Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр.София, 15.06.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1148/ 2015 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молби на А. К. Б. и А. А. Б. за отмяна на влезлите в сила решения на Пловдивски районен съд № 854/ 06.03.2013 г. по гр.д.№ 6206/ 2004 г. и частично потвърждаващото го решение на Пловдивски окръжен съд № 1813 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 2286/ 2013 г. С тези решения в общ дял на П. К. Б. и Р. В. Б. е поставен апартамент Б на втория етаж в жилищна сграда, построена в У. ****-***.**** по плана на [населено място], а в общ дял на молителите са поставени апартамент А на първи етаж, стопанска сграда, построена в същия имот, както и У. ***-***.**** г. по плана на [населено място], при осъждане на П. и В. Б. да заплатят 12 965 лв парично уравнение. Молителят А. К. Б. основава молбата си на твърдения, че е налице ново писмено доказателство от значение за спора – скица на поземлен имот с идентификатор *****.***.***, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив под номер 15-221967/ 02.07.2014 г. Според молителя скицата удостоверява ново обстоятелство, тъй като влязлото в сила решение е постановено въз основа на неправилно становище на ОЕСУТ за поделяемост на имота, което пък становище е дадено въз основа на грешни данни относно идентификатора на имота. Като основания за отмяна сочи и следните обстоятелства: при постановяване на решението си съдът не е определил правилно делбените квоти; не е обсъдил възраженията му за незаконосъобразност на административни актове; и с решението си не е ликвидирал съсобствеността. Молителката А. А. Б. обосновава молбата си с доводи за допуснати процесуални нарушения от съда, лишаващи я от възможност на участва в производството по делото и довели до ненадлежното й представляване. Твърди, че призовките до нея пред първоинстанционния съд (не уточнява за кои съдебни заседания или с какви указания) са връчвани не на процесуалният й представител адвокат В. Г., а на адвокат В. В.. Призовката за съдебно заседание по гр.д.№ 2286/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд била връчена на адвокат Ф. М., която не била оправомощена да получава съобщения от нейно име. Ответните страни П. К. Б. и Р. В. Б. оспорват молбите. По молбата на А. Б. заявяват, че скицата на имота с идентификатора, на която молителят се позовава, е издадена два месеца след датата на подаване на молбата и не може да обоснове уважаването й. Излагат и съображения, че доказателството не е ново, тъй като скица за същия имот със същия идентификатор е представена и приета като доказателство в производството по гр.д.№ 6206/ 2004 г. на Пловдивски районен съд. Не се касае за ново обстоятелство, тъй като становището на ОЕСУТ към [община] е дадено именно въз основа на идентификатора, на който се позовава А. Б. в молбата си за отмяна. По молбата на А. Б. ответните страни заявяват, че същата не е била лишена от възможност да участва в производството по делото. Получила е лично преписи от исковата молба и призовки за съдебните заседания, била е представлявана при провеждането им, като адвокат Василев не е без представителна власт, а е надлежно упълномощен от нея. Върховният касационен съд намира молбите на А. и А. Б. за допустими, но за неоснователни. Молбата на А. Б. следва да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. В случая не се касае за ново обстоятелство – такова, което да не е било възможно да бъде посочено и установено в приключилото съдебно производство – а се касае за обстоятелство, съобразено при постановяване на влязлото в сила решение. И. на спорния имот, удостоверен в скицата, представена в настоящето производство, е същият, като посоченият в скица изх.№ 226/ 05.01.2010 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – [населено място] (л.491 по гр.д.№ 6206/ 2004 г.на Пловдивски районен съд), приета като писмено доказателство в съдебно заседание от трети февруари 2010 г. Именно тази скица е послужила и като основание за вземане на решението на ОЕСУТ по протокол № 17/ 10.11.2010 г., с което е приет проект за изменение на ПУП – ПРЗ, въпреки възраженията на А. К. Б.. Следователно твърденията на този молител, че се касае за ново писмено доказателство и за ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, са неоснователни. Касае се за обстоятелство, установено в производството пред инстанциите по същество и взето предвид при постановяване на решенията им, поради което то не се явява „ново”, независимо от това кога е издадена скицата. Касателно доводите на молителя А. Б., че във влязлото в сила решение не са определени правилно делбените квоти, не са обсъдени възраженията му за незаконосъобразност на административни актове и че с него не е ликвидирана съсобствеността, те не могат да бъдат съотнесени към никое от предвидените в ГПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Касае се за твърдения за неправилност на дадените от съдилищата по същество разрешения, чието разглеждане е възможно само по реда на редовния инстанционен контрол. Този ред е изчерпан, след като състав на І г.о. на ВКС по гр.д.№ 542/ 2014 г. не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 1813 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 2286/ 2013 г. С постановяването на това определение въззивното решение влиза в сила (чл.296 т.3 ГПК) и възражения срещу неговата правилност повече не могат да бъдат правени. Молбата на А. Б., съобразно наведените от нея твърдения, следва да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.5 ГПК – невъзможност да участва в делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила по връчване на призовки и съобщения. Такива нарушения обаче не се установява да са извършени от първоинстанционния съд. Самата молителка не е уточнила кои призовки и съобщения са връчени на лице, което не е упълномощила, но е посочила, че неовластеното лице е адвокат В. В.. Както основателно възразяват ответните страни, този адвокат е редовно упълномощен от А. Б. да я представлява до свършване на производството пред всички инстанции (пълномощното е приложено като л.239 по гр.д.№ 6206/ 2004 г. на Пловдивски районен съд). Пълномощното не е оттеглено, така че връчването на призовки и съобщения до А. Б. чрез адвокат В. В. е редовно. Редовно е и връчването за съдебно заседание пред въззивната инстанция, дори ако е извършено на неупълномощен адвокат, щом той се е съгласил да приеме призовката. А. Б. не е правила възражение за нередовно призоваване пред въззивната инстанция, участвала е в производството пред нея чрез редовно упълномощения адвокат В. В. и е подала касационна жалба срещу въззивното решение. Това означава, че дори призоваването й да е било нередовно, тя не е била лишена от възможност да участва в делото, възползвала се е от тази възможност и е била надлежно представлявана. Поради това молбите за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а на ответните страни да бъдат присъдени разноските в производството. Молителят А. К. Б. е депозирал молба за отмяна на определението за даване на ход по същество по настоящето дело по съображения, не е могъл да се яви в съдебно заседание поради внезапно заболяване, а пълномощията на процесуалния му представител са оттеглени. Съдът не е уведомен за оттеглянето на пълномощията до датата на съдебното заседание, а уведомлението след тази дата е ирелевантно, по аргумент от разпоредбата на чл.35 ГПК. Поради това молбата следва да се остави без последствие. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на А. К. Б. и А. А. Б. за отмяна на влезлите в сила решения на Пловдивски районен съд № 854/ 06.03.2013 г. по гр.д.№ 6206/ 2004 г. и частично потвърждаващото го решение на Пловдивски окръжен съд № 1813 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 2286/ 2013 г. ОСЪЖДА А. К. Б., Е. [ЕГН] и А. А. Б., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[улица], да заплатят на П. К. Б., Е. [ЕГН] и Р. В. Б., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], 300 лв (триста лева) разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: