Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 235


гр. София, 20.04.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1558 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "УНИКА" АД против решение 260031/10.03.2021 г. по в.гр.д № 5/2021 г.на Окръжен съд -Търговище, с което е потвърдено решение № 106/14.10.2020г. по гр. д. № 536/ 2019г. на Районен съд -Попово, с което е уважен предявеният на основание чл.405 КЗ иск от Б. Я. К. против застрахователното дружество за сумата от 10 962 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № 18562490001 по застрахователна полица № 18249560001/25.05.2018г. за причинени имуществени вреди - увреждане на селскостопански култури - съборен на земята плод малини в земеделски парцел 55213-977-2-1, с площ 58.1 дка, в землището на [населено място], общ. П., обл. Търговище, вследствие настъпило на 25.06.2018г. застрахователно събитие - градушка, буря, проливен дъжд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и е необосновано. Претендира и сторените разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, Б. Я. К. от [населено място], в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна Окръжен съд –Търговище е приел следното:
На 10.04.2018 г. между държавен фонд „Земеделие“ и „ЗК УНИКА“ АД, е сключено споразумение за прилагане на схема на държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Със споразумението страните изрично са договорили параметрите на държавната помощ, в т.ч., че помощта се предоставя под формата на плащане на застрахователни премии на земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн при застраховане на земеделска продукция, като са посочени и културите, предмет на подпомагането.
На 22.05.2018г. ищецът е подал до Държавен фонд „Земеделие“ заявление за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“, като е поискал съфинансиране на застрахователната премия по договор за застраховка на земеделска продукция, конкретно малини, засадени в земеделски парцел 55213-977- 2-1 -вс. П., общ. П., площ: 5.81 ха.
На 25.05.2018 г., между ищеца К. и Застрахователна компания „Уника“ АД е сключен договор за застраховка на трайни насаждения, обективиран в застрахователна полица № 18249560001.
В условията на договора за застраховка е посочено, че застрахователната премия е платима на две разсрочени вноски с падеж, както следва: 1-ва вноска: до 25.05.2018 г. и 2-ра вноска: до 08.06.2018г. В текста на застрахователната полица застрахователят е предупредил, че при неплащане на разсрочена вноска на падежа, посочен по-горе в полицата, застраховката се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа, на основание чл. 368 от КЗ. Уговорени са покритите рискове: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, осланяване, наводнение и киша. Посочено е, че застраховани са Видял Я. К. и ДФЗ - кредитодател. Според специално условие по договора, застраховката е издадена в полза на Държавен фонд „Земеделие“ по схема за Държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на земеделска продукция чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65% от застрахователната премия по сключената застрахователна полица, съгласно удостоверение УИН 25/231640/0141892 на ДФЗ, издадено на 22.05.2018г. В специалните условия са конкретизирани застрахованите масиви. Предвидено е изрично, че застрахователната премия се издължава по банков път, както следва: - от застрахования: 35% - 610,05 лв. с целия дължим данък по ЗДЗП - 34.86 лв., или общо дължима сума от 644,91 лв.; от ДФЗ - 65% от застрахователната премия - 1132.95 лв. Уговорено е, че в срок от 10 дни от подписване на договора от ДФЗ със земеделския производител - Б. Я. К., дължимата начислена застрахователна премия по полицата трябва да бъде преведена по посочена банкова сметка. В застрахователната полица е посочено още, че застрахованият Б. К. е получил, запознат е и приема Общите условия към договора за застраховка.
На 25.05.2018г. ищецът Б. К. е заплатил по сметка на застрахователя първата вноска от разсрочената застрахователна премия по застраховката - в общ размер 622,25 лв. С друго платежно нареждане на същата дата е внесена и сумата от 22,66 лв., като посоченото основание е за втора вноска по ЗП 18249560001 от 25.05.2018г.
На 03.08.2018г., между ищеца Б. К. и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен договор № 25/231640/01753 за предоставяне на държавна помощ по схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция (заверено копие приложено на л. 17-18 от делото). С платежно нареждане от 21.08.2018г. ДФЗ е изпълнил задължението си за заплащане на втората вноска по застрахователната полица - 65% от застрахователната премия - в размер 1132,95 лв, като сумата е приета от застрахователя.
Междувременно, преди внасяне от ДФЗ в полза на застрахователя на втората вноска от застрахователната премия, на 25.06.2018г. е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск съгласно застрахователния договор - проливен дъжд, градушка, буря, в резултат на което голяма част от застрахованата реколта от малини на ищеца е погинала. Посоченото обстоятелство е установено, както от разпита на свидетелите Е. Я. и Айсен Я., и двете от [населено място], така и от показанията на свидетеля Господин Г. от [населено място]. Съставен е констативен протокол по полица № 18248560001 по щета № 18562490001, в който е посочено, че Господин Г., като представител на застрахователя, на 27.06.2018г. е извършил оглед на масивите с малини на застрахования, като е констатирал, че събитието е настъпило на 25.06.2018г. и е съборен плод на земята вследствие градушка, буря и проливен дъжд. В протокола е дадена окончателна оценка на застрахованите земеделски култури, както следва: увредена култура - малина, обща засята площ 58 дка; увредена площ - 58 дка, застрахована сума на декар - 500 лв., окончателна оценка на щета в % за декар - 37.8%, изчислено обезщетение в лева - 10 962 лв. Посоченият протокол не е оспорен, нито относно констатираната щета, нито в частта за оценката на размера на щетата.
Впоследствие с писмо от 13.09.2018г. застрахователят е уведомил ищеца, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключената застраховка на трайни насаждения, тъй като договорът за застраховка е бил прекратен, считано от 23.06.2018 г., на основание чл. 368, ал. 3 от КЗ, поради неплащане на втората вноска от дължимата застрахователна премия, като застрахователно обезщетение не е заплатено.
Въззивният състав е определил, на първо място, за спорен по делото въпроса в чия полза е сключена застраховката и кой е страна по нея, предвид текста в полицата, че застраховката е издадена в полза на ДФЗ по схема за държавна помощ. Окръжният съд е намерил, че в случая не е налице сключване на договор в полза на трето лице. Приел е, че според изискванията на ДФЗ и сключения договор със застрахователя, този текст трябва да фигурира, защото именно на основание кандидатстването от земеделския стопанин и заплащането на първата вноска по премията, фондът превежда помощта. Налице е сложно правоотношение, от което не произтичат задължения за застрахователя да плати на фонда, защото застрахована е земеделската продукция, чийто собственик е стопанинът й и именно той е ползващото се лице.
По втория спорен въпрос окръжният съд е счел, че договорът е бил в сила към момента на настъпване на застрахователното събитие, тъй като е извършено частично плащане на втората вноска към момента на сключване на договора, според посоченото основание във второто платежното нареждане. Позовал се е на ТР № 1/ 2014 г. на ОСТК, от 25.12.2015 г., където е посочено че „при плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия, независимо че паричното задължение е делимо, елементите от посочения фактически състав - изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение в този срок, не са осъществени и разпоредбата е неприложима; договорът не може да се счита за автоматично прекратен и в полза на застрахователя не е надлежно възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната връзка по този ред“.
Съдът е изложил допълнителни съображения, че самата уговорка в процесната полица е неясна, тъй като застрахователят е предупредил, че при неплащане на разсрочена вноска на падежа, застраховката се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа, на основание чл. 368 от КЗ, без да посочи обаче по коя алинея. Позовал се е и на факта, че изплатената втора вноска от ДФЗ през месец август е приета и невъзстановена от застрахователя. Въз основа на това е счетено за доказано, че между страните не е имало уговорено фингирано връчване на съобщение за прекратяване на договора и то не може да бъде приложено.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Попада ли в обхвата на Тълкувателно решение № 1/2014г. на ОСТК от 25.12.2015г. даденото разрешение по т.2 на въпроса за приложение на фингираното връчване по чл. 202,ал.2,изр.2 ЗК /отм./ в случаите на доброволна имуществена застраховка?; 2/ Посочване в застрахователната полица чрез изписване на изричен текст, че застрахователят ще се възползва от правото на фингирано връчване по чл.368 ал.З, вр.с ал.2 т.З от КЗ след изтичане на 15 дневен срок от падежа на разсрочената премия, без да се посочва законовата разпоредба, създава ли неяснота за застрахования която да води до неприложимост на това право на застрахователя?; 3/ Платена разсрочена вноска по договор за доброволна имуществена застраховка, след прекратяване на същия при условията на чл.368 ал.З от КЗ, но не възстановена от застрахователя може ли да се тълкува като обстоятелство, че договорът е продължил своето действие?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на основанието по чл.280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
По същество въззивната инстанция е изложила мотиви, че в полза на застрахователя не е възникнало потестативното право по чл.368, ал.3, вр. ал.2 КЗ, тъй като: 1/ няма неизпълнение на цяла разсрочена вноска; 2/ в договора не е уговорено фингирано връчване на съобщението за прекратяването му на застрахования и 3/ прието е от застрахователя плащане на втората вноска от Фонда, която не е възстановена.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по търг. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС е постановено, че застрахователят може да упражни правото си по чл.202, ал.2, изр.2 КЗ /отм./ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочената вноска по застрахователната премия. Предмет на задължителното тълкуване е разпоредбата на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ /отм./, чието систематично място в отменения КЗ е в Глава деветнадесета „Имуществено застраховане“, поради което даденото разрешение безспорно обхваща всички имуществени застраховки, като тълкуването не е ограничено до задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Това е видно, както от диспозитива на тълкувателния акт, така и от неговите мотиви, като в последните е посочено, че разпоредбата е създадена в интерес на застрахования, предвид установената фикция за връчено писмено предупреждение само в случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 на чл.202 КЗ ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска от застрахователната полица, като разпоредбата има изключителен порядък и не подлежи на разширително тълкуване. Очертан е и фактическият състав на разпоредбата: изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение; настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия; изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение за цяла разсрочена вноска в този срок, като липсата на един елемент от състава води до невъзникване на потестативно право за преустановяване на връзката по този ред. Аналогична разпоредба, възпроизвеждаща същото правило, се съдържа и в чл.368, ал.3 изр.2 и 3, вр. ал.2 от сега действащия КЗ, чието систематично място е в Част IV „Застрахователен договор“, Дял първи „Общи изисквания към всички застрахователни договори“, поради което даденото от ВКС задължително тълкуване на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ /отм./ намира приложение и относно разпоредбата на чл.368, ал.3 изр.2 и 3, вр. ал.2 КЗ. Предвид изложеното, доколкото съдът е приел, че не е налице един от елементите на сложния фактически състав на фингираното прекратяване по чл.368, ал.3 изр.2 и 3, вр. ал.2 КЗ на застрахователния договор, а именно – неплащане на цяла разсрочена вноска, даденото от него разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС. С оглед на това, първи въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като не са налице сочените от застрахователя допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Отговорите на другите два поставени въпроса сами по себе си не могат до доведат до промяна на изхода на делото, предвид направения в съответствие със задължителната практика на ВКС извод за липса на един от елементите на сложния фактически състав на фингирано прекратяване на застрахователния договор в хипотеза на разсрочено плащане на застрахователната премия, поради което по отношение на тези въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, независимо че те са във връзка с изложени в обжалвания акт мотиви.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 260031/10.03.2021 г. по в.гр.д № 5/2021 г.на Окръжен съд -Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.