О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 592   София, 21.10.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври,  две хиляди и  девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА   СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова дело №  558/2009  година.     Производство на частно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Е. П. П. от гр. Р. е подал частна жалба против определение на Апелативен съд – Велико Търново, постановено на 17. 11. 2008 г. по гр. д. № 653/2008 г. и приложил към жалбата, изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. След проверка, касационният съд установи следното: Жалбоподателят П. е подал искова молба срещу П. на Р България за заплащане на обезщетение по чл. 2, т. 4 ЗОДОВ, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 159/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд. Същият съд с определение от 3. 10. 2008 г. е оставил исковата молба без движение и дал указания на ищеца да отстрани нередовностите на молбата съобразно изложеното в мотивите на определението. С последващо определение от 14. 10. 2008 г. окръжният съд е върнал молбата на П. и прекратил производството по делото, тъй-като в законния срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. Апелативен съд – Велико Търново, с определение от 17. 11. 2008 г. по в. ч. гр. д. № 653/2008 г. е потвърдил определението на окръжния съд от 14. 10. 2008 год.. Срещу определението на апелативния съд е подадена частна жалба вх. № 581/24. 2. 2009 г. от П. , която е предмет на обжалване по настоящото дело. Налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по частната жалба. В приложеното към жалбата изложение, жалбоподателят сочи, че констатацията на съда за неотстраняване на нередовности на исковата молба е свързана с преценката на съда за предоставяне на правна помощ на страната и тъй-като се касае за сравнително нов закон, в сила от 2006 год., произнасянето на съда по тези въпроси има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество, частната касационна жалба е неоснователна. Исковата молба, наречена „тъжба” от жалбоподателя П. , вх. № 33255/19. 8. 2008 г. представлява саморъчно изписан текст на 11 страници, нечетлив на определени места, съдържащ множество подчертавания, ограждане на думи или изричения, препращания към документи, издадени от други лица или към законови текстове. Първоинстанционният Русенски окръжен съд обосновано и в съответствие със закона е установил, че исковата молба няма съдържанието, предвидено в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и е дал конкретни указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности. Точна е преценката на същия съд, че с писмената молба от 13. 10. 2008 г. ищецът не е отстранил посочените нередовности, поради което правилно е постановил връщане на исковата молба с определението от 14. 10. 2008 год.. При така установените обстоятелства, въззивният съд правилно е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Законосъобразен е изводът на апелативния съд, че до постановяване на определението за връщане на исковата молба, ищецът не е упражнил правото на искане за предоставяне на правна помощ по чл. 94 – 95 ГПК и не може да черпи изгодни последици от собственото си небрежно процесуално поведение, като изтъква пропуск по въпрос, с които първоинстанционния съд, не е бил сезиран. Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И:     ПОТВЪРЖДАВА определението от 17. 11. 2008 г. по в. ч. гр. д. № 653/2008 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: