Р Е Ш Е Н И Е            № 992                                София, 11.12. 2009 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                         Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева   При секретаря В. Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2394/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 45/08 от 21.10.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 38 от 29.02.2008 г. по в. гр. д. № 19/08 г. на Т. окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и се заявява искане за отмяна на въззивното решение, като предявените искове бъдат уважени. Ответникът по касация П. г. България” ООД гр. Т. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е предявяването на иск за парично вземане, съставляващо изтекли лихви за забава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и процесуалният ред за постановяване на допълнително решение е изчерпан. По делото е безспорно от фактическа страна следното: С решение № 770 от 06.12.2007 г. по гр. д. № 1579/07 г. Търговищкият районен съд осъдил “П” ООД гр. Т. да заплати на Ф. А. А. и А. Б. А., действаща със съгласието на своята майка Ф. А. А., сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 10 000 лева, за периода от 22.07.2004 г. до 28.06.2007 г., на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, и 290 лева съдебни разноски. Това решение е обезсилено като недопустимо с обжалваното решение, а производството по делото е прекратено. Въззивният съд приел, че искът е повторно заведен, след като ищците вече са го предявили, съединявайки го с главния иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение от непозволено увреждане, разгледан по гр. д. № 533/04 г. на Т. окръжен съд. Повторното му завеждане е недопустимо поради забраната на чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./. Допустимостта на производството не е в зависимост от това дали предявената претенция е разгледана по същество. Изразено е и становището, че ако евентуално се приеме производството по нея да е все още висящо, то това също препятства повторно заявеното искане да се разгледа по същество. Данните по делото сочат, че с решение № 116 от 28.09.2005 г. по в. гр. д. № 196/05 г. Варненският апелативен съд, действащ като въззивен съд по жалба срещу решение № 22 от 15.04.2005 г. по гр. д. № 533/04 г. на Т. окръжен съд, уважил частично исковете по чл. 49 ЗЗД, като присъдил на всяка от ищците по 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 125/07 г. от 21.02.2007 г. по гр. д. № 2926/05 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о. По искането за лихви, заявено още с исковата молба от 06.12.2004 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 533/04 г. на Т. окръжен съд, въззивният съд не се е произнесъл. Затова за ищците се е породило правото да искат допълване на решението, което е следвало да бъде упражнено в месечен срок - чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./. То има същият начален момент както срокът за обжалване - от деня, когато на ищците е било съобщено, че въззивното решение с мотивите е изготвено, в случая от 03.10.2005 г. До изтичане на срока за допълнително решение относно неразрешената част за присъждане на лихва за забава, делото е продължило да бъде висящо. Искане претенциите им да бъдат уважени в пълния размер, със законните последици, ищците са заявили в касационната жалба, подадена на 21.10.2005 г. Няма произнасяне по искането за лихва. На 09.03.2007 г. - в едномесечен срок от влизане в сила на въззивното решение, ищците са поискали въззивният съд да възложи разноските върху осъдената страна и да се произнесе по заявеното искане за присъждане на лихви от деня на увреждането /л. 39 по в. гр. д. № 196/05 г. на Варненския апелативен съд/. Молбата, която е съдържала искания по чл. 192, ал. 4 и чл. 193 ГПК /отм./, е разгледана само в първата й част, като са постановени определение № 108 от 26.03.2007 г. на Варненския апелативен съд и определение № 293 от 24.07.2007 г. по ч. гр. д. № 992/07 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. С оглед на всичко изложено, от начина, по който се е развило процесуалното правоотношение, следва, че не е налице процесуална преклузия за предявяване на вземането, съставляващо лихва за забава, поради отвод за пресъдено нещо или висящност на спора по смисъла на чл. 95 ГПК /отм./. Процесуалният ред по чл. 193 ГПК /отм./ е изчерпан, без съдът да е постановил допълнително решение. Правото на иск не е погасено, тъй като гражданският спор, който го е породил, не е разрешен. Затова и не съществува процесуална пречка за образуване на нов исков процес. Искът за парично вземане, съставляващо изтекли лихви за забава, е допустим и такъв е предявен на 23.08.2007 г. Обжалваното решение, с което е прието обратното, е неправилно. То следва да се отмени при касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 38 от 29.02.2008 г. по в. гр. д. № 19/08 г. на Т. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Т. окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: