Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от администрацията * обезщетение за имуществени вреди


Р Е Ш Е Н И Е

№ 473

София 13.09.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова


при участието на секретаря А. Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1329 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Б. Д. от гр.В.,чрез процесуалния си представител –адвокат Ц. против въззивно решение № 566 от 30.04.2009г. по в.гр.д.№ 1379 по описа за 2007г.на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 3.05.2007г.по гр.д. № 3651 по описа за 2005г.на Районен съд Варна,като са отхвърлени предявените искове от Д. Б. Д. против М.”С. А.-В.”АД гр.Варна за заплащане на сумата от 500лв.,ведно със законната лихва от 19.01.2005г.,представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за погребение на К. Г. Д. и за закупуване на лекарство „Remestyp”, причинени на ищеца вследствие неправомерно,виновно и противоправно действие на съответни длъжностни лица, сумата от 9 500лв.,ведно със законната лихва от 19.01.2005г.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-причинено на ищеца душевно страдание, довело до влошаване на неговото здравословно състояние, вследствие на неправомерно,виновно и противоправно действие на съответни длъжностни лица.

Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове.

С определение № 1364 от 9.11.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за подлежащите на обезщетяване вреди, причинени на ищеца,в резултат на преживяно душевно страдание във връзка с виновно поведение на длъжностни лица, изразяващо се в нарушаване на правата на съпругата му-пациент на ответното болнично заведение,гарантирани от Приложение №6 към Е. конвенция за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията в биологията и медицината /ЕКЗПЧЧДВППБМ/,глава ІІ чл.5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, чл.52 ал.4 от Конституцията на РБългария,чл.87 ал.1,чл.90, 91 и чл.100 ал.2 от Закона за здравето и чл.31 ал.1 от Закона за кръвта, а така също и във връзка с виновно поведение на длъжностни лица, изразяващо се в проявено към него нехуманно,несъобразено с изпитваните от него чувства, отношение.

В съдебно заседание страните не се явяват.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че не е налице състава на чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД,тъй като извършените от съответните длъжностни лица диагностични и терапевтични процедури са проведени своевременно и правилно,в достатъчен обем,съответно на състоянието на пациентката и съобразно възможностите на лечебното заведение.Не е налице противоправно поведение/било действие или бездействие/ от страна на лекарския екип в спешния кабинет и ІІ хирургическо отделение на М. ”С. Анна-Варна”АД,което да е пряка и непосредствена причина за настъпилата смърт на съпругата на ищеца /сега касатор/.Посочил е,че дори последният да е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди,те не са причинени от служители на ответното дружество и не подлежат на обезщетяване.

Установените факти по,които няма спор по делото са следните:

На 19.01.2005г.- съпругата на касатора- К. Г. Д.- е получила масивен кръвоизлив през устата и е била настанена за лечение в „Спешно приемно отделение”на М. ”С. А-В”АД гр.В. около 3.40часа сутринта, с предварителна диагноза : ”кървене от гастроинтестиналния тракт,анамнеза за чернодробна цироза с вирусна етиология, варици на хранопровода”.”Пациентката е била в тежко състояние с клинични данни за активно кървене,RR 115/60,бледа кожа и видими лигавици,филиформен пулс,дихателна честота 30.”Дежурният лекар е предложил да й бъде поставена сонда на Блякмор,за което пациентката изрично е отказала по установения за това ред,като е направила декларация в този смисъл в амбулаторен журнал /амб.№ 151/.С оглед така направения отказ- се е наложило медикаментозно лечение и от ищеца е било поискано да осигури лекарството- „Remestyp”. Междувременно –лекарите са започнали кръвопреливане и вливания.В ранните часове на деня- ищецът е бил принуден да се прибере в дома си, да вземе последните си средства,да търси отворена аптека,за да осигури необходимия за лечението на съпругата му лекарствен продукт, съзнавайки критичното й състояние,воден от съзнанието, че тя очаква лекарството. Когато се е върнал с медикамента-около 4.30 часа, се е оказало,че тя вече е хоспитализирана във Второ хирургическо отделение на М. ”С. А-В”АД.Там отново й е направено предложение за лечение със сонда на Блякмор,което тя двукратно е отказала- с изрична декларация в този смисъл,отразена в”История на заболяването”. Използвано е донесеното лекарство - „Remestyp” и й е направено кръвопреливане. Около обяд-ищецът,който през цялото време е бил в болницата, отново е бил изпратен от лекарския екип да закупи - „Remestyp” от аптека.Закупил го е и го е предал на дежурна медицинска сестра.Трета доза -„Remestyp”-не е давана.Около 19.30часа К. Г. Д. е получила нов кръвоизлив.Ищецът е бил изгонен от стаята.Дежурният лекар е поставил сонда на Блякмор.Ищецът е слушал около половин час виковете на съпругата си,след което е настъпила тишина.Около 20.45ч.дежурна сестра го е уведомила за смъртта на съпругата му,като не му е било разрешено да я види и в продължение на четири часа-той и другите близките на починалата са чакали пред вратата – по техни обяснения : ”за един подпис”. В акта за смърт като причина за настъпването й е записано: ”хеморагичен шок.Кървящи варици на хранопровода.Цироза на черния дроб”.

Шест месеца след смъртта на съпругата му –през юли 2007г.е установено,че ищецът страда от : „исхимична болест на сърцето-ритъмнопроводна форма.Персистиращо предсърдно мъждене.Хронична левостранна сърдечна недостатъчност ІІ-ІІІф.кл.Хипертонична болест ІІІ стадии,висока степен, сърдечна и мозъчна форма.Хипертонично сърце. Подагра.” Инвалидизиран е с решение на Т. гр.Варна №436 от 8.02.2006г.- с 80% нетрудоспособност поради общо заболяване, считано от 13.07.2005г. От приложените шест амбулаторни листа,рецептурна книжка и кардиограми се установява,че той е на медикаментозно лечение,за което редовно му се изписват лекарства.

По делото са представени седем епикризи,които са с дати след настъпилата смърт на съпругата му,установяващи, че ищецът е постъпвал на лечение в различни болници както следва:от 13.07.2005г.-15.07.2005г., от 25.07.2005г.-28.07.2005г., от 25.12.2008г.-31.12.2008г., от 4.02.2009г.-10.02.2009г.,от 14.03.2009г.-19.03.2009г., от 24.03.3009г.-25.03.2009г. и от 27.04.2009г.-12.05.2009г.

Безспорно е установено от заключенията на приетите по делото две медицински експертизи,че лекарският екип,който е лекувал съпругата на ищеца за периода от 17 часа- от постъпването й по спешност в ответното медицинско заведение на 19.01.2005г.в 3.40часа до смъртта й-в 20.40часа - е провел адекватно лечение,като е предприел всички необходими медицински средства.Извършени са били четири деагностични процедури-преглед,стомашна промивка,ректално туше и лабораторни изследвания. След като е преценено,че общото състояние на пациентката е сериозно увредено,са предприети спешни реанимационни мероприятия за спиране на кървенето и стабилизиране на хемодинамичните показатели. Установено е,че от медицинска гледна точка-лекуващите са действали съобразно условията и възможностите.

Според вещото лице Стамболийска-ефективността от прилагането на сондата на Блякмор за спиране на кървенето е в границите на 50-60% и цели „тампонада и механична компресия на кървящите разширени венозни съдове с оглед спирането на кървенето”. Посочените проценти на ефективност- дават основание на настоящия съдебен състав да не възприеме направения в заключението извод, че –в случая поставянето на сондата на Блякмор- е била „животоспасяваща процедура”.Довод в тази насока е и факта,че независимо/и веднага/ след приложеното от медицинския екип лечение с нея – пациентката е починала.Освен това- вещото лице е посочило,че алтернатива на сондата е- лекарството „Remestyp”,което като „медикамент с подчертан вазокнострикторен ефект, водещ до намаляване на налягането в порталната система в случаи на варикозно кървене” – в настоящия случай е „бил приложен съобразно предоставените от близките количества и в дозировка, съобразена със страничните му действия”.Разпитано в съдебно заседание-вещото лице заявява/а това е признато и в писмото,изпратено до ищеца от главния секретар на Министерството на здравеопазването/,че от ответната страна са накарали ищеца да търси лекарството „Remestyp”, въпреки че болницата е разполагала /макар и в ограничени количества/ с него.

При тези факти по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен намира,че следва да се приеме,че е налице състав на деликтна отговорност,независимо,че от медицинска гледна точка- не е налице противоправно поведение от страна на лекарския екип в спешния кабинет и ІІ хирургическо отделение на М. ”С. Анна-Варна”АД. Медицинските екипи освен компетентна и своевременна медицинска помощ,дължат на пациентите и техните близки хуманно и добронамерено отношение,проявяване на разбиране и съчувствие към тяхната болка.Съгласно общите принципи на правото и медицината- те носят отговорност не само при допускане на грешка. Причиняването на вреди поради „незнание или немарливо изпълнение на занятие и дейност”- по смисъла на чл.123 от НК е определящо единствено при реализиране на наказателна отговорност.На обезщетяване по общия ред- подлежат всички вреди- включително и тези,които са причинени в резултат на поведение,изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми.

В конкретния случай- съответните длъжностни лица,на които ответното дружество е възложило работа- 1. като са накарали ищеца двукратно за период от около 8 часа– в изключително драматичен за него момент,когато е бил обезпокоен за състоянието и живота на най-близкия си човек-да търси решаващо за него лекарство,при положение,че ответното медицинско заведение е разполагало с такова и 2.като не са се съобразили с трикратно изразената воля на пациента,срещу което ищецът е бил безсилен да се противопостави и са приложили принудително лечение,без то да е „животоспасяващо” по смисъла на чл.90 ал.4 от Закона за здравето и без решението за това да е взето от компетентния орган /ръководителя на лечебното заведение/- са осъществили поведение,което следва да се квалифицира като виновно. От същото –видно от заключението на приетата по делото комбинирана експертиза – в психологическата й част – са били причинени на ищеца вреди- Вещото лице е категорично,че „усложненото психосоматично заболяване/хипертония/ и психогенната абнормна реакция на скръб се дължат на психовременното преживяване от страна на ищеца на начина, по който медицинския персонал е реагирал в контакт по време и след смъртта на съпругата му.”Този си извод вещото лице обяснява изследвайки :

- характеристичните белези на ищеца, определящи го като „спокоен, уравновесен човек,свикнал да следва норми на благоприличие и уважение.Присъща му е добра организираност, действеност,готовност да устоява принципи и етични норми.Проявява добронамереност към другите. Хипертоничен тип А личност- активни, действени,хора на принципите и етичните норми,търсещи винаги чести и точни взаимоотношения”,

- особеностите на връзката със съпругата му- „Пълноценен 40 годишен семеен живот, протекъл в разбирателство и взаимна подкрепа. Проявява мълчалива готовност да следва нейните желания,като появата на болестта на съпругата води до по-изявена нагласа да следва желанията й”,

- с тежестта на здравословното й състояние и отговорността,която той е чувствал за това –„знаел е за тежестта на болестта й.Попадането на съпругата му в болнични условия поставя ищеца в ситуация,която е в остро противоречие на неговите нагласи и разбирания. Двукратно е конфронтиран с предложение,противоречащо на желанията на съпругата му”,

- „със сблъсъка между неговия идеален образ на работник в здравеопазването и реалното поведение на екипа от медицински работници към момента и след смъртта на съпругата му”.

Вещото лице е категорично за наличието на причинна връзка между причинените вреди и гореописаното виновното поведение на длъжностните лица,работещи в ответното дружество.В заключението е посочено,че „отражението върху собственото му здраве настъпва три дни след смъртта”нещо се пречупва в него”-след 5-6 месеца постъпва в кардиологично отделение за овладяване на сърдечната аритмия.Тогава отново получава стрес от контакта с медицинските работници – абнормна реакция на скръб по загубата на съпругата,утежнена от преживени като психотравма поредица от събития в контакт с медицинския персонал преди, по време на последните часове преди и след смъртта на съпругата му”.

Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта,че то се разминава с приетото от въззивния съд,който не е изследвал фактите от гледна точка на етиката и човешките права,а е съобразил само липсата на противоправно поведение от медицинска гледна точка, настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за неправилен.Същият следва да бъде отменен,а спорът разгледан и решен–на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество.

Гореизложеното води до извод за причиняване на неимуществени вреди- болки и страдания.При овъзмездяването им- съдът като съобрази вида и характера на поведението,от което са провокирани, вида и характера на причинените вреди,тяхната тежест, отражението,което са оказали на обичайно утежненото здравословно състояние на ищеца,което се е влошило, както и с оглед бъдеща превенция, намира,че следва да определи размер на дължимо обезщетение от 6 000лв. До този размер предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен.В останалата част до 9 500лв.-искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Изцяло неоснователен е предявения иск за сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- разходи за погребение на К. Г. Д. и за закупуване на лекарство „Remestyp”,тъй като не е налице причинна връзка между тях и горепосоченото неправомерно поведение.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 566 от 30.04.2009г. по в.гр.д.№ 1379 по описа за 2007г.на Варненски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА М.”С. А-В”АД гр.В.,представлявано от изпълнителния директор П. да заплати на Д. Б. Д. от гр.В. ж.к.”П.” бл.10 ет.2 ап.8 сумата от 6 000 /шест хиляди/лева, ведно със законната лихва от 19.01.2005г., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди- душевно страдание, довело до влошаване на неговото здравословно състояние,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за разликата до 9 500лв.,както и предявения иск за сумата от 500лв., ведно със законната лихва от 19.01.2005г.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- разходи за погребение на К. Г. Д. и за закупуване на лекарство „Remestyp”.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1.
2.