Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 08 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осми април, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №376 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. Ф. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №81/2007 г. по описа на Районен съд- гр. Лом. С присъда от 17.04.2008 г., постановена по НОХД №81/2007 г. по описа на Районен съд- гр. Лом, осъденият Б. е признат за виновен в това, че в края на месец март и началото на месец април 1998 г., в [населено място] бара, възбудил и поддържал заблуждение у председателя на ЗПК „име”- [населено място] бара Н. Г. Н. и с това причинил имотна вреда на представляваната от него кооперация в размер на 24 208 948 (неденоминирани) лева, като случаят е особено тежък и на основание чл.211, във вр. с чл.209, ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. С присъдата Б. е осъден да заплати в полза на Държавата и разноски по водене на делото в размер на 80 лева. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като се твърди, че в производството пред първоинстанционния съд са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с личното участие на осъдения в съдебното производство. На това основание се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на пръвостепенния съд. В хода на касационното производство осъденият Б. моли да бъде възобновено наказателното производство. Твърди, че действително се е намирал в Република Италия, но там никога не е търсен и призоваван за съдебното производство. Защитата на осъдения поддържа искането, като предлага то да бъде уважено, като твърди, че осъденият е предаден на българските власти за изтърпяване на наложеното му наказание, като от текста на европейската заповед за арест е видно, че страната е дала гаранции за възобновяване на делото. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият Б. е привлечен в качеството на обвиняем на 05.05.1998 г. като на същата дата му е било предявено постановлението за привличане и му е била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка”. Към този момент той е посочил адрес за призоваване- [населено място], [улица] (адрес на който е живял със свидетелката Г. Н.). След това, в хода на досъдебното производство, той е посочил нов адрес за призоваване в [населено място]. След изготвяне на обвинителния акт и внасяне на делото за разглеждане в РС- [населено място] осъденият е многократно търсен на всички известни адреси и не е открит. Всички съобщения са връщани с отбелязване, че Б. е напуснал страната, намира се в чужбина и адреса му е неизвестен. Подсъдимият е обявен за общодържавно издирване и въпреки положените усилия до приключване на наказателното производство не е открит. Касационният съдебен състав прие, че не са налице предпоставките на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Б. е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство и участвал на досъдебната му фаза. След това, по своя инициатива той е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. С това свое действие Б. е поставил съдебният състав, разглеждащ делото, в невъзможност да изпълни задължението си да го уведоми за съдебното заседание и да му даде възможност да участва в него. При тълкуването на нормата на чл.423 НПК (към редакцията на текста, действаща от момента на укриването на осъдения, до приключване на воденото срещу него наказателно производство), може да бъде направен извод, че законодателят е предвидил две хипотези, при които провеждането на задочно производство е допустимо- тогава, когато привлеченото към наказателна отговорност лице, след изпълнение на процедурата на чл.254, ал.4 НПК не се е явило в съдебно заседание без уважителна причина или когато се е укрило. В хода на воденото срещу него наказателно производство осъденият Б., без съмнение, се е укрил от съда и това е единствената причина той да не участва в него. С нарушаване на взетата му мярка за неотклонение „подписка” и с напускането на известните по делото адреси той сам се е поставил в невъзможност да бъде призован, респективно не е могло да бъде осигурено участието му в съдебната фаза на процеса. Касационната инстанция приема, че това поведение на Б. е единствено причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и на това основание не са налице предпоставките за възобновяването му. Не може да бъдат възприета тезата на защитата, че националните ни власти са поели ангажимент пред властите на ФРГ да бъде възобновено производството след предаване на осъдения. Напротив, при внимателен преглед на приложената по делото европейска заповед за арест се установява, че такова задължение не е било поемано, като единствено в текста й е възпроизведена разпоредбата на чл.423 НПК, като е посочен легалния начин за защита на нарушени права на задочно осъден. Включването на посочената законова разпоредба в текста на европейската заповед за арест не може да бъде приравнено на поето задължение за възобновяване на производството, като се отчете и това, че същото трябва да е недвусмислено и да се отнася конкретно до осъденото лице. Ето защо съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ф. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №81/2007 г. по описа на Районен съд- гр. Лом. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.