6 Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 21.05.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3109 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. К. чрез адв.М. К. и адв.С. К. против решение № 2635 от 27.04.18г.по в.гр.дело № 7001/17г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № 79956 от 31.03.17г.по гр.дело № 70662/14г.на Софийски районен съд,ГО, 71 състав, с което е уважен предявения от „Луфтханза Техник София”ООД срещу същата страна главен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.92 ЗЗД – за заплащане на неустойка по чл.8 ал.2 от сключения между страните трудов договор в размер на 20 000 лв и кумулативно съединения с него иск с правна квалификация чл.221 ал.1 КТ – за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3048.39 лв, ведно със законните лихви върху главниците.Искането е за отмяна на решението като неправилно, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърлят главните и акцесорните искове, като делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове. С определение № 103 от 12.02.19г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта,с която е уважен искът по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 20 000 лв, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за неустойка с оглед съответствието й с добрите нрави и прекомерна ли е уговорената в тежест на служителя неустойка в случай,че последната надвишава максималния размер на всички възможни вреди на работодателя с поне 4 нетни възнаграждения на служителя към момента на уговарянето, поради противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение № 216 от 20.02.18г.по т.д.№ 861/17г.на ВКС,ТК,І т.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба в частта, с която е потвърдено решение № 79956 от 31.03.17г.по гр.дело № 70662/14г.на Софийски районен съд,ГО, 71 състав за уважаване на иска с правна квалификация чл.221 ал.1 КТ – за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3048.39 лв. Според практиката на Върховния касационен съд условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението. Т.е. следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 8.02.11г.страните са сключили договор за квалификация, по силата на който „Луфханза Техник София”ООД се е задължил да организира и проведе курс за авиомеханици, а А. К., в качеството на обучавано лице, се е задължил да участва и завърши обучението в предвидения за това срок от 38 седмици,считано от 1.04.11г.В чл.5 т.7 вр.т.9 от договора обучаемият се е задължил след приключване на обучението да започне работа при работодателя, където да работи за срок от 5.5 години, като е поел задължение при отказ от уговореното да възстанови сумите по договора за квалификация, както и да заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. В т.6 от договора е предвидено, че същият се прекратява с изтичане на 38-седмичният срок за обучение, считано от 1.04.11г.,т.е.обхваща периода до 23.12.11г.В изпълнение на поетото по договора за квалификация задължение, на 21.12.11г.е сключен трудов договор, по силата на който А. К. заема длъжността ”авиомеханик” при работодателя „Луфтфанза Техник София”ЕООД, считано от 1.01.12г. В чл.8 ал.1 от трудовия договор служителят се е задължил да работи при работодателя с оглед придобитата квалификация за срок от 5.5 години, считано от 1.01.12г.,а съобразно чл.8 ал.2 при неизпълнение на това задължение, се е задължил да заплати на работодателя обезщетение в размер на 30 000 лв в срок от 14 дни след поканата. В чл.8 ал.3 от същия договор е предвидено, че ал.2 има действие във всички случаи при неспазване на ал.1, включително и при дисциплинарно уволнение.Установено е, че на 1.01.12г. А. К. е постъпил на работа при „Луфтханза Техник София”ЕООД на длъжността „авиомеханик”, както и че е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение до дисциплинарното му уволнение, наложено със заповед № 20 от 11.07.12г., връчена му на същата дата.С влязло в сила на 15.05.2014г. решение № ІІ-119 -229 от 3.12.12г. по гр.дело № 37046/12г.на СРС, 119 състав уволнението на К. е признато за законосъобразно, а предявеният от него иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е отхвърлен. При тези данни по делото въззивният съд е приел, че отношенията между страните по сключеният на 8.02.11г.договор за квалификация, регламентиран в чл.235 вр.с чл.234 КТ, се уреждат от гражданското законодателство, а не по трудовото.Изложени са съображения,че действието на сключения между страните договор за квалификация се е прекратило с изтичането на срока, но задължението на обучаемия по чл.7 т.7, и т.9 от същия се е подновило със задължението по чл.8 ал.1,ал. 2 и ал.3 от трудовия договор,т.е.налице е хипотезата на обективна новация по чл.107 ЗЗД. Предоговорена е дължимата от страна на обучаемия престация в случай на неизпълнение на поетото задължение, тъй като вместо направените от него разходи по обучението и обезщетение при неизпълнението, страните са предвидили заплащане на общата сума от 30 000 лв, представляваща неустойка по чл.92 ЗЗД.Прието е, че общият размер на дължимите от ответника по договора за квалификация суми в случай на неизпълнение е 26 343.41 лв, което се доближава да размера на уговорената в чл.8 ал.2 от трудовия договор неустойка.Според съда е налице частична недействителност на клаузата за срока на договора, който не може да бъде по-дълъг от предвидения в императивната норма на чл.235 вр.чл.234 ал.3 т.1 КТ, съответно е прието, че задължението за работа е за срок от пет години. Направен е извод, че в случая е налице неизпълнение на поетото задължение по договора за квалификация, новиран с постигнатото на 21.12.11г.съглашение, тъй като ответникът е работил при работодателя в продължение на седем месеца, а не пет години.Тъй като причината за това е налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, което е изрично предвидено в чл.8 ал.2 от трудовия договор, то като неизправна страна А. К. дължи на ищеца неустойка в размер на 30 000 лв. Съдът не е уважил направеното възражение за прекомерност предвид обстоятелството, че предявената искова претенция е за част от тази сума - за 20 000 лв. По изложените съображения е уважил предявеният главен иск на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.92 ЗЗД за сумата от 20 000 лв. При този изход на спора не е разгледан евентуалният иск по чл.79 ал.1 пр.2 вр.с чл.92 ЗЗД вр.чл.5 т.7 и т.9 от сключения между страните договор за квалификация от 8.02.11г. за заплащане на обезщетение за неизпълнение в размер на 10 000 лв,както и за сумата 5469 лв,заплатените от ответника на ищеца стипендии по договора ,ведно със законните лихви и мораторна лихва 205.75 лв, както и предявеният иск при условията на евентуалност спрямо предходния по чл.79 ал.1 вр.с чл.82 ЗЗД,вр.с чл.5 т.7 и т.9 от договора за квалификация,за заплащане на обезщетение за пълно неизпълнение на договора в размер на 16 343.41 лв,представляваща разходи за обучение на ищеца, от които 10 874 лв за курс за авиомеханици и 5469 лв, платени по договора стипендии. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се, че изводът на въззивния съд за осъществена от страните обективна новация, е незаконосъобразен.С подписване на трудовия договор страните са създали ново задължение за работа при работодателя,което дублира и съществува паралелно със старото задължение по договора за квалификация,поради което чл.8 ал.1 – 3 от трудовия договор представлява нищожна клауза за неустойка. Искането е решението да бъде отменено, изцяло да се отхвърли предявения главен иск, като се върне делото на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове. Ответникът по жалбата „Луфтханза Техник София”ООД моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: Касационната жалба е основателна. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд ,че между страните е осъществена обективна новация. В решение № 240 от 22.12.14г.по т.д.№ 4090/13г.на І т.о.на ВКС е посочено,че фактическият състав на новацията по смисъла на чл.107 ЗЗД включва съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява, валидно възникване на нов дълг на мястото на стария, разлика между погасеното и новосъздадено задължение, като двете трябва да имат различен предмет, намерение за новиране, наличието на нов елемент в състава на облигационното отношение,като разликата в старото и новото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи.В разглеждания случай не може да са приеме, че задължението по договора за квалификация е новирано с трудовия договор.Между страните са сключени два отделни договора – договор за квалификация по чл.234 КТ, който се урежда от гражданското право и трудов договор.Съгласно чл.234 ал.2 КТ с договора за квалификация се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението,финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.В ал.3 е предвидено,че страните могат да уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но не за повече от 5 години и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.Целта на разпоредбата е работата в определения по чл.234 ал.3 т.1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение.В процесния договор такава клауза е предвидена в чл.5 т.7, според който обучаващият се задължава да работи при работодателя с оглед придобитата квалификация за срок от 5.5 години.Обучаващият се задължава с настоящия договор да даде съгласието си при подписване на трудовия договор.Отказът от уговореното в тази точка между страните ще се тълкува в смисъла на чл.5 т.9 от настоящия договор,т.е. да възстанови сумите по този договор и обезщетение в размер на 10 000 лв. С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав счита, че уговорената в т.8 ал.2 от трудовия договор клауза за обезщетение в размер на 30 000 лв при неизпълнение на служителя на задължението да работи при работодателя с оглед придобитата квалификация за срок от 5 г. и 6 м., е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.Това е така, защото вредите, които ще претърпи работодателя от неизпълнението на задължението за работа през уговорения срок, вече са предвидени като вреда в договора за квалификация.Задължението по чл.5 т.7 и т.9 от договора за квалификация не се е погасило с факта на подписване на трудовия договор и поемане на задължението по чл.8 ал.1 ,ал.2 и ал.3 от него.По същество задължението по трудовия договор дублира отговорността, поета от служителя с договора за квалификация.Уговореното с чл.8 ал.1 – 3 от трудовия договор обезщетение е за вреди, които вече са обезпечени с отговорността по чл.5 т.7 и т.9 от договора за квалификация. При този извод на съда не следва да се обсъжда възражението за прекомерност на уговореното обезщетение по чл.8 ал.1-3 от трудовия договор. По изложените съображения, настоящият състав намира, че следва да отмени въззивното решение в частта, с която е уважен главният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД и тъй като не се е произнесъл по евентуалните искове, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2635 от 27.04.18г. по гр.дело № 7001/17г.на Софийски градски съд в частта,с която е уважен искът по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.92 ЗЗД, предявен от Луфтханза Техник София”ООД против А. К. К., за сумата 20 000 лв, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.92 ЗЗД, предявен от „Луфтханза Техник София”ООД против А. К. К., за заплащане на сумата 20 000 лв – част от уговореното в чл.8 ал.2 от трудовия договор обезщетение в размер на 30000 лв, ведно със законната лихва,считано от 18.12.14г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от състав на Софийския градски съд за произнасяне по евентуално предявените искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.