Р Е Ш Е Н И Е     №   393   София,  02 октомври  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 30 септември, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 398/2009 година.     Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. А. А. С. от гр. С., чрез неговия з. – адвокат Д, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 129/2009 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и алтернативно: за оправдаване на подсъдимия, за връщане за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че решението следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 115/03.04.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, е потвърдил присъда № 1/09.01.2009 г., по нохд № 405/2007 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение1 1-ви състав, с която подс. А. А. С. е бил признат за виновен в извършено на 26.12.2004 г., в гр. С., в района на ж.п. гара „Боримирци”, в участъка при ул. „256”, кв. „Орландовци”, в съучастие с като съизвършител с М. З. А. и използване на техническо средство, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 Н. и при условията на чл. 54 Н. , осъден на две години лишаване от свобода, по реда на чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 Н. , определено общо наказание по таза присъда и по нохд № 5160/2001 г., на СРС, от две години лишаване от свобода, при “общ” първоначален режим, отхвърлен предявеният граждански иск и присъдени направените разноски. Подсъдимият е бил оправдан по обвинението, по чл. 340, ал. 1 НК. Приспаднал е и изцяло изтърпяното наказание от шест месеца лишаване от свобода по нохд № 5160/2001 г., на СРС.   По довода за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод изложени в жалбата при релевираното основание – съществени процесуални нарушения, лаконично по същество, се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият А е извършил престъплението чрез използване на техническо средство – гаечен ключ.   При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол направеният извод, че подс. А. С. , е осъществил от обективна и субективна страна съставът на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. При това въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността му, са подкрепени изцяло от показанията на разпитаните свидетели М. А. , Ефрем П. , А. А. , Д. Н. , Х. М. и К. В. , на които е дадена вяра, експертното заключение, приложените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване и веществените такива. Налице са доказателства, които установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин, участието му в извършване на деянието, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подс. А. С. , е осъществил съставът на престъплението, за което е бил обвинен и осъден. При така установените факти и обстоятелства и от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводът, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че деянието е точно квалифицирано, е законосъобразен. Приложен е бил законът, което е следвало да бъде приложен   Посочените в касационната жалба възражения, във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните и пред въззивният съд. Същият подробно се е занимал с тях, включително и за съставомерността на деянието по посоченият текст от Н. и е направил законосъобразни изводи, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения – л. 4 и 5 от мотивите, са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства, представляват подробен и изчерпателен анализ на тях и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е посочено, че участието на този подсъдим в извършване на деянието, следва да се квалифицира като съизвършителство независимо, че не е присъствал на демонтажа на скрепителните елементи. Същият ги е събирал по продължение на около 75 м на релсовия път и подготвял за товарене в каруца, за да ги извозят от мястото. Точно е посочено, че умисълът му обхваща и квалифициращият признак – използване на техническо средство, тъй като прекарвайки достатъчно време при релсите е възприел, че демонтирането на тези скрепителни елементи, в отнемането на които участва, не би могло да се извърши без такова средство – в случая гаечен ключ.   Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища относно постановяването на осъдителната присъда по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. С оглед на това счита, направените възражения за неоснователни, поради жалбата в тази част не следва да се уважава.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия в процеса. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд, да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Подсъдимият лично и със з. , е имал възможност в две съдебни инстанции да се защитава по обвинението и дава обяснения, да иска събиране на доказателства, осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. С. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертното заключение и приложените писмени и веществени доказателства, чрез които е установил точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвинението по този текст от Н. , не е доказано по несъмнен начин и че не е осъществен съставът на това престъпление от касатора – л.л. 4, 5 от мотивите. При положение, че въззивния съд не е допуснал нарушение на правилата при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   Твърдението на защитата на подсъдимия, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като е бил ценен протокола за разпознаване от досъдебното производство, е било обсъдено обстойно в мотивите л. 7, съгласно разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и с основание отхвърлено. Не е допуснато нарушение на законовите правила при извършване на това следствено действие - чл. 169 – 171 НПК, поради което същото не е опорочени и правилно и ценено като годно доказателствено средство по делото. Посоченото разпознаване е отделно регламентирано в посочените текстове от НПК, поради което може да бъде приобщено към доказателствата по съответния законов ред, независимо от това дали разпознаващият е бил или не свидетел по делото.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Настоящата инстанция счита и това оплакване, за изцяло неоснователно. В тази връзка и от двете съдебни инстанции, са били подложени на внимателен анализ, всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Точно са били приложени принципите за индивидуализацията по чл. 54 Н. , с оглед на обществената опасност, на деянието и личността на дееца. Именно с оглед на това правилно е било прието, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите и затова то е в посочения размер.   За това и съставът на Върховния касационен съд счита, че същото се явява напълно справедливо по размер и при законосъобразното приложение на чл. 23, ал. 1 Н. , в най - пълна степен ще способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК. С оглед и на обремененото му съдебно минало по - нататъшно снизхождение не би отговаряло на задачите на наказателната репресия.   С оглед на всичко изложено, касационната жалба като изцяло неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а въззивния съдебен акт – оставен в сила.   Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 115/ 03.04.2009 г., по внохд № 129/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател :     Членове: