговор на исковата молба с приложени доказателства (л. 57 – 62). Адвокатско възнаграждение е заплатено само на адвокат М. и съобразно чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 1 ГПК не съществува пречка същото да бъде присъдено. Обстоятелството, че възнаграждението е заплатено на адвокат, различен от този, който е изготвил отговора на исковата молба при липса на данни на последния да е заплатено такова, касае вътрешните отношения между страната и нейните пълномощници, които не са предмет на изследване във връзка с произнасянето по чл. 78, ал. 4 ГПК. За последното е релевантно разноските да са действително направени от ответника преди прекратяването на производството във връзка със защитата му по делото, което в случая е установено. Ето защо молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна, а въззивното определение, както и потвърденото с него определение на СГС, следва да бъдат отменени.
Настоящият състав намира за неоснователно заявеното като евентуално с отговора на молбата по чл. 248 ГПК (вх.№ 44581 от 04.04.2017 г.) възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и представената данъчна оценка (СГС, л. 23) предявеният иск е с цена 965 899,30 лв. и заплатеното възнаграждение от 9 800 лева не надхвърля минималния размер, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ.
Предвид изхода от настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК ответникът по касация следва да заплати на касатора сумата 30 лв. – заплатени държавни такси в производствата по обжалване пред САС и пред ВКС, искането за което е заявено с касационната частна жалба.

Воден от изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2328 от 17.07.2017 г. по ч.в.гр.д.№ 3280/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.

ОТМЕНЯВА определение № 2328 от 17.07.2017 г. по ч.в.гр.д.№ 3280/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА постановеното на 11.04.2017 г. по гр.д.№ 3750/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав определение по чл. 248 ГПК и
ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност) ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. П. на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 9 800 (девет хиляди и осемстотин) лева – разноски за защита срещу предявения иск по чл. 108 ЗС, производството по който е прекратено с определение № 7150 от 10.03.2017 г. по гр.д.№ 3750/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав.

ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност) ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. П. сумата 30 (тридесет) лева – разноски за защита пред САС и ВКС.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: