Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр. София, 24.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1961/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от ищеца [фирма] и ответника [фирма] срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, съответно в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 23 ЗЗД срещу Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а другата жалба съответно е в частта, в която е уважен изцяло регресния иск срещу [фирма].
В жалбите са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на въззивното решение и във връзка с касационните основания за обжалване и в двете жалби са формулирани въпроси относно задължението на съда да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи, като по този въпрос се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по исковете на [фирма] срещу [фирма] и Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за плащане на 24036,32лв.(всеки по 1/2част от сумата), която сума била платена от ищеца като нов работодател концесионер на основание чл. 200КТ и чл. 123а КТ на Ц. Л. за задължение на стария работодател [фирма].
Основанието на иска срещу [фирма] от една страна е, че за трудовата злополука отговаря стария работодател, а ищецът е платил чуждо задължение.
От друга страна основанието на иска срещу Държавата е чл. 8 от Договора за концесия, където е уговорено задължението на Държавата да осигури плащането от стария работодател на задълженията възникнали преди сключване на договора за концесия.
По тези предявени искове, въззивният съд е установил същите факти, които се твърдят в исковата молба и по които няма спор между страните и е извършил тълкуване на правната норма на чл. 123а КТ, във връзка с чл.127 ЗЗД като е приел, че във вътрешните отношения старият и новият работодател отговарят по равно за задължение по чл.200КТ, което е възникнало по времето на стария работодател. Въз основа на това обуславящо правните изводи тълкуване, въззивният съд е уважил иска срещу стария работодател [фирма] за Ѕ част от дължимото обезщетение по чл.200КТ и е отхвърлил иска срещу Държавата за другата Ѕ част от обезщетението, тъй като според съда тази 1/2част се дължи от ищеца.
Като е постановил това решение обаче, въззивинят съд не е обосновал извода си, че старият и новият работодател отговарят във вътрешните си отношения по равно за обезщетението по чл.200 КТ, дължимо за трудова злополука, осъществена по времето на стария работодател, защото липсват фактически изводи за това, че са налице предпоставките от хипотезата на чл. 127, ал.1 ЗЗД, а само декларативно е посочено, че се прилага тази правна норма. Тази липса на фактически изводи за наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 127 ЗЗД е в противоречие с практиката на ВКС, че съдът е длъжен да направи и обоснове изводите си относно всички факти от хипотезата на приложимата правна норма, съгласно чл. 235 и чл.236 ГПК.
С оглед липсата на фактически изводи относно правнорелевантен факт, настоящия състав на ВКС счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото има противоречие между практиката на ВКС и даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1539/01.12.2017г., постановено по в.гр.д. 1869/2017г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касаторите [фирма] и ответника [фирма] (всеки от тях) в 1- седмичен срок да представи бележка за платена държавна такса за касационно обжалване в размер на 240,38лв., иначе касационното производство по жалбата му ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: