Ключови фрази


- 8 -
РЕШЕНИЕ

№ 267

гр. София 17.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.12.2020 (девети декември две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 390 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 159 251/27.12.2019 година, подадена от „А1 България“ ЕАД [населено място], против решение № 8124/29.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 1751/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 549 092/29.11.2018 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 78-ми състав, постановено по гр. д. № 59 063/2018 година, с което са уважени предявените от Н. Й. К. против „А1 България“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Н. Й. К. от длъжността „търговски консултант“ А1 магазин С., МОЛ „С. с.“, регион „С. 5“, зона „С.“, направление „Продажба на частни клиенти“, извършено със заповед № 403/20.07.2018 година на „А1 България“ ЕАД [населено място], като К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 5769.99 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяването на иска 05.09.2018 година до окончателното плащане.
В подадената от „А1 България“ ЕАД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Н. Й. К. против дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба Н. Й. К. е подал отговор на същата с вх. № 10 533/28.01.2020 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което е поискал оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея решение.
„А1 България“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 05.12.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 159 251/27.12.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 501/01.07.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица и за това дали заличеното идентично дисциплинарно наказание, дори да не се взема предвид като утежняващо обстоятелство при определянето на наказанието, може да се вземе предвид като доказателство за знанието на определени идентични правила и обстоятелства от страна на работника или служителя.
По така първият от поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че както е посочено в решение № 372/01.07.2010 година, постановено по гр. д. № 1040/2009 година и решение № 167/15.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1102/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. преценката за тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението, като се вземат предвид характера на изпълняваната работа, а също така характера на изпълняваните трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Също така следва да бъдат съобразени и последиците от извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. При това следва да бъдат съобразени както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и субективното отношение на работника или служителя към извършеното нарушение и последиците към него.
С оглед на горното следва, че при преценка на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение трябва да бъдат взета предвид и възможността от него да настъпят вреди както за работодателя, така и за трети лица, за които да бъде ангажирана отговорността на работодателя. Наличието на такава възможност води до по-голяма тежест на дисциплинарното нарушение, която ще е още по-голяма ако вредите реално са настъпили. В случай, че възможността за настъпване на вредите не е реализирана, от значение за определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение ще е това дали настъпването на вредите е било ограничено от работодателя или от трети лица, или пък е в резултат от действията на извършилия дисциплинарното нарушение работник или служител. Съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 от КТ извършването на дисциплинарните нарушения не е обусловено от настъпването на вреди. Затова настъпилите вследствие на нарушението вреди водят до по-голяма тежест на същото. В този случай от значение е както тяхната количествена, така и тяхната качествена характеристика. По-големия размер на ведата обуславя по-голяма тежест на нарушението отколкото вредата с по-малък размер. Същевременно вредата, която въобще не може или трудно може да бъде поправена обуславя по-голяма тежест на нарушението, отколкото вредата, която може да бъде поправена лесно. Освен това в тези случаи от значение за тежестта на нарушението е формата на вината на работника или служителя. Също така от съществено значение е и обстоятелството дали вредата е причинена при нарушение на създадени от работодателя вътрешноведомствени правила и норми, целящи опазване на имуществото на работодателя, а също така избягването или ограничаването на вреди от дейността му (решение № 244/07.112017 година, постановено по гр. д. № 574/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). В този случай нарушението е по-тежко, отколкото в случаите когато такива правила и норми не са налице.
По вторият от така поставените въпроси настоящия съдебен състав намира, че заличаването на дисциплинарното наказание настъпва с изтичането на една година от налагането му (чл. 197, ал. 1 от КТ). Това заличаване има действие само занапред (чл. 197, ал. 2 от КТ), поради което дисциплинарното наказание не се заличава с обратна сила, както би било при отмяната му като незаконосъобразно наложено. Фактът на заличаването предполага, че дисциплинарното наказание е било законосъобразно и правилно е било наложена на работника или служителя, поради извършено от него дисциплинарно нарушение. Последицата от заличаването на дисциплинарното наказание е това, че същото не може да бъде взето предвид при извършваната от работодателя преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ при последващо дисциплинарно нарушение или пък е пречка нарушението да бъде определено като системно такова по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Тези последици от заличаването на дисциплинарното наказание не се отразяват на заповедта, с която същото е наложена. Последната има характера на изходящ от работодателя частен документ, в който съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ се съдържат данни за това, че извършените от работника или служителя действия, представляват дисциплинарни нарушения, като наред с това може да бъдат посочени и конкретно засегнатите от нарушението задължения на работника или служителя. Тъй като дисциплинарното наказание се налага с връчването на заповедта на работника или служителя, то той се счита запознат със съдържанието й, каквато именно е една от целите на връчването. Поради това при налагане на последващо дисциплинарно наказание за идентично или сходно дисциплинарно нарушение заповедта за налагането на предшестващото такова може да служи като доказателство за това че работникът или служителят е уведомен, че описаните в заповедта негови действия представляват дисциплинарно нарушение, както и за това, че е бил запознат със задълженията си, които са посочени като нарушени в заповедта, независимо от това, че това наказание е заличено.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:
При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че със заповед № 503/20.07.2018 година на изпълнителния директор на „А1 България“ ЕАД [населено място] на Н. Й. К. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта била издадена при спазване на изискванията на закона. Същата съдържала предвидените в чл. 185, ал. 1 от КТ реквизити-били посочени нарушителя, нарушението, времето на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Неоснователно било твърдението на К., че заповедта била издадена от лице посочено по чл. 192 от КТ. По делото била представена заповед № 215/20.12.2017 година, издадена от А. В. Д. и М. М., които имали право да представляват дружеството заедно, с която М. И. У.-Ц., която издала оспорваната заповед, била определена да упражнява работодателските права, включително и да прекратява трудовите правоотношения на служителите на дружеството. Наред с това били спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ и при налагането на дисциплинарното наказание били спазени сроковете по чл. 194 от КТ.
Дисциплинарното наказание било наложено, заради действия подробно описани в оспорваната заповед, където било посочено, че Н. Й. К.: 1) на 09.04.2018 година сключил договор за доставка на мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице е било придружено от друго лице, което било фактически ползвател на услугите по сключените договори, доколкото сключващият договорите само формално се подписвал, че страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка с надеждното плащане на услугите по договорите; 2) повторно на 09.04.2018 година сключил договор за доставка на мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице било придружено от друго лице, което било фактически ползвател на услугите по сключените договори, доколкото сключващият договорите само формално се подписвал, че страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка с надеждното плащане на услугите по договорите; 3) на 18.04.2018 година сключил договор за доставка на мобилни услуги с едно ползващо се лице за 5 мобилни номера, че това лице било придружено от друго лице, което било фактически ползвател на услугите по сключените договори, доколкото сключващият договорите само формално се подписвал, че страната по тези договори била с адрес в рисков регион във връзка с надеждното плащане на услугите по договорите. В обясненията си по чл. 193, ал. 1 от КТ Н. Й. К. не оспорил, че е извършил описаното в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като посочил, че е пропуснал да направи проверка на клиента за рисков регион, направило му впечатление, че клиентите били придружавани от трето лице и бил наясно, че исканите активации са повече от допустимия брой.
Според състава на Софийски градски съд първоинстанционният съд неправилно бил приел, че описаните действия на К. представляват дисциплинарно нарушение. Действително по делото била представена длъжността характеристика за длъжността „търговски консултант“, която заемал К., съгласно която той бил длъжен да е запознат с и да спазва установените в дружеството политики, стандарти, процедури, инструкции и правилника за вътрешния трудов ред и бизнес етика. По делото била представена „Процедура за предотвратяване на измами“, която видно от отбелязването върху нея била в сила от 25.05.2018 година Твърдените от работодателя нарушения, изразяващите в несъобразяване с описаните именно в посочената процедура индикатори за измами били извършени през април 2018 година, т. е. един месец преди процедурата да била влязла в сила. По делото не бил наличен текст на процедура, от който да било видно за какви конкретни индикатори за измами следвало да следят служителите преди влизане в сила на представения текст на процедурата. В допълнение, по делото не било налично доказателство от което да било видно, че работникът е бил запознат със съдържанието на процедурата действала по време на извършване на твърдените нарушения.
Освен това съставът на Софийски градски съд е посочил, че дори и да бъде прието, че Н. Й. К. действително е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, то спорен оставал въпросът за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ с тежестта на нарушенията. В случая нарушенията можели да бъдат определени като системни, като следвали да бъдат разглеждани както поотделно, така и в цялост. Въззивният съд намирал, че нито разгледани индивидуално, нито преценени в съвкупност, нарушенията на К. не били от естество да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Същите представлявали нарушение на вътрешна за работодателя процедура, за която както било посочено не били налични данни да е била сведена до знанието на служителя. Те били извършени през непродължителен период от време и не било доказано да са извършени умишлено с цел нанасяне на имуществени веди на работодателя. Необходимо било да се отбележи, че в посочената за нарушена процедура, работодателят бил предвидил множество индикатори, за наличието на които служителят следвало да следи, като не било достатъчно конкретизирано и ясно при наличието на кои и колко от тях, същият следвало да предприеме последващи действия с оглед избягване на измама. Освен това въззивният съд споделял извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, макар и да е налице връзка между извършеното от Н. Й. К. нарушение и настъпили вреди за работодателя, размера на вредите нямал определящо значение за преценка на наказанието. В случая размера на нанесените на работодателя имуществени вреди не бил в състояние и реално не бил повлиял на цялостната му дейност, доколкото спрямо обема на дейността на дружеството същите не били в голям размер и не било известно дали услугите, които са използвани няма да бъдат заплатени от клиентите. Съобразявайки възможността задълженията за използвани мобилни услуги да бъдат заплатени от клиенти изобщо не можело да се направи категоричен извод за реалния размер на вредите. За да достигнел до извода за несъответствие между извършеното от К. и наложеното му наказание, въззивният съд отчитал характера на работата, доколкото същата се простирала в сферата на предлагане на мобилни услуги на потенциални клиенти на дружеството и сключване/продължаване на договори за предоставяне, т. е. служителят нямал ръководни функции. Неблагоприятното влияние от действията на служителя се ограничавало в рамките на дейността на търговското дружество работодател, пред което съществували правни възможности за възстановяване на нанесените му имуществени вреди чрез предприемане на действия по събиране на вземанията от клиентите, които чрез свои собствени действия били генерирали т. нар. нетипичен трафик и следвало да заплатят задълженията си към предоставящото им тези услуги лице.
Във връзка с налаганите предходни наказания на Н. Й. К. следвало да се отбележи, че била налице трайна съдебна практика, според която предходни дисциплинарни наказания, които били заличени по смисъла на чл.197 от КТ не можели да бъдат съобразявани при преценка на спазването на изискванията на чл.189 от КТ при наложено дисциплинарно наказание, тъй като след изтичане на една година от налагане на дисциплинарното наказание, то се заличавало по право и заличаването имало действие занапред. Фикцията, че служителят не бил наказван действа за напред, поради което заличени дисциплинарни наказания не можели да бъдат вземани предвид при определяне на наказание за последващо нарушение. В конкретния случай Н. Й. К. бил наказван с дисциплинарно наказание „забележка“ през 2014 година, което не можело да бъде взето предвид при преценка на тежестта на разглежданото в настоящия случай дисциплинарно наказание.
С оглед данните по делото съставът на Софийски градски съд правилно е приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание е спазена процедурата по чл. 193 от КТ. Въпреки искането на работодателя обясненията да бъдат дадени незабавно Н. Й. К. не е бил поставен в невъзможност да даде такива. К. е дал обяснения и те са били взети предвид от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание. Правилно е било прието и това, че са спазени сроковете по чл. 194 от КТ, в които може да бъде наложено дисциплинарното наказание. Дисциплинарното нарушение е било открито на 22.05.2018 година, когато е бил съставен констативен протокол от началник отдел „Управление на кредитния риск“ в „А1 България“ ЕАД [населено място] и от експерт предотвратяване на вътрешни злоупотреби, в който са описани действията на Н. Й. К. довели до налагане на дисциплинарното му наказание. Самото дисциплинарно наказание е наложено на 20.07.2019 година, когато е била връчена заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ, с оглед на което то е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ.
Правилно въззивният съд е приел, че Н. Й. К. е извършил описаните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание действия, но неправилно е приел, че те не представляват дисциплинарно нарушение. Наистина в представената по делото „Процедура за предотвратяване на измами“ е посочено, че е в сила от 25.05.2018 година, което е след датата на извършените от Н. Й. К. дисциплинарни нарушения. В същият документ обаче е отбелязано, че това е втория вариант на процедурата, а първият й вариант е в сила от 07.01.2016 година. Също така е посочено, че при изготвянето на втория вариант е извършено обновяване на индикатори за измами, случаи на потенциални измами и са извършени структурни промени в документа. От това следва, че посочената процедура е била в действие преди извършените от Н. Й. К. действия, за които му е наложено дисциплинарното наказание. По своето естество извършените от К. действия са в нарушение на установените в тази процедура правила. Същевременно съставът на Софийски градски съд не е отчел в достатъчна степен и посоченото в дадените от Н. Й. К. по реда на чл. 193 от КТ обяснения. В същите ответникът по касацията е посочил, че е извършил действията по активацията на услугите, като е пропуснал да провери клиентите за рисков регион. Направило му впечатление, че те били придружавани от трето лице, но тъй като били поискани само карти, без устройства, на средни като стойност такси, активирал услугите. Също така бил взел предвид и таргета на магазина, относно това, че бройката на активациите е повече от допустимата. От тези обяснения е видно, че Н. Й. К. е бил наясно както за това, че трябва да провери клиентите за това дали попадат в рисков регион, като прецени това и с оглед на обстоятелството дали са придружавани от трети лица и с оглед бройката на по поисканите карти, така и за това какъв брой карти максимално може да им предостави, но не е направил това. Въззивният съд също така не е взел предвид и обстоятелството, че със заповед № 85/30.10.2014 година на Н. Й. К. е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че не е проверил дали клиент попада в черен списък, а също така и за това, че е нарушил правилото, съгласно което при сключването на договор с клиенти с официален адрес в рисков регион продажбата се осъществява като се активират не повече от два броя карти, със забрани услуги СМС и международна търговия. Това дисциплинарно наказание е заличено по силата на чл. 197 от КТ, но заповедта за налагането му представлява частен документ и като такъв може да бъде използвана впоследствие като доказателство, за това че работникът или служителят е уведомен, че описаните в заповедта негови действия представляват дисциплинарно нарушение, както и за това, че е бил запознат със задълженията си, които са посочени като нарушени в заповедта. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че извършените от Н. Й. К. действия представляват нарушение на служебните му задължения, такива каквито са съществували съм момента на извършване на нарушението, като ответникът по касацията е бил запознат с тези си задължения. Поради това извършените от него действия представляват дисциплинарно нарушение, което е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание.
Неправилен е извода на въззивната инстанция и относно това, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на извършените дисциплинарни нарушения, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 189 от КТ. Касае се до множество нарушения на едни и същи задължения извършени през кратък период от време, като някои от тях са извършени в един ден-09.04.2018 година. Същевременно отношението на Н. Й. К. към тези негови действия и последиците от тях е безкритично. Наред с това от тези действия са причинени вреди на „А1 България“ ЕАД [населено място] изразяващи се в неплатени сметки за използваните услуги в размер на 640.50 лева, 807.75 лева и 806.25 лева. Обстоятелството, че тези суми можело да бъдат платени от използвалите услугите лица не води до това, че те не трябва да бъдат вземани предвид като вреди при преценката по чл. 189 от КТ, доколкото такова плащане не е налице, а евентуалното бъдещо плащане или принудителното им събиране от ползвателите няма да доведе до отпадането на отговорността на К. за причинените от него вреди, а само до отпадане на отговорността за възмездяването им. Размерът на вредите спрямо общия размер на дейността на „А1 България“ ЕАД [населено място] не обосновава също не може да доведе до по-малката им тежест при извършване на преценката по чл. 189 от КТ. Същите са в този размер, тъй като при достигането на определена стойност на ползваните услуги „А1 България“ ЕАД [населено място] е преустановил използването им, а оттам е ограничил техния размер. Всичко посочено обосновава извода, че наложеното от работодателя „А1 България“ ЕАД [населено място] дисциплинарно наказание „уволнение“, съответства по тежест на извършените от Н. Й. К. дисциплинарни нарушения. Същите се явяват тежки и поради това, че са извършени в нарушение на установени от работодателя вътрешни правила насочени към ограничаване на такива вреди, изразяващи се в използване на услугите на дружеството без съответното им заплащане.
От горното следва, че предявените Н. Й. К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Това налага отмяна на обжалваното решение на Софийски градски съд и постановяването на ново, с което посочените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода да делото Н. Й. К. ще трябва да заплати на „А1 България“ ЕАД [населено място] сумата от 826.68 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8124/29.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 1751/2019 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Й. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Х. Е. В., против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението на Н. Й. К. от длъжността „търговски консултант“ А1 магазин С., МОЛ „С. с.“, регион „С. *“, зона „С.“, направление „Продажба на частни клиенти“, извършено със заповед № 403/20.07.2018 година на „А1 България“ ЕАД [населено място], като К. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството бъде осъдено да му заплати сумата от 5769.99 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяването на иска 05.09.2018 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Й. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Х. Е. В. да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД [населено място], [улица] сумата от 826.68 разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.