Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 357 гр. София, 03.05.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и втори април  две хиляди  и десета  година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ      при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1138/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ф” АД гр. В. срещу решение №139 от 10.02.2009г по гр.дело № 2692/2008г. на Варненски окръжен съд в частта , с което е оставено в сила решение от 05.11.2008г по гр.д. № на Варненски районен съд и уволнението та Е. М. П. по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ е отменено като незаконосъобразно и същият е възстановен на работа, а в частта по иска за обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, след частична отмяна на първоинстанционното решение ,е присъдена сумата 4122,72 лева . В останалата част, с която е потвърдено отхвърляне на иска по чл. 225 ал.1 от КТ до пълния предявен размер , въззивното решение е влязло в сила . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованно. Неправилно въззивният съд смесва работодателя с физическото лице , което действа от името на работодателя и в Кодекса на труда няма забрана за упълномощаване на трети лица да извършат действия, включително прекратяване на трудови правоотношения. Съображения са развити в жалбата. Ответникът Е. М. П. от гр. В. чрез пълномощник адв. Т, оспорва съображенията на касатора и наличието на отменителни основания,чрез процесуалния си представител ,представена е писмена защита и се претендират разноски . С определение №1218 от 07.10.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата на „Ф” АД е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за приложното поле на чл.61 ал.1 от КТ във връзка с изведения в изложението въпрос на трудовото право , свързан с допустимостта за делегиране на работодателска правоспособност на лица извън кръга представляващи дружеството лице 235 от ТЗ , когато същите представляват по силата на вътрешен регламент и изрично овластяване от органите на управление на търговското дружество да прекратяват трудови правоотношения , извън случаите на дисциплинарни наказания по чл. 192 ал.1 от КТ . Върховен касационен съд е приел въпрос , по тълкувателен път принципно следва да бъде изведена или отречена възможността за тази делегация . Обстоятелствата , въз основа на които следва да бъде тълкуван и приложен закона при основанията на чл. 291 т.3 от ГПК , са следните : В обжалваното решение Окръжен съд гр. В. е разгледал случай на прекратяване на трудово правоотношение с работник на „Ф” АД при основанието на чл. 328 ал.1 т.2 предл. второ от КТ, като заповедта е била издадена от временно назначения на длъжността „директор” на Летище Варна - лице извън кръга представляващи дружеството по закон , но изрично овластено да извърши това действие по пълномощие от работодателя, дадено изрично и съгласно устава на дружеството от представителните му органи , без издалият заповедта да е прокурист . Като при горните обстоятелства е отменил заповедта за уволнение като незаконосъобразна, с оглед качеството на нейния издател , въззивният съд е мотивирал решението с принципната недопустимост работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите , в които законът изрично допуска това. Даденото от въззивния съд тълкуване на чл.61 ал.1 и чл.192ал.1 КТ е съответно на закона. Ограниченото приложно поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя спрямо наети от него работници и служители, следва както от специфичния, индивидуален характер на трудовия договор като правна връзка , така и от уредбата на основанията за нейното прекратяване . Щом в Кодекса на труда нормативно са изведени условия за формиране волеизявлението на работодателя и това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно конкретно предвидено прекратително основание ,засягащо трудово-правната връзка, то работодателят не може да се позовава на общите гражданскоправни норми и принципи във връзка с упълномощаването ,т.е че има правомощие да делегира правата си тогава ,когато прецени ,с оглед липса на изрична гражданскоправна забрана по отношение на кръга лица при овластяването . Ето защо касационната жалба на „Ф” АД е неоснователна в своя единствен довод. За да отмени като незаконосъобразно уволнението по заповед №44 от 07.04.2008г на директора на Летище Варна поради това ,че същата е издадена от лице без надлежни пълномощия да прекратява трудови договори от името на работодателя, въпреки наличието на персонално и изрично овластяване на нейния физически издател от страна на орган, представляващ този работодател , решаващият съд не е извел ограничение , което законът не предвижда . На изложените в касационната жалба аргументи в подкрепа на поддържаната от касатора теза , въззивният съд е отговорил в мотивите на решението си. Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Следва да се присъдят разноски за ответната страна в настоящето производство , установени в размер на 200 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.     Р Е Ш И :   Оставя в сила решение №139 от 10.02.2009г по гр.дело № 2692/2008г. на Варненски окръжен съд ОСЪЖДА „Ф” АД гр. В. да заплати на Е. М. П. от гр. В. сумата 200 лева разноски по делото ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: