Ключови фрази
Телесна повреда на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * увеличаване размера на обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

гр. София, 28 ноември 2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 880/2017 година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по подадени от защитника на подсъдимата С. В. Д. и от поверениците на частните обвинители и граждански ищци Н. П. М. и М. П. В. жалби срещу нова осъдителна присъда № 87 от 27.06.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 164/2017 г. по описа на Окръжен съд - Видин.
С касационната жалба на подсъдимата и допълнението към нея се ангажират всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Сочи се, че при образуването и разглеждането на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, по-конкретно на разпоредбите на чл. 49, ал. 1, чл. 81, ал. 3 и чл. 161 от НПК. Направено е и оплакване за необоснованост на въззивния съдебен акт, предвид несъответствието на извършеното от подсъдимата със съдържанието на гласните доказателствени средства и заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. В подкрепа на заявената материална незаконосъобразност са развити доводи за неправилно интерпретиране разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, както и за незаконосъобразен, и безмотивен отказ за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание се аргументира с доводи за неправилен извод за липса на предпоставките по чл. 55 от НК. На същото основание, според защитата, съдът е следвало да определи по вид наказание пробация, което да замени с глоба. Алтернативно направените искания са за прекратяване на наказателното производство, за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане като такова от частен характер.
С жалбата на частните обвинители и граждански ищци, и допълнението към нея са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Неправилното приложение на закона се твърди поради отказа на долните инстанции да наложат на подсъдимата и наказание лишаване от права по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Явната несправедливост на наказанието лишаване от свобода е обоснована с подценяване както на личната обществената опасност на подсъдимата Д., така и на обществената опасност на извършените от нея деяния. За недостатъчен да репарира претърпените от пострадалите вреди от неимуществен характер се сочи и размерът, в който е уважен предявеният граждански иск. Направеното искане е за увеличаване на наказанието лишаване от свобода и размера на присъденото обезщетение, както и за лишаване от право подсъдимата да работи като възпитател на деца за по-продължителен срок.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимата и защитникът и не се явяват. Постъпила е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие при поддържане на касационната жалба по изложените в нея съображения.
Касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители се поддържа от повереник с молба за връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наложеното на подсъдимата наказание, както и за увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Прокурорът при ВКП намира подадената от подсъдимия жалба за неоснователна поради отсъствие на релевираните нарушения, а тази, подадена от частните обвинители и граждански ищци – за частично основателна досежно размера на присъденото обезщетение за причинените нематериални вреди.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 245 от 19.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 42/2016 г. Районен съд – Видин е признал подсъдимата С. В. Д. за виновна в това, че за периода 23.06.2014г. до 31.08.2014г., включително в Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи ЦНСТ-ДМ-2 [населено място] село е причинила телесни повреди на повече от едно малолетни лица, както следва:
- на 23.06.2014 г. е нанесла побой на малолетният към същата дата Н. П. М., настанен в ЦНСТ ДМ-2 Ново село, в следствие на което му причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разтройство на здравето;
- на неустановена дата за времето от 01.08.2014г. до 31.08.2014 г., включително в Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи ЦНСТ-ДМ-2 [населено място] село, през деня, чрез нанасяне на удар с отворена длан в лицето /плесница/ причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето на малолетният М. П. В., настанен в ЦНСТ ДМ-2 Ново село - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимата Д. е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева, вносима в полза на Държавата.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на Н. П. М. и М. П. В. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер съответно на 150 лв. за първия и 100 лв. на втория ведно със законната лихва от датата на увреждането и държавните такси върху присъденото обезщетение, като исковете са отхвърлени в до пълния им предявен размер до 1500 лв., съответно 1000 лв.
С присъда № 87 от 27.06.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 164/2017 г. Окръжен съд – Видин е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт, като е признал подсъдимата С. В. Д. за виновна по повдигнатото и обвинение за извършени две деяния - по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК с пострадал Н. П. М., за което и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2, пр. 1 от НК с пострадал М. П. В., за което и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложил за срок от три години.
След приложение на чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата Д. е определено общо най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на Н. М. и М. В. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер съответно на 200 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането и държавните такси върху присъденото обезщетение, като исковете са отхвърлени до пълния им предявен размер.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира подадените в законния срок и от активно легитимирани лица жалби за допустими. Изложените в същите доводи следва да получат отделен отговор по същество, доколкото изхождат от противостоящи в процеса страни.
По касационната жалба на подсъдимата С. Д.:
Направените оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не са съобразени с развитието на производството. Същото е образувано на основание чл. 49, ал. 1, чл. 199 и чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на Районна прокуратура – Видин от 20.04.2015 г. /л. 5 от сл.д. № 10/2015 г. на ОСлО - Видин/ срещу неизвестен извършител за извършено на неустановени дати през лятото на 2014 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Редът за започване на наказателно преследване за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 3 – 5 от НК е указан в нормата на чл. 161, ал. 1 от НК. Последната сочи подаването на тъжба от пострадалия до прокурора като условие за образуване на производството, но не изчерпва възможностите за това. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от НК дава възможност на прокурора да извърши преценка дали случаят е изключителен, доколко пострадалият от престъплението може да защити своите права и законни интереси, както и дали следва да предприеме действия в тази връзка. Настоящото наказателно производство е образувано в последно посочената хипотеза при спазване срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, тъй като извършените от подсъдимата престъпления са станали известни на Районна прокуратура – Видин на 05.11.2014 г. с подаден от Дирекция социално подпомагане – [населено място] сигнал. Следователно шестмесечният срок за образуване на наказателното производство следва да бъде изчисляван от цитираната дата. При упражнена от страна на прокурора компетентност по чл. 49, ал. 1 от НПК, образуваното производство, макар и за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалото лице, не е от частен, а от общ характер. Това следва от прочита на ал. 2, 3 и 4 на чл. 49 от НК, съгласно които производството не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 5 от НПК, в същото пострадалият може да участва като частен обвинител и граждански ищец, като едва след оттеглянето на прокурора от делото, обвинението може да бъде поддържано от пострадалия в качеството му вече на частен тъжител.
Изложените от защитата съображения за необоснованост на обжалвания второинстанционен съдебен акт не могат да получат отговор в рамките на настоящата касационна проверка. Необосноваността на фактическите изводи на проверяваната инстанция не е от основанията за упражняване на редовен триинстанционен контрол по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, което прави обсъждането й недопустимо.
Доводът за нарушение на материалния закон поради отказа на въззивния съд да приложи разпоредбите на чл. 78а от НК е неоснователен. Мотивите на обжалваната присъда /л. 39 от въззивното производство/ съдържат буквален препис на част от ТР № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК, относно тълкуването на ограничителната разпоредба на чл. 78а, ал. 7 от НК и невъзможността за освобождаване на подсъдимото лице от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при множество престъпления. Идентични с развитите пред Окръжен съд – Видин са съображенията за приложение и на чл. 9, ал. 2 от НК. Същите са получили отговор на л. 22 и 23 от мотивите на новата осъдителна присъда в лаконичен, но достатъчен обем. Оплакването за липса на мотиви в тази част е несъстоятелно. Съдът е посочил и двете хипотези, предвидени в чл. 9, ал. 2 от НК, като е обосновал отказа си да квалифицира извършените от подсъдимата деяния като малозначителни или като такива с явна незначителна обществена опасност, като към изтъкната от него аргументация няма какво допълнително да бъде посочено.
Доводът за прекомерност на наложеното наказание също е неоснователен. Санкционните рамки на извършените от Д. престъпления предвиждат алтернативни наказания лишаване от свобода или пробация. Определените за всяко едно от двете престъпления наказания лишаване от свобода, както и общо определеното за двете деяния наказание от четири месеца лишаване от свобода са под средния размер и очевидно не сочат на несправедливост. Претенцията на защитата за приложение на чл. 55 от НК не може да бъде удовлетворена, тъй като смекчаващите вината обстоятелства не са многобройни или изключителни по своя характер. Въззивният съд правилно е отчел като единствено такова чистото съдебно минало на подсъдимата. Обстоятелството, че С. Д. е с богат педагогически опит, две висши образования и е издател на стихосбирки не обосновава различен от направения от Окръжен съд – Видин извод. Точно обратното, придобитият като възпитател опит е следвало да изгради у подсъдимата поведение, недопускащо физическа разправа с настанените в центъра от семеен тип пострадали деца на 13 и 7 г. Образованието и талантите на подсъдимата не предпоставят по-благоприятна оценка на извършеното от нея деяние, налагаща определяне на по-леко от наложеното от въззивния съд наказание. Последното е съответно с обществената опасност на извършените деяния и дееца, и достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК.
С оглед на изложеното, подадената от подсъдимата и защитата касационна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Касационната жалба на гражданските ищци и частните обвинители е частично основателна по следните съображения:
Присъденото на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди е занижено. Съдът е подценил обстоятелствата, относими към справедливостта на дължимото им се обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД. Взета е предвид възрастта на пострадалите, но не е изследван въпросът доколко с извършените престъпления са им нанесени психически травми и какви са последиците от тях. Пострадалите по настоящото производство са деца, лишени от родителска обич и грижа, които и при най-добро желание от страна на възпитателите във въпросния център за настаняване, не могат да бъдат заместени в пълна степен. Житейските неблагополучия, с които тези деца са се сблъскали в невръстна възраст допълнително изострят принципно завишената детска чувствителност и ранимост. Лишени от семейна среда и домашен уют, тези деца изпитват остра нужда от внимание и грижа. Именно поради това, упражненото по отношение на тях физическо насилие е не само неадекватно като възпитателна мярка, но и абсолютно недопустимо. Не е отчетено обстоятелството как пострадалите две деца са понесли нанесения им побой и унижение в достатъчна степен при това без в детското им съзнание да е формирано чувство за вина и усещане, че са понесли заслужено наказание. Поради това, настоящият касационен състав намира, че справедливо обезщетение, годно да репарира неимуществените вреди, понесени от ищците ще е това в размер на по 500 /петстотин/ лева за всеки от тях. Посоченото изменение не налага корекция в дължимата от подсъдимата държавна такса, която в същия определен от Окръжен съд – Видин размер от 50 /петдесет/ лева е съобразена с чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /в сила от 2.05.2017 г./, съгл. който за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв.
Останалите, направени с касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители оплаквания, са неоснователни. Както вече беше посочено, определеното на подсъдимата наказание е справедливо по вид и размер. Искането за налагане и на наказание лишаване от право по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК не е съобразено от една страна с правомощията на касационната инстанция, а от друга и с обстоятелството, че санкционните рамки на извършените престъпления не предвиждат такова кумулативно наказание.
С допълнението към жалбата е направен и недопустим опит за разширяване обхвата на триинстанционната проверка със заявяване наличие и на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, каквото първоначално и в законоустановения срок за подаване на касационна жалба не е посочено. Отделно от това, частното обвинение не изтъква конкретно допуснато процесуално нарушение, а прави оценка на особеното мнение на член от въззивния съдебен състав и дава квалификации във връзка с професионалните му качества, които нямат място в съдържанието на касационната жалба, очертано с разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 87 от 26.06.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 164/2017 г. по описа на Окръжен съд - Видин, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените на гражданските ищци Н. П. М. и М. П. В. обезщетения за причинените им неимуществени вреди от извършените от подсъдимата С. В. Д. престъпления от 200 (двеста) лв. на по 500 (петстотин) лв. за всеки един от тях.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: