Р Е Ш Е Н И Е № 109 София,21.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 807 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІV-Д въззивен състав, постановено на 24.03.2011г. по гр.д.№5386/2010г. в частта,с която са определени делбените права на съделителите от коляното на А. М.. С определение №1003/07.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса как следва да се определят квотите,когато наследяват лица,които са в различна степен на родство с общия наследодател. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че общата квота на наследниците на А. М. следва да бъде разпределена поравно между съделителите Т. Б. Д.,Е. М. И. и И. М. И. при положение,че квотата на А. М. е наследена от нейната сестра П. И.,която пък е наследена от своите дъщери Т. Б. Д. и Е. Б. И.,като след смъртта на Е. И. съделителите Е. М. И. и И. М. И. са наследили само нейната идеална част. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това квотите на наследниците на А. М. бъдат определени по закон. Ответниците по касационна жалба Н. Х. С., И. С. С.,М. С. Б.,Е. М. И.,И. М. И.,Х. К. С. и Л. К. Р. не изразяват становище по така подадената касационна жалба. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на УПИ №*в кв.* по плана на [населено място],м.”О.-М.” и построената в него железобетонна масивна сграда с площ 234.30кв.м. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е допуснал да се извърши съдебна делба между Т. Б. Д.,Е. М. И., И. М. И.,Х. С. С.,Н. Х. С.,И. С. С. и М. С. Б. на урегулирано дворно място от 745кв.м.,представляващо поземлен имот пл.№* от кв.* по плана на [населено място],м.”О.-М.” и построената в него железобетонна масивна сграда с площ 234.30кв.м.,при квоти 8/36 ид.части за Т. Б. Д.,8/36 ид.части за Е. М. И.,8/36 ид.части за И. М. И.,3/36 ид.части за Х. С. С.,3/36 ид.части за Н. Х. С.,3/36 ид.части за И. С. С. и 3/36 ид.части за М. С. Б. като съсобствеността е възникнала по наследяване от общия наследодател И. М.,който е придобил собствеността по силата на наследствено правоприемство от първата си съпруга М. М.. Прието е,че имотът е придобит от М. М. през 1937г. М. М. е починала през 1939г. и оставила като наследник по закон съпруга си И. М.. Последният е сключил последващ брак през 1941г. с А. М.,като бракът им е бил прекратен със смъртта на И. М. през 1967г. Прието е,че процесният имот е отчужден по реда на ЗНЧИМП-завзет с акт за завземане от 20.09.1952г.,което е посочено в заповед № РД-57-320/01.03.1994г. на кмета на [населено място]. С оглед на това е прието,че с влизане в сила на ЗВСОНИ правото на собственост е възстановено на наследниците на И. М.. Прието е,че качеството на лица,на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗВСОНИ имат наследниците по закон на А. М.,преживяла съпруга на И. М.,починала през 1967г. и наследниците по закон на И. К. С.,сестра на И. М.,починала през 1946г.,като делът на наследниците на А. М. е общо 2/3 ид.части,а делът на наследниците на И. С.-общо 1/3 ид.част. Прието е,че А. М. няма качеството “последваща съпруга” по смисъла на чл.9а ЗН,тъй като бракът е сключен преди одържавяването на имота. Прието е,че дяловете на наследниците на А. М. от припадащите им се общо 2/3 ид.части са равни,като Т. Д. е дъщеря на починалата през 1975г. сестра на наследодателката П. И.,а И. И. и Е. И. са внуци на П. И.-деца на починалата през 1988г. нейна дъщеря Е. И.. По въпроса за начина,по който следва да се определят квотите,когато наследяват лица,които са в различна степен на родство с общия наследодател в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречие между начина,по който са определени квотите на наследниците на А. М. с разрешението,дадено в посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №164/01.06.2010г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№538/2009г.,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. В решение №164/01.06.2010 на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№538/2009г. е прието,че делът на съответното коляно се определя към момента на откриване на наследството на общия наследодател като впоследствие при смърт на наследник от това коляно неговите права преминават към неговите наследници по закон. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС възприема разрешението,дадено в решение №164/01.06.2010г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№538/2009г. по съображения,че наследственото имущество преминава в патримониума на наследниците по закон в момента на откриване на наследството,към който момент се определя,както кръгът на призованите към наследяване,ката и наследствените им права. Правата върху имуществото,собствеността върху което се възстановява по реда на ЗВСОНИ също се определят към момента на откриване на наследството на лицето,което е притежавало това имущество преди одържавяването с оглед броя и кръга от лица,призовани към наследяване към този момент,като се отчита и настъпилата от момента на откриване на наследството до момента на възстановяване на собствеността последваща наследствена трансмисия. Наследственото имущество се разпределя между призованите към наследяване лица,имащи качеството наследници по закон от определен ред,с оглед степента им на родство с общия наследодател,като при последваща наследствена трансмисия така установените права се разпределят между наследниците от съответното коляно. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.5,ал.1 ЗН/. След като по делото е установено,че процесният недвижим имот е отчужден от общия наследодател на страните И. М. по реда на ЗНЧИМП,правилно въззивният съд е приел,че правото на собственост се възстановява по реда на ЗВСОНИ в патримониума на наследниците по закон на преживялата съпруга на наследодателя А. М. и наследниците по закон на неговата сестра И. С.. Правилно в съответствие с чл.9,ал.2 ЗН е прието с оглед продължителността на брака на наследодателя с преживялата съпруга /от 1941г. до 1964г./,че делът на наследниците на А. М. възлиза общо на 2/3 ид.части,а делът на наследниците на И. С.-общо на 1/3 ид.част от имуществото,правото на собственост върху което се възстановява. Неправилно обаче са определени делбените права на наследниците на А. М. в рамките на общо определения им дял. А. М. е починала през 1967г.,като неин единствен наследник по закон е нейната сестра П. И.,върху която преминават всички притежавани от наследодателката й права,вкл. и правото на възстановяване на собствеността върху 2/3 ид.част от отчужденото по реда на ЗНЧИМП имущество. П. И. е починала през 1975г. и като наследници по закон е оставила дъщерите си Т. Д. и Е. И.,които имат равни права върху наследствено имущество съгласно чл.5,ал.1 ЗН или по ½ от припадащия се на наследниците на А. М. дял от отчужденото имущество. След смъртта на Е. И. нейните наследници по закон И. И. и Е. И. придобиват по наследство притежаваните от своята пряка наследодателка права при равни квоти,като настъпилата след смъртта на Е. И. наследствена трансмисия касае само нейния дял от имуществото на общата наследодателка А. М.,но не рефлектира върху обема от придобити от Т. Д. права върху същото наследство.Или към настоящия момент Т. Д. притежава 12/36 ид.части от имота,предмет на делбата, И. И. притежава 6/36 ид.части и Е. И. притежава 6/36 ид.части от имота,предмет на делбата. По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно в частта,с която са определени делбените права на съделителите Т. Б. Д.,Е. М. И. и И. М. И. и вместо това квотите им от допуснатия до делба имот бъдат определени както са посочени по-горе в настоящето решение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІV-Д въззивен състав, постановено на 24.03.2011г. по гр.д.№ 5386/2010г. в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд от допуснатото до делба урегулирано дворно място от 745кв.м., представляващо поземлен имот пл.№* от кв.* по плана на [населено място], м.”О.-М.” и на построената в него железобетонна масивна сграда за съделителите Т. Б. Д.,Е. М. И. и И. М. И. са определени квоти по 8/36 ид.части за всеки един от тях и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ делбените права на съделителите Т. Б. Д., Е. М. И. и И. М. И. от допуснатото до съдебна делба урегулирано дворно място от 745кв.м., представляващо поземлен имот пл.№* от кв.*по плана на [населено място], м.”О.-М.” и построената в него железобетонна масивна сграда,построена на 234.30кв.м. както следва: 12/36 ид.части за Т. Б. Д.; 6/36 ид.части за Е. М. И.; 6/36 ид.части за И. М. И.. Председател: Членове: