Ключови фрази
Делба * придобивна давност * Съпружеска имуществена общност /СИО/ * развод * презумпция за намерение да се държи вещта като своя

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

София, 27.05. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1121 /2016 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 191 от 28.03.2016г.. по касационна жалба на Ц. М. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 2026/04.12.2015г. по гр.д.№ 1656/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1848/ 21.04.2015г. по гр.д.№ 9759/ 2014г. на РС-Варна. С последното е допусната съдебна делба на апартамент № 54, в [населено място], съставляващ имот с идентификатор 10135.2553.50.1.54, ведно с прилежащото избено помещение с площ 5.80 кв.м. и 0.9520% ид.ч.от общите части на сградата при квоти: 6/24 ид.ч. за А. Я. Й., 12/24 ид.ч. за касаторката Ц. М. С., по 2/24 ид.ч. за М. Н. Я. и М. Т. Д. и по 1/24 ид.ч. за Т. К. Я. и М. К. Я..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата, уреждащи придобивната давност, за нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивния съд не е допуснал относими доказателства, които е поискала и не е обсъдил доказателствата, които са събрани за упражняваното от нея владение. Твърди и необоснованост на решението.
Ответницата по касация А. Я. Й. оспорва жалбата, като счита, че решението е съобразено със закона и съдебната практика.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за възможността да се придобие по давност частта на другия съпруг след развода във връзка с приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС и разясненията, дадени в ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС
След прекратяване на съпружеската имуществена общност при развод, съпрузите са съсобственици, т.е. развода е основание за съвладение. Съгласно приетото в ТР № 1/2012г. на ОСГТК, презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, но в този случай действията, които сочат на преобръщането на държането частите на съсобственика-бивш съпруг във владение за себе си следва да са недвусмислени, т.е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи правата им, предвидени в специалните норми за съсобствеността – чл. 31 и чл. 32 ЗС и те да са възприети като такива от съсобственика, когато това е възможно. Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т.1 от ПП-6-74 / Р № 381/25.10.2010г. гр.д.№ 37/2010г. ІІ гр.о. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик.
По касационната жалба.
Предявен е иск за делба от А. Я. Й., като наследник на И. Я. Т.. Ответницата Ц. М. С. е сключила брак с И. Я. Т. на 19.02.1966г., през времетраенето на който е купен от държавата процесния апартамент, видно от констативен нот. акт № 21,т. ХІV/1974г. Съпрузите са се развели с влязло в сила решение на 12.12.1991г. Роденото от брака дете Ю. е починало 1987г. Бившият съпруг И. Я. Т. е починал на 27.12.2012г. и е наследен от сестра си А. Й. /ищца/ и от брат си Т. Я. Я., починал на 14.03.2014г. М. Н. Я., М. Т. Д., Т. К. Я. и М. К. Я.. Последните двама по право на заместване наследяват баща си К. Т. Я., починал 04.12.2009г.
Касаторката е заявила две възражения. Първото за трансформация на лични средства при закупуването на апартамента, дарени от дядо й, което е останало недоказано.
Второто възражение е за придобиване по давност частта на бившия й съпруг в периода след 2000 г. В тази връзка е установено, че след развода бившият съпруг заминал на село, а касаторката – в Германия. През 1996г. тя сключила втори брак. Работела в Германия, но в периода след 1992г. до 1998г. се връщала в страната и е ползвала апартамента. През 2003г. е докарала покъщина от Германия на адреса на процесното жилище, видно от представените превозни документи. През 2003-2004г. е извършила основен ремонт в жилището, изразяващ се в подмяна на електрическите и В и К инсталациите, подмяна на дограма, на подови настилки, на фаянс в банята, за което представя договори и фактури. На 07.07.2004г. е свален водомера, а на 06.08.2004г. е закрила партидите на стария водомер, която се е водила на бившия й съпруг и е открила такава на свое име и е открила партида на свое име. Живяла е в апартамента с новото си семейство, но поради заболяване на съпруга, след 2009г. пребивава по няколко месеца в годината в Германия. Жилището, в което се връща е процесното. За поддържането му е дала ключ на св. М.. В него живее и синът й, който се обучава в България. Данъчни партиди има на името на двамата и до 2012г. за половината жилище данък е плащал бившия съпруг И. Я., а след това – наследниците му. Твърдението й, че е дала на бившия си съпруг през 2000 г. сумата 10 000 евро за дела му, но до нотариално оформяне на сделката не се стигнало не е доказана с писмени доказателства. Според свидетелката М., пред нея И. заявил, че очаква Ц. да му заплати сумата 10 000 евро и нямал претенции за жилището. От 2002г. в жилището живеела Ц.. Според св. Й., до 2003-2004г. И. посещавал жилището, но след това не му било удобно, не получил от Ц. обещаните 10 000 евро, поради което И. продължил да плаща данъка за неговата част, макар да живеел на село. И. нямал ключ от жилището. Имал е ключ, който давал на св. Й., за да наглежда жилището в периода 1991-2000 г.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че касаторката не е придобила по давност идеалната част на бившия си съпруг, тъй като не е доказано да е своила имота изцяло, като владее и частта на другия съсобственик и началният момент на упражняваното владение при знанието и без противопоставянето на наследодателя. Направено е заключение, че отсъства субективния елемент на владението, поради което апартамента е останал съсобствен при квотите, определени от РС.
Тези изводи са необосновани. Това, че между бившите съпрузи е имало уговорка апартамента да остане на съпругата, а тя да уравни дела му в пари е установено и от двете групи свидетели. Без значение за основателността на възражението за придобивна давност е дали уговорената сума е платена. Установено е, че след тази от около 2002-2003г., касаторката е пренесла цялата си покъщина в жилището, извършила основен ремонт на жилището, който не е консултирала с бившия си съпруг, променила е партидата на водомерите само на свое име и се е установила с второто си семейство да живее в жилището. Същевременно бившият съпруг се е съобразявал с уговорката, не е имал вече ключ за жилището, спрял е да го посещава, не е претендирал обезщетение за лишаване от ползване. Тези факти, преценени в съвкупност сочат на демонстриране от касаторката на поведение на изключителен собственик, т.е. демонстрират субективния елемент - намерение за своене. До предявяване на иска – 28.07.2014г. бившият съпруг и наследниците му не са предприели действия за прекъсване на започналата да тече от около 2003г. придобивна давност. Плащането на данъци от бившия съпруг е действие, което демонстрира, че се считаш собственик, но то не е насочено към другия бивш съпруг не, не препятства преобръщането на държането във владение. През 1998г. съпругата е декларирала апартамента и също е плащала данъци.
Предвид отговорът на поставеният въпрос и изложените факти, сочещи на упражняване на владение за себе си от касаторката, съдът намира, че апартамента не е останал съсобствен между наследниците на И. Я. и касаторката, поради което предявеният от А. Я. Й. иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли. Касаторката е придобила по давност частта на бившият си съпруг от прекратената съпружеска имуществена общност след развода и уговорката между тях от периода 2002-2003г. апартамента да остане за нея. Тази уговорка е основание тя да установи владение за себе си върху неговата част. Неизпълнението на уговорката за плащане на дела му има облигационен характер. Тъй като не е налице съсобственост, предявеният иск за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивното решение, с което е потвърдено решението на РС, с което е допусната делба е постановено в противоречие с материалния закон – правилата за придоибвата давност и е необосновано, което налага отмяната му. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция се произнася по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2026/04.12.2015г. по гр.д.№ 1656/2015г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Я. Й. ЕГН-481031114 против Ц. М. С. ЕГН-[ЕГН], М. Н. Я. ЕГН-[ЕГН], М. Т. Д. ЕГН-[ЕГН], Т. К. Я. ЕГН-[ЕГН] и М. К. Я. ЕГН-[ЕГН] иск за делба на апартамент № 54, в [населено място], [улица]блок № 15, вх.В, ет.4, съставляващ имот с идентификатор 10135.2553.50.1.54, ведно с прилежащото избено помещение с площ 5.80 кв.м. и 0.9520% ид.ч.от общите части на сградата


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: