О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 215                                  София, 21.04.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова                                                           Илияна Папазова                                                                                                                                        разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 165/2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 24, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна д. /ЗОПДИППД/. Образувано е по частна жалба на Комисията за у. на и. , придобито от престъпна д. , подадена от пълномощника инспектор-юрист Й. Л. , срещу определение № 99 от 28.12.2009г. по ч.гр.д. № С 97/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, в частта, с която е отменено определение № 484 от 26.06.2009г. по ч.гр.д. № 436/2009г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД против „М” със седалище Б. В. острови чрез налагане на възбрана върху подробно описани в определението недвижими имоти, и с определението на въззивния съд искането на Комисията за налагане на възбрана върху тези имоти е оставено без уважение. Определението се обжалва и в частта, с която е обезсилено определението на първоинстанционния съд в частта, с която е разгледано и уважено искане на Комисията срещу „Е” София чрез налагане на възбрана върху седем броя леки автомобили, и е прекратено производството по делото. Ответникът „Е” София в представения писмен отговор моли частната жалба да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата ВКС взе предвид следното: За да отменено определението на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е допуснато обезпечение против „М” чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, и да остави без уважение искането на Комисията в тази част, въззивният съд е приел, че дружеството е придобило имотите с нот. акт № 145/2004г. чрез покупко-продажба от „П” – дружество със седалище в К. , Н. Последното се е легитимирало като техен собственик по силата на нот. актове за учредяване право на строеж №№ 53/2000г., 6/2001г., 131/2001г. и 108/2001г., с който ответниците по молбата за обезпечение А. Х. и съпругата му Р. Х. са прехвърлили правото на строеж за посочените в нот. актове обекти. Освен това искането на Комисията по чл. 22 ЗОПДИППД не съдържа мотиви за наличието на основания за налагане на обезпечение, което е прехвърлено от проверяваното лице и понастоящем се намира в патримониума на трето лице. Имуществото не е включено в и. на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице А. Х. , следователно не са налице предпоставките на чл. 6 във вр. § 1, т. 4 от закона. Липсват каквито и да е доказателства за връзка или свързаност на А. Х. с „П”, съответно на Х. с дружеството „Макса Л. , както и че проверяваното лице има право на контрол по смисъла на § 1, т. 4 от закона по отношение на „М”. От обстоятелството, че Х. е управител на клона „П” София, България, чийто едноличен собственик на капитала е „П” – К. , впоследствие С. острови, и че клонът чрез управителя му Х. е представлявал принципала при сключването на договорите за учредяване на право на строеж, не следва извод за право на контрол, още повече, че впоследствие имуществото е прехвърлено на „М”. Съдът е приел за неоснователно позоваването на Комисията на чл. 7, т. 2 от закона с твърдения за недобросъвестност на приобретателя, поради несвоевременното му заявяване и като неподкрепено с доказателства. В заключение съдът е приел, че по отношение на „М” не е налице нито една от изчерпателно предвидените хипотези, очертаващи предмета на имуществото, подлежащо на отнемане по чл. 4-10 от закона. Относно допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение чрез възбрана на седем броя леки автомобили, собственост на „Е” София, регистрирано като клон на принципала „Е” – К. , впоследствие Република С. острови, съдът е приел, че искането на Комисията е недопустимо. Клонът не е юридическо лице, а вътрешно обособена част от имуществото на съответния търговец – принципала. Клонът не може да бъде страна в съдебното производство нито самостоятелно, нито като пълномощника на търговското дружество, което го е открило. Освен това клонът не може да притежава собствено и. , независимо от това кой е вписан като собственик на автомобилите в договорите за закупуването им. На отнемане в полза на държавата подлежи и. , придобито от престъпна д. , включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице. В частната жалба на Комисията за у. на и. , придобито от престъпна д. са изложени оплаквания за нарушение на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необоснованост на определението на въззивния съд. Конкретните доводи са, че ответникът А. Х. е контролиращо лице спрямо „П” София, по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗОПДИППД като управител на дружеството въз основа на договор; че въззивната жалба на „М” е подадена от лице без представителна власт и без да е приложена към нея декларация за произход на средствата; че клонът е самостоятелен търговец, който води търговски книги и съставя отделен баланс; че А. Х. е управител на клона „Е” София, като такъв е сключил от свое име сделките за леките автомобили и поради това следва да намери приложение чл. 6 ЗОПДИППД; че липсата на правосубектност на клона би довело и до недопустимост на въззивната жалба на същия клон. Частната жалба е основателна. 1. По отношение имуществото на третото лице „М”: Дружеството е трето лице по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД. Съгласно чл. 7, т. 2 от същия закон недействителни са по отношение на държавата възмездни сделки с трети лица, извършени с придобито от престъпна д. и. , ако тези лица са знаели, че имуществото е придобито от престъпна д. , или са придобили имуществото за неговото укриване или за прикриване на незаконния му произход. Имуществото на „М”, предмет на искането за обезпечение на бъдещ иск, е придобито чрез покупко-продажба от „П” – К. , чрез проверяваното лице А. Х. Х. и П. Б. Г. в качеството им на управители на ООД „П” – София, на 31.03.2004г. – време, включено в периода по повдигнатите на проверяваните лица обвинения в извършване на престъпления, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД. Съгласно чл. 24, ал. 3 от същия закон третото лице, което претендира самостоятелни права върху и. , по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да иска отмяната им като приложи декларация относно източниците на средствата за закупуването му. Към искането на „М” е представена декларация от Х. Г. А. , упълномощена с генерално пълномощно от едноличния директор и представител на дружеството, която не може да се приеме за декларация по смисъла на посочената разпоредба, тъй като не изхожда от легитимираното лице. Освен това за да се ползва от правата на трето добросъвестно лице, съгласно разпоредбата на ч. 4, ал. 2 ЗОПДИППД третото лице трябва да е заплатило изцяло действителната стойност на придобитото имущество. В този случай на отнемане ще подлежи получената насрещна престация. Видно от нот. акт № 145/2004г. „М” не е заплатила изцяло уговорената цена на недвижимите имоти - 31 000 щ.д., а само 10 000 щ. За остатъка плащането е отложено без наличието на данни за последващо плащане. Изложените обстоятелства мотивират настоящата инстанция да отмени въззивното определение в тази част и да уважи искането на Комисията за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесните имоти на „М”. Определеният от Кюстендилския окръжен съд едномесечен срок за предявяване на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, който съгласно ТР № 1/14.09.2009г. по т.д. № 1/2008г. ОСГТК на ВКС ще започне да тече след влизане в сила на осъдителна присъда по наказателното производство, е приложим и относно възбраненото с настоящото определение имущество. 2. По отношение на имуществото на „Е” София: Неправилно въззивният съд е приел, че клонът на търговско дружество не може да придобива имущество. Клонът на търговско дружество се създава с цел търговецът да може да извършва различни стопански дейности, които са организационно и имуществено обособени, като за целта клонът води търговски книги, може да има самостоятелна сметка, а клоновете на чуждестранни лица съставят и баланс – чл. 19 ТЗ. Клонът има самостоятелно и. и може да придобива, както е в случая, права върху вещи. Действително клонът не е правен субект, не може да предявява самостоятелно, от свое име искове, както и срещу него не могат да се предявяват искове. Той обаче може да участва в делото под фирмата на търговеца, като страна в процеса е самият търговец. Разпоредбите на чл. 108 ГПК и на чл. 20 ТЗ дават възможност искът да бъде предявен срещу търговеца и по седалището на клона. Предвид изложените в искането на Комисията за у. на и. , придобито от престъпна д. съображения и поради задължителното участие в производството по чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД на юридическото лице, съдът е следвало да остави искането без движение в тази част за уточняване на правния субект, срещу когото е насочено. Неправилно вместо да даде указания за констатираната нередовност въззивният съд е обезсилил определението на първоинстанционния съд в частта, с която е разгледано и уважено искане на Комисията срещу „Е” София чрез налагане на възбрана върху седем броя леки автомобили, и е прекратил производството по делото. Определението в тази част следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за отстраняване нередовността. Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 99 от 28.12.2009г. по ч.гр.д. № С 97/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, В ЧАСТТА, с която е отменено определение № 484 от 26.06.2009г. по ч.гр.д. № 436/2009г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД против „М” със седалище Б. В. острови чрез налагане на възбрана върху подробно описани в определението недвижими имоти, и с определението на въззивния съд искането на Комисията за налагане на възбрана върху тези имоти е оставено без уважение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ по искане на Комисията за у. на и. , придобито от престъпна д. , на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД против А. Х. Х. с ЕГН **********, от с. Р., обл. Кюстендил, ул. „Х” № 25, Р. И. Д. – Х. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Л” № 12, В. А. Х. с ЕГН ********** и Е. А. Х. с ЕГН **********, двамата от с. Р. чрез законните им представители А. и Р. Х. , и „М” със седалище и адрес на управление П. Ч. , П. К.119, Р. Т. , Т. , Б. В. острови, чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на „М”: Триетажна жилищна сграда с обща площ 708,52 кв. м., находяща се в дворно място парцел ****Х-739 в кв. 53 по плана на с. Р., общ. Сапарева баня, с площ от 805 кв. м.; 1/2 ид. част от едноетажна масивна сграда с обща застроена площ 90 кв.м., находяща се на границата между парцели ХІХ-739 и ХVІІІ-739 в кв. 53 по плана на с. Р. ид. част от жилищна сграда № 1, застроена на 188,75 кв.м., находяща се в поземлен имот 020125 в местността „З” в землището на с. Р. ид. част от жилищна сграда № 2, застроена на 208,30 кв. м., находяща се в П. 020125 в м. „З”, с. Р. ид. част от покрит плувен басейн със застроена квадратура 524,74 кв.м. и 1/2 ид. част от сграда за технически инсталации към басейна, застроена на 154 кв. м, находящи се в П. № 0* м. „З”, с. Р. ид. част от помощна техническа сграда, застроена на 76,70 кв.м., находяща се в П. 020125 м. „З” с. Р., 1/2 ид. част от сграда от допълващо застрояване с квадратура 13,16 кв.м., находяща се в П. 020125 м. „З” с. Р. ид. част от тренировъчна зала към плувен басейн с квадратура 238,60 кв.м., находяща се в П. 020125 м. „З” с. Р. ид. част от плътна ограда за имот, състояща се по проект от единадесет участъка, находяща се в П. 020125 м. „З” с. Р.. ОТМЕНЯ същото определение В ЧАСТТА, с която е обезсилено определението на първоинстанционния съд в частта, с която е разгледано и уважено искане на Комисията срещу „Е” София чрез налагане на възбрана върху седем броя леки автомобили, и е прекратено производството по делото, и ВРЪЩА делото в тази част на въззивния съд съобразно мотивите на определението.   Председател:   Членове: