Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Отвличане * недопустима касационна жалба * липса на правен интерес

№ 16

София, 16 февруари 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 673/2009 година.

Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Е. К. М. против решение № 224 от 29.06.2009 год. по внохд № 317/2009 год. по описа на Софийския апелативен съд.

В жалбата е релевирано основанието за проверка на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Излага се доводът, че е нарушен процесуалния закон, като неправилно е приложена процедурата на съкратеното съдебно следствие, без да са налице необходимите по закон предпоставки за това за всички подсъдими-направени самопризнания. Неправилно е виждането на двете решаващи по фактите съдебни инстанции, че след като подсъдимите са признали изцяло фактите и обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, то е налице валидно самопризнание от всички подсъдими. Без да е налице самопризнание от всички подсъдими, делото неправилно е разгледано по реда на глава 27 НПК и на всички тях наказанието е определено по реда на чл. 55 НПК.

Пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и искания.

Защитникът на подсъдимия М изразява становище, че като неоснователна жалбата на касатора следва да се остави без уважение.

Прокурорът също даде заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице визираните в нея основания за отмяна на въззивния съдебен акт.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, ІІІ н.о., в този състав съобрази следното:

Съдебното производство по нохд № 8/2009 год. по описа на Окръжен съд- М. е образувано по обвинителен акт срещу М. Л. А. , П. Л. М. , Иван Т. Иванов и Е. К. М. за извършени в съвкупност престъпления, както следва:

-по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т.7, предл. 1, във. вр. чл. 20, ал. 3 НК-срещу М. А. -за това, че на 30.05.2007год. около 18.00 часа в гр. М., в съучастие с Иван Иванов и Е. М. / за последните двама- по чл. чл. 142, ал. 2, т. 2 и т.7, предл. 1, във. вр. чл. 20, ал. 2 НК/ като подбудител, а Иванов и М. съизвършители, отвлекли С. В. С. , с цел противозаконно да го лишат от свобода, като отвличането било извършено с користна цел С. да предаде на А. 10000 лв;

- по чл. 142а, ал. 2, във. вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, предл. 2, във. вр. чл. 20, ал. 2 НК-за това, че на 30.05.2007 год. около 21.00 часа, в гр. С., в района на бензиностанция ОМВ в кв. Бояна, в съучастие като извършители М. А. и П. М. лишили от свобода С. С. като го превозвали с автомобил м. «Фолксваген Г. с ДК № С* до около 21.00 часа;

-по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1 от НК-за това, че на 30.05.2007 год. в гр. С., с цел да принуди С. С. да поеме имуществено задължение М. А. го заплашил с убийство;

-по чл. 142, ал. 2, т. 2 и 7, предл. 1, във. вр. чл. 20, ал. 3 НК-за това, че на 30.05.2007год. около 18.00 часа в гр. М., М. А. подбудил Иван Иванов и Е. М. да отвлекат С. В. С. , с цел противозаконно да го лишат от свобода, като отвличането било извършено с користна цел;

В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на осъдените по чл. 371 НПК и ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на осъдените производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от тях самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата.

На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

В съответствие с установените и признати от подсъдимите факти и обстоятелства съдът е признал подсъдимите за виновни и квалифицирал деянията им, както следва:

-по чл. 142а, ал. 1 и чл. 55, ал. 2, т. 2, б. «б» НК-за М. А. , като му наложил наказание пробация с пробационни мерки по чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2, всяка една за срок от по шест месеца;

-по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК-с наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от една година и глоба в размер на хиляда и петстотин лева;

-по чл. 142, ал. 2, т. 2, във. вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- за Иван Т. Иванов и Е. К. М., като Иванов е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, а М. една година и шест месеца лишаване от свобода, като е постановено М. да изтърпи наказанието при първоначален «Общ» режим.

Подсъдимият М. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, предл. 1, във. вр. чл. 20, ал. 3 НК и по квалификацията по чл. 142а, ал. 2, във. вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, предл. 2, във. вр. чл. 20, ал. 2 НК, а П. М. обвинението по 142а, ал. 2, във. вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, предл. 2, във. вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Подсъдимите Иванов и М. са оправдани по квалификацията по т. 7, на ал. 2 от чл. 142 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на А. е определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода и глоба от хиляда и петстотин лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанията «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» на подсъдимите А. и Иванов е отложено за изпитателен срок от по четири години.

На основание чл. 59, ал. 1 НК от наказанието наложено на М. е приспаднато времето, през което той е бил с взета мярка за неотклоние «Задържане под стража» считано от 08.06.2007 год. до 08.02.2008 год.

С решение № 224/29.06.2009 год. по внохд № 317/2009 год. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимите Иван Т. Иванов и Е. К. М. са признати за невиновни за това да са извършили деянието по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК в съучастие с подсъдимия М като подбудител и за това да са извършили деянието в съучастие помежду си-по чл. 20, ал. 2 НК.

Определено е подсъдимият Е да бъде настанен първоначално в затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на наказанието. В останалата част присъдата е потвърдена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК намира, че жалбата на касатора следва да се остави без разглеждане, поради следното:

Жалбата на подсъдимия не е съобразена с принципните положения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК /по специално в т. 5- т. 8/ по приложението на закона, а именно за предпоставките, условията и процедурата за провеждане на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция, както и последиците от предварителното изслушване на страните.

От данните по делото е видно, че на проведеното съдебно заседание на 20.03.2009 год. по нохд № 8/2009 год. на Монтанския окръжен съд съдебният състав е допуснал на основание чл. 370, ал. 2 НПК предварително изслушване на подсъдимите, като всички те без изключение, са направили изявление, че признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са наясно, че събраните доказателства ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата, изказали са съгласие да не се събират доказателства по тези факти и изразили желание наказателното производство да се развие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият Е. М. изрично е заявил, че разбира обвинението, осъзнава последствията и се признава за виновен.

Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 372, ал. 4 НПК.

В съответствие с установените и признати от подсъдимите факти и обстоятелства на основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил присъдата си, като е определил наказанията им при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК.

Съобразно разпоредбата на чл. 349 НПК производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни, като прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. В ал. 3 на чл. 349 НПК е отразено, че останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и интереси.

Видно от съдържанието на касационната жалба на Е. М. , в нея не се твърди, че при провеждането на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК от първоинстанционния съд са допуснати процесуални нарушения ограничаващи негови права и законни интереси. Дори да е вярно твърдението му, че при тази процедура са били допуснати процесуални нарушения по отношение на останалите негови съпроцесници, то след като такова не е допуснато спрямо М. , същият няма правен интерес от обжалването.

Правният интерес от обжалване /протестиране/ е поставен в зависимост от съдържанието на исканията на страните.

Когато подсъдимият е направил искане да ползва диференцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК и искането му е било удовлетворено, със следващите се от това благоприятни последици за него / индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 НПК/, отпада възможността за оспорване от негова страна на процесуалния ред, по който е проведено съдебното следствие пред първата инстанция.

С оглед на това и на основание чл. 351, ал. 4, т. 2, предл. 2 от НПК касационната жалба на М. се явява недопустима и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото съдебно производство пред третата инстанция-прекратено, като въззивното решение остане в законна сила непроменено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 4, т. 2, във вр. чл. 349, ал. 3 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия Е. К. М. против въззивно решение № 224/29.06.2009 год., постановено по внохд № 317/2009 год. на Софийски апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 673/2009г. по описа на Върховния касационен съд – трето наказателно отделение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: