Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-особено процесуално представителство


4

Р Е Ш Е Н И Е № 114
гр. София, 21.06.2017 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 182 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.6 от ГПК .
Образувано е по молба на [фирма] , А. С. А. и Ч. А. А., с искане за отмяна на влязло в сила решение № 60/ 01.07.2015 год. по т.д.№ 132/2015 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 360 / 13.01.2015 г. по тд.№ 308 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд . С потвърденото решение , в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е признато за установено по иска, предявен от [фирма] / с предходно наименование [фирма], че ответниците [фирма],представлявано от едноличния си собственик и управител А. С. А., последният - в лично качество и Ч. А. А., дължат солидарно на ищеца сумата от 97 791,50 лв., представляваща частично вземане по запис на заповед от 25.09.2007 г., с падеж 01.11.2001 год., за общата сума от 1 024 921,40 евро ,ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК, за което вземане има постановена заповед за изпълнение на парично задължение. Молителите твърдят, че са налице предпоставките за отмяна по чл. 303 ал.1 т.6 вр. с чл.29 ал.4 ГПК, тъй като не са били надлежно представлявани в процеса , доколкото за всички тях, в качеството на ответници, е участвал общ процесуален представител. Считат, че предвид обстоятелствата, на които се основава пасивната им легитимация – на дружеството, не само като издател на записа на заповед , но и въз основа сключен с ищеца договор за финансов лизинг,като каузална причина за издаване на менителничния ефект, в обезпечение задълженията по договора, а на физическите лица – едно от които законен представител на дружеството – ответник – в качеството им на авалисти по записа на заповед, са налице противоречиви интереси между [фирма] от една страна и законния му представител управителя А. А., конституиран в лично качество, както и по отношение на Ч. А. ,предвид качеството му на предходен управител на дружеството.Противоречивите интереси молителите извеждат от обстоятелството, че ответниците – физически лица, в качеството на авалисти по записа на заповед, на който ищеца основава претенцията си, не могат да противопоставят на ищеца възраженията на ответното дружество, основани на сключеното с ищеца каузално правоотношение, съгласно формираната задължителна съдебна практика. Молителите се позовават на съдържанието на осъществяваната от физическите лица защита – с възражение, основано на изтекъл преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД .
Ответната страна - [фирма] / с предходно наименование [фирма] / - оспорва молбата като неоснователна. Възразява срещу тезата на молителите за наличие на противоречиви интереси,тъй като тя предпоставя противоречие между интересите на представляван и представител / действащ от името и за сметка на представлявания, но и от името и за сметка на друго лице или и от свое име /, в хипотеза, в която представляваните от един и същ представител или представляван и представител, участващ и в лично качество, са срещуположни страни по спора,какъвто не е настоящия случай.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира, че молбата за отмяна е подадена на 23.12.2016 год. , в срока по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК,считано от влизане в сила на въззивното решение,с постановяването на определение № 640/13.10.2016 год. по т.д.№ 53680/ 2015 год. на ІІІ г.о. на ВКС, за недопускане на касационното му обжалване.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Изложените от молителите съображения не кореспондират на основанието по чл.303 ал.1 т.6 ГПК – страната, при нарушаване съответните правила да е била или да не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Съгласно чл.29 ал.4 ГПК, на която хипотеза се позовават, при противоречие между интересите на представляван и представител, съдът е длъжен да назначи особен представител. В процеса, по отношение на който се твърди нарушение на разпоредбата на чл.29 ал.4 ГПК, молителят Ч. А. няма качество на законен представител на [фирма], което е достатъчно за неоснователност на молбата на същия. Качеството му на бивш управител на дружеството – ответник, макар представлявал дружеството при издаването на процесния запис на заповед, е ирелевантно. Чл.29 ал.4 ГПК не е относим към противоречиви интереси на различните ответници в процеса / без някой от тях да представлява и другия / - адекватната им защита в този случай е изцяло тяхна отговорност.
Молителите по начало квалифицират като наличие на противоречиви интереси хипотезата на съществуващ различен обхват на защитата на отделните ответници.Това, че дружеството – ответник може да се позове и на възражения, основани на каузалната сделка с ищеца , а ответниците - физически лица - не, не води до противоречие в интересите им, насочени към отхвърляне на всеки от субективно пасивно съединените искове. Нито различния обхват на защитата на всеки от ответниците – [фирма] и А. А. - съставлява упражняване на процесуални права от единия, в ущърб на правата на другия. Процесуалната защита на всеки от тях ако не ползва, то не вреди на защитата на другите.От това, че ответниците физически лица са се позовавали на изтекъл преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД / приложим за поръчителя, не и за авалиста /, не се явява накърнена защитата на ответното дружество, което обективно не би могло да се ползва от същата норма. Нито възможността на ответното дружество да се позовава на възражения,основани на каузалната сделка с ищеца, обезпечена чрез записа на заповед, накърнява защитата на ответниците – авалисти, които не могат да се позоват на такива възражения. Напротив, такава защита, ако би била успешна, ги ползва, във вътрешните им отношения с [фирма], заради които са авалирали записа на заповед. В обобщение на горното, обективно не са налице противоречиви интереси между самите ответници, независимо от представляването им в процеса.
Ответната страна се позовава на определение № 254 по ч.т.д.№ 756/2014 год. на І т.о. на ВКС,което не съставлява задължителна съдебна практика , според което „противоречие в интересите по смисъла на чл.29 ал.4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т.е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор,предмет на делото”. Разрешението се възприема и споделя от настоящия състав, но не касае хипотезата на субективно пасивно съединени искове,каквато е настоящата. При паралелни материалноправни спорове между ищеца и повече от един ответници, противоречие в интересите би могло да е налице и на една и съща страна в процесуалното правоотношение - в случая страната на ответника.Такова противоречие,обаче,би имало ако ответникът А. А. би имал интерес иска срещу него да се отхвърли, но да се уважи срещу дружеството [фирма], което представлява в процеса като законен представител или обратното, не и ако е могъл, но не е заявил възражения или е могъл, но не е упражнил процесуални права, в защита на дружеството,макар целейки идентичен със собствения си правен резултат – отхвърляне на исковете.Солидарната отговорност на всички ответници изключва подобен противоречив интерес. Липсата на противоречиви интереси се потвърждава и от общото подаване на настоящата молба за отмяна.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] , А. С. А. и Ч. А. А., с правно основание чл.303 ал.1 т.6 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 60/01.07.2015 год. по т.д.№ 132/2015 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 360/13.01.2015 г. по т.д.№ 308/2013 год. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , А. С. А. и Ч. А. А., на основание чл.78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК,да заплатят на [фирма] юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :