3 решение по гр.д.№ 1503 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 487 София, 30.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1503 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. М. срещу решение от 10.06.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 8650 от 2009 г., с което е отменено частично решение от 13.03.2008 г. по гр.д.№ 6356 от 2005 г. на Софийския районен съд, 65 състав и вместо него е постановено ново решение за осъждане на Е. А. М. да заплати на Л. П. М. на основание чл.286 от ГПК /отм./ във връзка с чл.61, ал.2 от ЗЗД сумата 4 486,11 лв., представляваща увеличената стойност на делбения имот вследствие на извършени СМР през периода от м.01.2005 г. до м.06.2006 г., подробно описани по вид, количество и стойност в допълнителното заключение на вещото лице Л.С. от 10.09.2007 г., представляващо неразделна част от решението. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Пълномощникът на ответницата по жалбата Л. П. М. оспорва същата и моли решението на СГС да бъде оставено в сила. Ответникът Л. Ч. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /съделител по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с определение на ВКС № 518 от 26.05.2011 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /коя сума се дължи по реда на чл.61 от ЗЗД на извършилия подобрения в имота съсобственик, когато приетият за доказан размер на разходите за тези подобрения е по-малък от увеличената вследствие на тези подобрения стойност на имота- по-малката или по-голямата стойност и как се определя размера на обезщетението за извършени от съсобственик подобрения в съсобствен имот, когато това е станало без знанието и съгласието на останалите съсобственици/ е налице противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС. В това тълкувателно решение е прието, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС- т.I.5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570 от 1985 г. на ВС, Второ г.о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382 от 1994 г. на ВС, Първо г.о., както и в постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС- например решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., която настоящият състав на ВКС изцяло споделя. С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което въззивният съд е осъдил съсобственицата Е. М. да заплати на Л. М. като обезщетение за извършените от нея подобрения в делбения имот увеличената стойност на вещта, макар разходите за подобренията да са били по-малки от тази увеличена стойност, е неправилно и като такова следва да се отмени. Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, след отмяната на решението ВКС следва да постанови решение за присъждане на подобренията само до размера на реалните разходи за тях, а не до размера на увеличената стойност на вещта. Видно от допълнителното заключение на вещото лице Л. С., тези разходи възлизат на 7 934 лв. Съобразно притежаваната от съделителката Е. М. квота в съсобствеността, тя следва да бъде осъдена да заплати на извършилата подобренията Л. М. сумата 3 746,61 лв. /17/36 ид.ч. от общите разходи за подобренията/. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по делото не било доказано извършването на тези подобрения: За доказването на този факт по делото са разпитани свидетелите И. Т. и В. К., които са установили кога и от кого са били извършени подобренията /че същите са извършени от съделителката Л. П. М. през лятото на 2005 г., след като баба й Л. М. М. й е прехвърлила своята ид.ч. от апартамента/ и е изслушано и прието допълнително заключение на експертиза на в.л.Л. С., което е извършило оглед на апартамента и е констатирало наличието на тези подобрения в имота. Въпреки че е било в нейна тежест, касаторката Е. М. не е ангажирала каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението си, че част от оценените от вещото лице строително-монтажни работи са извършени от нея, а не от Л. М.. Неоснователно е и възражението, че Е. М. не дължи горепосочената сума, тъй като част от извършените строително-монтажни работи не представлявали подобрение, а дори водели до намаляване цената на вещта: От допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, което не е било оспорено от Е. М., безспорно се установява, че извършените от Л. М. през 2005 г. строително-монтажни работи в съсобствения апартамент са довели до увеличаване на стойността му, тоест че по своята същност те са подобрения /разноски, които водят до увеличение на стойността на вещта/. Неоснователно е и твърдението, че претендираните подобрения не съществуват към момента на постановяване на съдебното решение: Доказателства затова липсват. Към датата на изготвяне на допълнителното заключение на експертизата /10.09.2007 г./ тези подобрения са съществували, а след тази дата няма доказателства за унищожаването или демонтирането им от делбения апартамент. С оглед частичната основателност на касационната жалба и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответницата по жалбата Л. М. следва да бъде осъдена да заплати на касаторката Е. М. разноски по компенсация в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 10.06.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 8650 от 2009 г. В ЧАСТТА МУ, с която Е. А. М. е осъдена да заплати на Л. П. М. на основание чл.286 от ГПК /отм./ във връзка с чл.61, ал.2 от ЗЗД сума над 3746,61 лв. до 4486,11 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Л. П. М. за осъждане на Е. А. М. да заплати на основание чл.286 от ГПК /отм./ във връзка с чл.61, ал.2 от ЗЗД разликата над 3 746,61 лв. /три хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ до присъдения от СГС размер от 4 486,11 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/. ОСТАВЯ В СИЛА решението В ЧАСТТА, с която Е. А. М. е осъдена да заплати на Л. П. М. на основание чл.286 от ГПК /отм./ във връзка с чл.61, ал.2 от ЗЗД сумата 3 746,61 лв. /три хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/- обезщетение за обедняването на Л. М. в резултат на извършени от нея през 2005-2006 г. подобрения в съсобствения апартамент, находящ се в [населено място], ж.к.”М., [жилищен адрес]. ОСЪЖДА Л. П. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]-А, [жилищен адрес] да заплати на Е. А. М.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място],[жк], [улица], чрез адв.З. П. Б. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.