Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * индивидуализация на недвижим имот * възстановяване в стари реални граници * реституция * земеделски земи * конкуренция на права * установяване право на собственост * конститутивно действие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 734

София, 02.11.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря В. П.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1631 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 373/10 от 03.05.2010г. по касационна жалба на К. М. С. в качеството й на [фирма] е допуснато касационно обжалване на решение от 30.06.2009г., постановено по гр.д.№ 269/2008г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решението на РС-Берковица по гр.д.№ 442/2007г. в частта, с която са уважени предявените от нея искове по чл. 108 от ЗС против Т. М. М., Г. И. М., Х. И. Р. и Д. И. М. за част от 215 кв.м., съставляваща част от имот 006019 по КВС и по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм / и срещу Е. И. А., И. А. П. и П. А. Николова за 80 кв.м. от имот 006020 по КВС и вместо това тези искове са отхвърлени.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретните доводи са свързани с това, че съдът не е зачел нот.акт № 669/2007г., че плана на земеразделяне няма вещно отчуждително действие и не може да отнема част от площта на недвижим имот, с който се припокрива, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещите лица вместо на удостоверението от кметството, че изготвената кадастрална карта не обхваща имот 709, а той се обхваща от КВС и удостовереното от ОСЗ, че имот 709 не попада в КВС. Излага се довод, че ответниците не се легитимират като собственици с решенията на ПК, защото те определят само подлежащия на реституция имот, но не са окончателни относно това кой е негов собственик.
Ответникът по касация Г. И. М. оспорва жалбата, като излага довод, че ищцата не се легитимира като собственик, тъй като и нейните праводатели не са били собственици, защото имота е бил извън регулацията към момента на сделката, записан е като държавна собственост и те не са могли да го придобият и по давност, до колкото е бил внесен в ТКЗС. Развити са съображения, че пространствените предели на правото на собственост се определят от КВС, която изключва действието на кадастралния план, за който няма устройствени предвиждания. Претендира разноски.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Монтана, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на заключението на единичната и тройна СТЕ, които са установили, че към момента, когато ищцата ЕТ е купила с н.а. № 669,т.ІV/02.08.20007г. имот пл. № 709 по плана на[населено място], ведно с построената в него сграда той не е имал посочената в акта площ от 1150 кв.м., а 835 кв.м. Праводателите са се легитимирали с нот. акт, издаден на същата дата, който не е представен по делото. Имот 709 е заснет по плана от 1963г. и попада извън регулацията, поради което е включен в картата на възстановената собственост /КВС/ и е заснет като имот 062004 с площ 835 кв.м. В разписната книга е записан като държавен имот. Площта на имот 709 се застъпва с имот 006019 с 215 кв.м. и с имот 006020 с площ 80 кв.м. Съдът е зачел пространствените предели па правото на собственост по КВС, които приблизително съответстват на владяната от ответниците площ, а не на границите на имот 709 по плана от 1963г., попадащ извън регулацията, като се е мотивирал с това, че не е представен нот. акт на праводателя на ищцата, от който да се установи на какво основание той е бил собственик и на каква площ.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е какво е съотношението между Картата за възстановената собственост и кадастралния план, когато се препокриват и създава ли това колизия на права. С Р № 649/24.07.2003г. на ВКС е прието, че плана за земеразделяне няма вещно отчуждително действие и не води до промяна на собствеността за имотите в строителните граници. С обжалваното решение, въззивния съд се е позовал на очертанията на имота по КВС. Между двете решения няма противоречие, тъй като имотите на ответниците са възстановени в съществуващи реални граници, а не с план за земеразделяне, а заснемането на имот в кадастрален план е различно от това той да бъде в регулацията. Действително КВС няма отчуждително действие, но тя определя пространствените предели на правото на собственост на възстановените имоти по ЗСПЗЗ, а в исково производство се разрешава възникналия спор за собствеността, като се изхожда от действително доказаното право на собственост.
Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ който определя земеделските имоти съобразно предназначението им за земеделско ползване и /комулативно/ ако не се намират в границите на насени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. По ЗСПЗЗ обаче се възстановяват и незастроени имоти, или незастроени части от такива, които попадат в урбанизираните територии в хипотезата на чл. 10, ал.7, чл. 10б от ЗСПЗЗ. Кадастралните планове, определят възстановимите на терена стари реални граници, съгласно чл. 18б, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.е. те служат за идентифициране на имотите. Решенията на ОСЗГ по чл. 18ж, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, които имат конститутивно действие, независимо дали собствеността се възстановява в стари /възстановими / реални граници, или с план за земеразделяне, определят пространствените предели на правото на собственост на обекта на реституция. Съгласно пар.6, ал.7 от ЗУТ кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се ползват за изработване на устройствени схеми и планове до изработването и влизането в сила на кадастрална карта за съответната територия. Одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър следва да отразяват действителното право на собственост, съгласно уредбата в ЗКИР.. Те както и плановете по ЗУТ нямат вещно отчуждително действие, но отразяват актуалното състояние на пространствените предели на собствеността поне до опровергаване на доказателствената им сила, като официални документи. Следователно кадастралните планове са само основа за идентифициране на подлежащия на реституция имот, но пространствените предели на правото на собственост се определят от картата на възстановената собственост, респективно от устройствените планове за урбанизираните територии, които трябва да отразяват действителното право на собственост..
За населеното место[населено място], [община] е изготвена кадастрална карта по ЗКИР, но тя не включва имот 709. Територията на този имот попада в КВС и тя определя актуалното графично изображение на имота. Това са актуалните предели на правото на собственост към момента на сключване на сделката, на която се позовава ищцата, поради което тя не може да се легитимира за собственик на части от имота, попадащи извън тези предели. Тя не доказва праводателят й да притежавал имот с по-голяма площ, а записването в разписната книга не доказва право на собственост. След влизане в сила на КВС за тази площ, която съответства на плана за възстановяване на имотите в стари реални граници, стария кадастрален план на населеното место не действа, а и той не доказва право на собственост. Това, че имота не е заснет от кадастралната карта не формира друг извод, тъй като имота попада в териториите, възстановени по ЗСПЗЗ. Ищцата не установява на праводателят й да е възстановено право на собственост по този закон. Действително КВС няма отчуждително действие, но тя отразява възстановеното право на собственост върху земеделски земи, а решението за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ има конститутивно действие относно обособяването на имота, обект на реституция.
Ответниците са оспорили правото на собственост на ищцата. Тя не е доказала на какво основание нейните праводатели са били собственици на имота с в какви пространствени предели. Записването на имот 709 по кадастралния план от 1962г. на името на праводателя на ищцата не доказва право на собственост. Същевременно се установява, че имот № 062004 с площ 835 кв.м. от имот 709, заснет по кадастралния план е записан като държавен. При така установеното, изводът на въззивният съд, че ищцата не доказва правото на собственост върху претендираната разлика в площта между имота по кадастралната карта по ЗСПЗЗ и кадастралния план от 1962г. е правилен и обоснован. Затова решението, с което иска е отхвърлен е правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответника Г. И. следва да се присъдят деловодни разноски за тази инстанция до доказания размер 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.06.2009г., постановено по гр.д.№ 269/2008г. по описа на Окръжен съд Монтана
ОСЪЖДА К. М. С. в качеството й на [фирма][населено място], [община] да заплати на Г. И. М. деловодни разноски в размер на 300 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: